1° C, ясно небе
Благодарение на еврофинансиране предприемачът Стоян Иванов е затворил производствения цикъл
Стоян Иванов е собственик на предприятието „АкваФиш Пазарджик". Край града във фермата се отглежда риба и се извършва и преработката й. Иванов е от малкото производители, които не желаят да говорят за повода да стартират бизнес в агрохранителната верига. „Това е тъжна история", обяснява с две думи. Каквато и да е причината, в момента той управлява проспериращ бизнес и се нарежда сред най-добрите примери от сектора в страната, като изнася продукция и за външни пазари.
Започва да се занимава с тази дейност през 2006 г., като непрекъснато развива стопанството. Става бенефициент по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) в първите два периода (2007-2013 г. и 2014-2020 г.) и продължава да се стреми да надгражда и да контролира правилно процесите на терен. Бизнесът му е подкрепян от цялото семейство – брат, родители и съпруга.
Удовлетворени от постигнатото Иванов и съпругата му наблягат на ползите от дейността си – да осигуряват качествена и полезна храна на потребителите. Една от техните най-съкровени радости е, че дори много капризните към храна деца обожават вкуса на техните рибни деликатеси. Целта е продуктите им да са достъпни, затова реализацията и търговията за младото семейство са също толкова основно звено, колкото добива и преработката на суровината. Обясняват, че в много западноевропейски страни има по един „рибен ден" в седмицата, както и големи рибни изложения, докато у нас тези специализирани събития са в дефицитния спектър.
Стопанството започва дейност през 2006 г.
с отглеждането на есетрови риби, от които и към момента се предлага черен хайвер, предимно за външни пазари. Сега Стоян отглежда есетрите в другата си ферма – садково стопанство на 30 км от основния обект. Получавал е финансиране по оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство" 2007-2013 г. за отглеждането на есетра. По ПМДР в първия програмен период пък модернизира и разширява есетровото стопанство и съоръженията за преработка с инвестиции в оборудване, рехабилитация на сгради, ВЕИ и енергийна независимост, транспортни средства, трудови условия, пътна инфраструктура и иновации за подобряване на качеството на водата.
През 2009 г. посетил едно от най-големите рибни изложения на континента, в Норвегия, където видял промишлено производство на сьомга. Тогава си дал сметка, че с възможностите си за производство на есетра към онзи момент нямало какво повече да надгради. Затова се пренасочва в
друга бизнес посока
Започва интензивно да се образова на тема рециркулационна система и в крайна сметка успешно реализира няколко в различните си сгради за отглеждане на африкански сом, с помощта на европейското финансиране по рибарската програма. Във втория програмен период на ПМДР вече е одобрен за изграждане на системата за отглеждане на вида, на помещение за производство на фураж, енергийна независимост, разширяване и модернизиране на съществуващото стопанство и закупуване на необходимото оборудване. Одобрени и реализирани, през 2020-2022 г., са 11 проекта за над 3 млн. лв, 7 от които финансирани чрез Стратегията за водено от общностите местно развитие (ВОМР) на местна инициативна рибарска група (МИРГ) Пазарджик на стойност 1 338 889 лева. По думите на собственика, в сравнение с преди предприятието е неузнаваемо след отпуснатото финансиране и не би съществувало в този си вид сега, ако е трябвало да разчита само на собствени инвестиции. Върху старите неактивни земни басейни е изградена изцяло нова инфраструктура, положен е асфалт, прокарани са електричество и водоснабдяване, канализация, има опция за природен газ.
„Тази организирана индустриална територия за производстно на рибни продукти беше поляна с трева, по-висока от мен. Сега производството ни е високотехнологично, такова каквото се постига в областта на селското стопанство с европейски средства. Факт е, че в определени браншове сме много изостанали и могат да се реализират много неща. В страната продължават да се отглеждат риби по същия начин, по който е ставало през 60-те години – с много висок разход на вода и необходимостта от голяма територия. Употребата на по-модерни фуражи също вдига коефициента на полезно действие на предприятието. В Пазарджишко по времето на социализма е имало предприятие с 4600 дка земно-насипни басейни, инвестициите за изграждане и аерацията на водата при които са огромни, а добивите около 300 кг на декар. А аз имам сграда грубо казано декар и малко, където ако всичко е нормално, можем да произвеждаме до около 300 т на годишна база" сравнява параметрите Стоян. Самите сгради включват: люпилня, угоително помещение, преработка, производство и съхранение на фураж. Те са елементите за затваряне на пълен производствен цикъл - от излюпването на рибката до получаването на краен пакетиран продукт, например рибно филе.
Фуражът за хищни риби
е собствено производство,
което гарантира първокласното изхранване на вида. Той се прави само със сухи мазнини, които са по-скъпи от течните и задължително трябва да съдържа рибно брашно, без което хищните видове не могат. Общото количество гранулиран фураж за африкански сом на година е 50 000 кг за собствени нужди, а фуражът за хищни риби, различни от африканския сом – 28 000 кг на година.
В люпилнята рибките се отглеждат по метода на рециркулационната система до навършването на 2 месеца, обгрижвани по специален и интензивен режим. В този период са най-крехки и, ако нещо им се случи, всичко след това по производствената верига отпада. От тази гледна точка планираният капацитет е приблизително 120-140 т.
„Може да излюпим и 500 хиляди рибки и в процеса на израстване да останат 30 хиляди, тя рибата си генерира определен хайвер, оттам нататък ние започваме да се грижим за тях и всичко зависи от ситуацията. Колкото по-добре се грижим за тях, толкова по-малко ще загубим и по-голям капацитет ще реализираме за преработка. Това все пак е изкуствен начин на оплождане, ние един вид лъжем природата. След това ги местим в следващото помещение за угояване, пак изкуствено, пак в рециркулационна система", обяснява производителят.
След достигане на желаните размери рибата се убива по хуманен начин, чрез потапяне в лед според държавните изисквания. Опитите за увеличаване на добивите включват допълнително окислородяване и сходни процеси, намиране на оптимална технология, подобряване на работата и определени инвестиции. После продуктът се преработва с помощта на машини за транжиране, обезкостяване, опушване, паниране и т.н. След пакетиране е готов за съхранение, консумация или продажба.
„Като цяло това е може би най-трудният начин за отглеждане на риба", коментира агробизнесменът. Африканският сом изисква целогодишна температура на водата около 26-27 °C, ако падне под 16 °C видът загива, а температурата на водата в язовирите в страната през зимата пада дори под нулата. Затова се отглежда в условията на рециркулационна система, при която трябва да се създаде изкуствена среда с огромни аквариуми и да се контролират всички техни параметри - температура на водата, ниво на кислород и т.н. Това е е по-сложно за разлика от садковите стопанства, където се разчита на водния обем на басейна и няма грижи за отпадъците и др.
Производството на „Аквафиш Пазарджик" е на принципа на
почти изцяло безотпадна технология
така че дейността в стопанството да тежи възможно най-малко на природата. То не може да я натовари, защото рибките са изкуствено отглеждани и всъщност единствения природен ресурс, който гарантира производството, е фуражът. Оборудването включва аератори, чиито перки при стартиране се грижат за увеличаването на съдържанието на кислород във водата.
В хода на стопанската дейност непрекъснато има технологични проблеми за решаване, но добивите обикновено покриват разходите. Рециркулационните системи също са обвързани с непрекъснати разходи на енергия, което повишава себестойността и в момента, в който цените на енергията се повишават, производството натежава като себестойност. Енергийната независимост се гарантира от фотоволтаични панели, разположени по покривите на сградите. Дружеството е намалило разходите си за топлинна енергия посредством рекуператори въздух-въздух и чрез производството на нова топлинна енергия чрез термопомпи въздух-вода, както и чрез съществуващите соларни панели.
На въпрос за браншовите организации в сектора Стоян Иванов твърди, че интересите на
рибарите много по-трудно се обединяват
в сравнение с птицевъдите например. Той е партньор във ферма за кокошки носачки и вижда бизнеса там много ясен и стандартизиран – хората се познават, използват едни и същи технологии и работят на един и същи пазар, независимо дали си помагат, или се конкурират. За сметка на това при рибарството технологиите на производство са коренно различни при всеки. Има хора, които зарибяват цели язовири и наесен продават рибата накуп. Според него затова все още няма силна селскостопанска организация за рибарите, но пък при производителите правилата са ясни и принципите на работа едни и същи, следователно и интересите са по-обединени. При преработката има машина за сваляне на кожи, за филетиране, за смилане и за пушене, които са типични и за месопреработката.
„Не мога да кажа, че в рибешкия бизнес има някаква особена взаимопомощ или процес на подкрепа, какъвто виждаме например по отношение на птичия грип", сочат наблюденията му.
Той самият не е имал проблеми със заболявания по рибите, освен преди време с най-малките, които се подували и умирали заради бактерия. След успешното й изолиране проблемът отшумял. „Засега нещата са нормални, но както при животните има заболявания. За съжаление тъжното в случая е, че при рибите не може, както при овцете например, да се открие здравословният проблем с просто око по външни белези, докато е време. При рибите просто идваш сутрин и пред си пред свършен факт – умрели са". За Стоян рибарството е най-тежкото животновъдство и за съжаление не може да се направи по-промишлено. Споделя, че новата практика е да се инвестира в угояването. Насърчава продажбата на крайни продукти на пазара, подкрепя износа, защото бизнесът с риби е труден.
България е търсен производител
на черен хайвер
Спецификата на технологията на добив на черен хайвер е, че трябва да се случи в правилния и много точно предвиден период от няколко седмици, след като самата риба го е изграждала месеци наред.
„Ако се подрани самият хайвер няма да бъде достатъчно развит и готов за консумация, защото няма необходимите хранителни качества, а и видимо ще бъде по-ситен. Ако пък е изпуснат моментът за добиване, хайверът вече ще бъде готов за оплождане, но не и за консумация, защото става много мек и ембрионът започва да си личи", раказва производителят.
Друг съществен момент е температурата на съхранение на женските риби и обгрижването им като бременни. А самата технология на обработка е стандартна. Използват се сита за отделяне на хайвера от ципата, след което се обработва със сол, измива и изсушава. Степента на осоляване зависи от предпочитанията на различните пазари, като във Франция например предпочитат 3%, а в Кипър – 7% соленост на деликатеса.
Обикновено произвеждат този продукт по поръчка, „АкваФиш Пазарджик" има няколко ресторанта като клиенти, с които работят заедно, като винаги първо им изпращат пробна партида от 100-300 гр в стандартни параметри на осоляване, на базата на която купувачите определят колко повече или по-малко солен да бъде продуктът и в какъв размер на опаковката ще го поръчат.
Стоян коментира, че след пандемията и войната в Украйна произвежданите количества са символични, защото и пазарната обстановка се утежнява. Предпочита да продава най-вече в Европа, защото процесът на експорт е с най-малка административна тежест, докато извън контитента трябва да се провеждат специфични изследвания за всяка партида, чакат се разрешителни и документи.
Франция е ключова страна за изкупуването на хайвера, защото там е прието на празници да се сложи хайвер на трапезата, за демонстрация че годината е била успешна например. За жалост поръчваните количества за там намаляват, заради кризите. Хубавото е, че страната ни постепенно се е превърнала в един от най-желаните производители на черен хайвер.
„Има много сериозни производители на деликатеса в страната ни, с които ние сме в прекрасни отношения. Това са много напреднали в този тип технология, хора. Много от големите производители гледат есетрови риби не само в садкови стопанства, а и направиха рециркулационни системи с помощта на еврофондовете", казва Стоян Иванов.
Коментари