20° C, предимно облачно
Ценители на добрата храна диверсифицират фермерската си дейност в няколко кюстендилски села
Говедовъдството, овощарството, гъбарството и кулинарното изкуство вървят ръка за ръка във ферма „Аngelove Estate" в землищата на няколко кюстендилски села. Това, което започва като хоби през 2008 г., се превръща в бизнес няколко години по-късно. Днес на фермерския пазар в София Кейси Ангелова предлага занаятчийска черешова ракия, натурални и течни кастилски сапуни, сезонни зеленчуци.
Кейси и съпругът й Ангел Ангелови имат 20-годишен брак. За себе си казват, че са „отбор, който си партнира във всички дейности на стопанство Ангелови". Тяхната история започва, когато през 2008 г. Ангел, който е родом от Кюстендил, започва да са занимава с хоби земеделие, закупувайки 10 дка черешова градина в Коняво.
Кейси е родена в Ню Йорк,
но живее в България от 2006 г.
Преместването в Кюстендил ѝ помага да открие любовта си към храната, виното, спиртните напитки и селското стопанство чрез своя блог: Eating, Gardening and Living, който тя започва да пише през 2008 г. Това ново приключение я кара да се запише в „Кулинарния институт на Америка" в Хайд Парк и да го завърши през 2011 г. Гастрономическо пътешествие в Ню Йорк я вдъхновява да опита култивирането на трюфели, занаятчийска спиртна дестилация и производството на кастилски сапун в България.
За „Български фермер" Кейси разказа как семейството развива различни селскостопански дейности.
„Започнахме да се занимаваме със земеделие през 2012 г. Случи се, след като се върнах от кулинарното училище в САЩ, посетих Кулинарния институт на Америка (CIA) в Хайд Парк, Ню Йорк. Опитът ми от работа в професионални кухни в Ню Йорк ме накара да реша, че предпочитам да отглеждам висококачествените съставки, с които бих искала да готвя, вместо да отворя ресторант и да готвя на пълен работен ден.
За нас е наистина важно,
преди да започнем проект,
да направим задълбочено проучване
и да се опитаме да се образоваме за всяко конкретно начинание. За аспержите и трюфелите изборът на местоположение е изключително важен, за да се гарантира, че изискванията към почвата са идеални за всяка култура. По отношение на бизнес средата, ние се опитваме да търсим възможности в области, които в момента не се обслужват. Например, смятам, че сме първата овощна градина с култивиран черен зимен трюфел (tuber melanosporum) в България.
Всичките проекти бяха в главите ни в началото, просто трябваше да съберем ресурсите, за да ги изпълним. Първият ни проект беше 4 декара аспержи в Ръждавица. Започнахме нашите аспержи от семена в оранжерия и след това ги засадихме през април 2012 г. Аспержите са многогодишна култура, но отнема 4 години, преди да можем да приберем първата си реколта. В крайна сметка изоставихме нашата овощна градина с аспержи, преди да достигнем пика на производството, заради незаконния добив на злато по поречието на река Струма. Разрушиха инфраструктурата и подпочвените водопроводи, което направи невъзможно напояването, въпреки близостта ни до реката. През 2021 г. започнах да засаждам повече аспержи за лична консумация. Надявам се да разширим тази дейност през 2025 г., за да можем да ги използваме в нашата селска стая за дегустации, The Truffle Room.
По време на работата си в Кулинарния институт
на Америка научих много за трюфелите
Имахме специално събитие, на което главният готвач създаде меню с трюфели във всяко ястие, включително сладолед с трюфели. Научих, че в България се срещат в диво състояние и могат да се култивират. След като прочетох това, ми хрумна, че Ангел и аз трябва да култивираме френския черен трюфел (tuber melanosporum). Прекарахме една година в проучване и идентифициране на идеалните парцели земя. Засадихме 600 лешникови дървета; нашите първи 20 декара през пролетта на 2013 г. Днес имаме 26 декара лешници и по-малко от 800 дървета.
Нашите дървета произвеждат малко ядки, които оставяме за дивата природа. Градината ни изгоря през 2023 г. и трябваше да отменим лова на трюфели. Всъщност щетите не бяха толкова големи, колкото очаквахме, но ни наказаха за субсидиите, защото видяха огъня със сателит. Имаше известна загуба на дървета и намалена реколта от трюфели, но сме уверени, че сезон 2024/2025 ще бъде страхотен.
Сезонът на събиране на френския зимен черен трюфел (tuber melanosporum) е от декември до март. Ще организираме следващия си лов за трюфели на 21 декември 2024 г. и ще продължим до края на февруари 2025 г. Обикновено ловът ни е в събота. Започваме в 11:30 ч, ловуваме около час с нашето куче Клеър, след което отиваме в стаята с трюфелите, която е на около 800 метра от овощната градина за дегустационен обяд, който приготвям и включва пресни трюфели, които току-що сме изровили.
В бъдеще бихме искали
да включим други сортове трюфели,
така че да имаме трюфели през всички сезони. Учим се да размножаваме собствените си дървета, така се надяваме дейността ни да бъде по-рентабилна.
Току-що построихме дегустационна зала в село Шипочано, The Truffle Room, където мога да готвя специални ястия за pop-up събития. Първоначално беше само за сезона на трюфелите, но сега организираме ежемесечни събирания. Следващите ни събития са на 22 и 29 юни и темата, разбира се, ще бъде „Черешова феерия".
Около 2008 г. имахме 10 декара черешова градина в село Коняво. Не знаехме нищо за отглеждането на храна. Имахме друг местен фермер, който се грижи за дърветата. Горчивият ни опит да продаваме пресни череши ни накара да направим черешова ракия. Цената на черешите беше абсурдно ниска и беше по-евтино да оставиш черешите на дървото, отколкото да ги береш. Ангел и негов приятел решиха да експериментират с приготвянето на ракия. Направихме голяма партида за лична консумация около 2014 г. За първи опит беше доста добра. Наши приятели я опитаха, много им допадна, и това ни вдъхнови за създаването на занаятчийска дестилерия. Когато започнахме да правим ракия, не знаехме колко труден ще бъде процесът. Закупихме съоръжението през 2017 г., но получихме лиценза си за дестилерия едва през 2022 г. Тя се намира в село Ръждавица, на 500 м от гарата, за да могат хората да се присъединят към нас, да изпият по едно питие и да се върнат с влака за Кюстендил или София. Пътуването с влак може да бъде много красиво.
Към нашите продуктови предложения за 2024 г.
се надяваме да добавим сливова ракия и бяла черешова ракия. От години се опитваме да добавим джин към нашето портфолио, но това е логистично и бюрократично предизвикателство. Вече имам страхотна рецепта и се надявам, че ще бъде налична скоро, но по-вероятно е да предлагаме напитката от 2025 г.
В момента закупуваме нашите череши от местни производители. В процес сме на създаване на 50 дка овощна градина от стари кюстендилски сортове, като Ръждавичка белвица, която да използваме в производството на ракия. Чакаме я да узрее. Трудно е да се набави генетичен материал за възраждане на старите сортове, правим го с помощта на земеделския институт в Кюстендил.
Усъвършенстваме знанията си чрез самообучение с книги, пътувания по света, за да посетим други дестилерии и курсове по производство на спиртни напитки. Аз съм WSET ниво 3 по спиртни напитки, от Образователния тръст за вино и спиртни напитки в Обединеното кралство. Получавала съм сертификати в други програми за дестилиране, но те бяха специално за производство на уиски.
Що се отнася до кравите,
с Ангел винаги сме искали да произвеждаме говеждо месо от пасищно отглеждани животни. Когато се преместих в България през 2006 г., ми липсваше достъпът до качествено говеждо месо.
През 2022 г. започнахме с 11 крави. Целта ни беше да изградим стадото си бавно, тъй като това не е основният ни проект, но има потенциал да бъде в бъдеще. Породите са комбинирани за производство на месо и мляко, но нашата цел е да ги използваме само за говеждо месо. Все още не сме преработили нито една крава за месо, но тази година ще преработим едно биче наесен. Загубихме няколко животни, но попълнихме броя си и в момента имаме 17 животни, 12 от които са родени в нашата ферма. От началото на 2024 г. са родени 6 нови телета. Бавно увеличаваме броя. Надяваме се да закупим чистокръвен бик Лимузин през 2025 г. и да добавим още 11 телета към стадото за 2026 г.
Нашите животни се отглеждат изключително на паша, използвайки електрическа оградна система. Нашите методи са вдъхновени от Джоел Салатин от Polyface farms. Провежда майсторски клас, организиран от Филип Хараманджиев през 2017 г. в Сандански. Имаме собствени и наети земи в село Шипочано и Ръждавица, в които пасат кравите. Целта е да се сведе до минимум прекомерната паша и да се използва оборският тор за наторяване на земята, за да се получи пасище с най-високо качество за най-здравите крави.
Тази година ще започнем производството на говеждо месо, ще работим с местни магазини за месо в Кюстендил, но също така ще предлагаме месо на нашите клиенти и ще сервираме собствено месо в нашата дегустационна зала The Truffle Room.
Освен ракия, правим и Кастилски сапун от зехтин
Започнах да правя сапуна през 2012 г. Идеята беше да създам натурален сапун без добавки, който да може да се използва за биологично земеделие. Първоначално го използвах за селскостопански спрейове и естествено почистване, но по време на COVID реших да го продавам директно на клиентите. Това е калиев сапун на основата на зехтин. Има много чист състав и има невероятно полезно действие като спрей срещу вредители по плодовете и зеленчуците. По време на COVID започнах да смесвам сапуна с флорални води от Розовата долина. Сапунът е идеален за ежедневна употреба за почистване на тялото и дома. Той е многофункционален, идеален за чувствителна кожа и за хора, които се притесняват от използването на агресивни химически почистващи препарати в дома и тялото си.
Първоначално нашите сапуни бяха достъпни само чрез нашия уебсайт и на фермерските пазари, но увеличаваме производството и се надяваме, че скоро ще можете да ги намерите в местните магазини за здравословни храни или био магазини в цяла България.
За сапуна ще започнем да увеличаваме производството, но също така искам да използвам черешовите костилки за направата на студено пресовано масло, което бих искала да използвам в друга натурална козметика. Искам да направя балсам за устни и кремове за лице.
Имаме много идеи, но времето и ресурсите винаги са проблем. Понякога е трудно да се даде приоритет, но независимо от това, ние обичаме посоката, в която се развиваме.
Получаваме основните субсидии от ОСП,
но не се интересуваме от допълнителни средства, тъй като нашият метод на регенеративно земеделие не се ползва с държавна подкрепа в България. Ние предпочитаме да запазим нашите философски стандарти за производството на храни.
Не се възползваме от никакви програми за развитие на селските райони. Те са много трудни. Опитахме преди години, но процесът не беше лесен и трябваше да направим компромис с нашите ценности и философия, за да получим парите. Ще растем бавно и ще продължим да реинвестираме, за да гарантираме, че визията ни се поддържа."
Коментари