11° C, разкъсана облачност
Сериозен конкурент са страните от ЕС, които се подпомагат много повече от нас, казва Марин Маринов, фермер от Северозападна България
Отглеждането на зеленчуци става все по-голямо предизвикателство за родните производители. Не казваме нищо ново. Такива са тенденциите за последните повече от 30 години. И въпреки че според Министерството на земеделието и храните сектор Зеленчукопроизводство е сред приоритетните за страната ни, реалността изглежда съвсем друга. Да, явно е, че пари се дават, но също така е ясно, че те не се разпределят целесъобразно и всъщност не се постига никакъв дългосрочен ефект. Площите с отглежданите зеленчуци намаляват с всяка изминала година, земеделците се отказват от интензивните производства, а единици са случаите, при които имаме нови фермери, които искат да се пробват на това поприще.
В Северозападна България, район, в който почти не са останали зеленчукопроизводители, намираме едно изключение в лицето на Марин Маринов. Младият мъж се захваща със земеделие през 2007 г. По професия е икономист, завършва УНСС, със специалности „Счетоводство и контрол" и „Търговия".
Някак си не се виждах като данъчен инспектор, разказва Марин Маринов. Исках работа, която да ми дава повече свобода. Реших, че това може да е земеделието. Като икономист прецених, че е по-добре да отглеждам култури, които носят по-висок доход от декар. Такива, разбира се, са зеленчуците.
Марин Маринов позиционира стопанството си в района на с. Флорентин, което се намира до река Дунав. Спира се на няколко зеленчукови вида –
основно дини, пъпеши и зеле,разнообразява
сеитбооборота с домати, лук и тикви
А тъй като близостта до реката дава възможност за напояване, отглежда и царевица. Площите със зеленчуци са около 300 декара, а царевицата е между 500-700 декара.
Стопанинът признава, че част от земеделието си е математика. Всеки производител трябва много добре да си прави сметката. И е важно тя да излезе. Защото в противен случай, ясно е какво се случва.
Образованието ми като икономист, колкото и странно да е, всъщност изключително много ми помага в работата, споделя Марин Маринов. Много е важно да преценяваш бизнеса си и от финансова гледна точка. Цифрите и сметките са от решаващо значение. Имам познат земеделец, който след 20 години в бранша, записа да учи счетоводство, защото вижда, че то е полезно за работата му. Има производители, които не могат да си правят сметката и крайните резултати никак не са добри.
В последните години за земеделието у нас е в сила максимата да се преценява „отзад напред". Защото не е важно просто да се отгледа нещо, а то
да се реализира успешно, както и на добра цена
Производството само по себе си не може да е самоцел, а да е ефективно обосновано.
Миналата година имаше сериозни проблеми с царевицата, разказва Марин. Направо се чудех какво да я правя. Първоначално цената беше около 30 ст., очакваше се на жътва да стане 40 ст., но в един момент се срина и пак се върна малко над 30 ст. Прецених, че е по-добре да я реализирам за силаж. По този начин доходът от културата беше много по-добър. Ако я бях оставил за зърно, щях да търпя загуби. Така че в земеделието има много предизвикателства, които понякога трябва да решаваш много бързо, за да успееш.
Безспорно пазарът на зеленчуци е изключително труден. Да, всички искаме и, разбира се, предпочитаме да консумираме български зеленчуци. Но, винаги има едно но. Много често изборът на потребителите е насочен към продуктите, които са с по-ниски цени. Ясно е, че
себестойността на отглежданите у нас
зеленчуци е доста по-висока
И това не е само през последните няколко години, когато в пъти се увеличиха суровините – семена, торове, продукти за растителна защита, енергия, вода, работна заплата, и т.н, и т.н., а е въобще тенденция в сектора. Вносът на зеленчуци от трети страни, а и не само, е направо убийствен за родните производители. Те все по-трудно намират пазари и реализация на продукцията си.
Реализирам зеленчуците на местния пазар, основно във Видин, разяснява Марин. По-малки количество отиват и за Враца и Монтана. Продукцията не стига до борсите в София, тъй като няма добър път до там, а и разходите за транспорт допълнително ще я оскъпят. Смея да твърдя, че хората в града ни познават, харесват зеленчуците ни и ги търсят. За съжаление, проблем за малките производители като мен са големите търговски вериги, както и зеленчуците, които влизат свободно от Румъния.
Във Видин и района сериозна конкуренция са продуктите от северната ни съседка, тъй като не се водят внос. Те не се контролират, тъй като са вътрешни за Европейския съюз. Пренасят се от т. нар. „куфарни" търговци, които обикновено карат дърва към Румъния, а се връщат с камиони пълни със зеленчуци. Количествата са по-малки, около 1-2 тона, но за търговците са чиста печалба, тъй като единственият данък, който плащат, е акциз на горивата. Така
доставените зеленчуци са сериозен
конкурент на българските
В Румъния зеленчукопроизводството се субсидира много силно, пояснява Марин. Затова там се произвеждат огромни количества – всички възможни видове зеленчуци, които могат да се отглеждат при техните условия. И единственото, което трябва да докажат производителите, за да получат субсидии, е да дадат фактура за семена. И се стигат до момент, когато на румънския фермер му е все едно дали ще продаде зеленчука, или няма, защото е получил достатъчно средства, за да покрие разходите си. Така румънците буквално „подаряват" продукцията си – дават я за жълти стотинки. Затова и разликата в цените на зеленчуците там и тук е много голяма. Как е в България? На нас ни искат какви ли не документи - фактури за семена, сертификати за тези семена, опаковките от тях и прочие, а това допълнително утежнява работата ни. И вместо МЗХ да облекчава бюрокрацията, на практика всяка година тя се увеличава. А средствата стават все по-малко и недостатъчни, тъй като разходите по отглеждането се увеличават.
Често, за съжаление, има проблем и с плащанията, в момента също се бавят тези по обвързаната подкрепа за зеленчуци и плодове. Приетият Индикативен график за извършване на плащания по интервенциите в кампания 2023 г. и планираното разплащане по схемата за Обвързано подпомагане със закъснение от два месеца спрямо плащанията във всички предходни години, изправя стопаните пред сериозен проблем.
На производителите са им необходими много
средства именно в началото на годината
Зеленчукопроизводителите купуват семена и разсади, торове и препарати за растителна защита, и т.н. Тоест сега, а при по-ранните производства част от суровините трябва да са купени още през януари, дори декември.
И тъй като субсидиите са крайно недостатъчни, а и в повечето случаи се бавят, всеки производител трябва да се спасява както може, като разчита и на собствени средства. Затова и добрата реализация, и то на достойна цена, е много важна.
За Марин Маринов спасението са местните пазари, на които той продава зеленчуците си. Затова и подкрепата на общността е от изключително значение –
да се предпочитат и купуват родните зеленчуци,
за да се защитят местните производители
А за да се опази зеленчукопроизводството въобще в България, държавата е тази, която трябва да вземе нужните мерки. Да се създаде дългосрочна визия, но не просто план, а работещи решения. Да се търсят всякакви и различни възможности за подпомагане. Има много такива примери и в съседките ни Румъния и Гърция, а също и в другите европейски държави. Няма нужда, както се казва, да откриваме топлата вода, просто трябва да почерпим работещите примери от тях.
Коментари