13° C, ясно небе
Все още има поколения българи, които помнят как се е съхранявало кравето масло, преди да го вкараме в съвременните хладилници - във вода. За да не хваща мухъл трябва да няма досег с кислород, а не определена ниска температура. Не е същият принцип като при сиренето обаче, което също го слагаме във вода.
Нищо съществено няма да се случи, ако отрежете парче масло и го пуснете във вода. Маслото е предимно мазнина и не е разтворимо във вода. В някое масло обаче може да има и водоразтворими съединения, които са в суспензия с мазнината. И може да преминат във водата, но незначително.
Френски съд
Френската чиния за масло е малък грънчарски съд, използван от края на 19-и век за поддържане на свежестта и консистенцията на маслото за намазване, без охлаждане. Има две части: основа, пълна с вода (до определено място), и чаша, която държи кравето масло, която служи и като капак. Чашата, съдържаща маслото, се обръща надолу и се поставя в основата, където водата създава херметично уплътнение, което държи въздуха (и по този начин кислорода) далеч от маслото, така че не е необходимо охлаждане и маслото може да се използва в меката си форма. Този метод ще запази маслото за около месец, при условие че се съхранява при температури под 27 °C и водата се сменя редовно – всяка седмица. Срокът на годност може да се удължи малко, ако използвате осолено масло.
История
Смята се, че дизайнът на френската чаша с масло произхожда от градчето Валори, Vallauris, във Франция, известно със своите грънчарски занаяти. Други спекулират, че е създаден в Бретан или Нормандия - и двете известни с производството на масло.
През 70-те и 80-те години на миналия век занаятчийските грънчари започват да произвеждат и продават френското масло в Съединените щати на панаири на занаяти и в бутици за изкуство. След като френската чаша с масло стана предпочитаното име в САЩ, по-късно бе копирано и от грънчарите из Европа. До края на 20-ти век френските съдове стават достатъчно популярни и се появят с производни версии.
Коментари