Бентонит-винарски се продава в опаковки от 100 грама и не е скъп.

Той всъщност е екологична добавка по закона за виното. Предназначен е за избистряне на вина, но и на ракии от белтъчно и друго помътняване. Важно е да спазите дозировката за конкретния продукт, който купувате.

Иначе според специалистите дозировката за бели вина е 20-70 г за 100 л. вино., а за червени вина 10-30 г за 100 л. вино, но все пак не се знае какъв вид бентонит сте купили.

Каква е процедурата?

Количеството бентонит се сипва и разбърква много добре в 0,5 л топла вода. След като престои 24 часа той набъбва и се получава каша подобна на кисело мляко.

Тогава към него се добавят 2-3 л вино, разбърква се и се налива към общото количество вино. Избистрянето свършва след 10-15 дни в зависимост от температурата.

След като виното се отдели от утайката, се прехвърля в нов съд, сулфитира се с 1 мл на литър серниста киселина - 6%, и може да се бутилира.

 Какво всъщност е бентонит?

При това вещество, казано и на езика на химията, активна съставна част е хидратиран алуминиев силикат.

При разтваряне на бентонит във вода, той образува полидисперсни системи с голяма повърхност.

Частичките на бентонита лесно реагират с белтъчните вещества във виното - белтъчните вещества коагулират и се адсорбират от голямата повърхност на частичките, които след това се утаяват.

Във винарската промишленост се употребяват различни марки бентонит - калциев, натриев и калиев.

Отделните видове различно набъбват, за да свържат белтъчните вещества, а освен това адсорбират окислителните ензими и багрилните вещества. Затова се ползват и за вина, предразположени към оксидазно пресичане.

По-рядко са подходящи за бистрене на червени вина, защото адсорбират и багрилните вещества.

Според експертите по виното най-добри са бентонитите, които са силно алкални (рН 8,5 - 9,5) и съдържат натрий.

Те предпазват виното дори от ново помътняване при евентуална смяна на температурата.