За производството на здрав зеленчуков разсад е необходимо използването на качествена, обеззаразена, торово-почвена смес с неутрална реакция (рН 6,6-7). Сместа се приготвя от добре разложен, пресят, оборски тор и почва в съотношение 2:1, обогатена с 1,2 kg/m2 суперфосфат, 0,6 kg/m2 калиев сулфат и 0,4 kg/m2 амониев нитрат.
Обеззаразяването на торово-почвената смес може да се извърши по физичен и химичен начин.
Термичното обеззаразяване на почвата е един от прилаганите физични методи известен още като пропарване. Почвата се третира с прегрята пара под полиетиленово покритие. При температура 50оС се унищожават нематодите, между 60-72оС - голяма част от фитопатогенните гъби и бактерии. При по-високи температури, над 82-83оС, семената на плевелите губят своята кълняемост.
Друг екологичен, лесен, сравнително евтин начин за обеззаразяване на почвата е соларизацията. При него се използва топлината от слънчевата енергия през летните месеци. При оптимални условия слънчевите лъчи могат да повишат температурата на почвата в 20-30сm слой над 60оС. За да се осигури добра топлопроводимост и висок термичен ефект почвената смес трябва да e добре навлажнена и плътно покрита с фолио. По време на соларизацията съдържанието на влага в почвата трябва да е 70-75% от пределната полска влагоемност.
Най-често за обеззаразяване на почвата се прилага химичният метод. Срещу почвени патогени и семената на плевелите е ефикасен фунгицида Базмид гранулат (разрешен до 05.2024). Източник на редица гъбни и бактерийни болести по зеленчуковите култури могат да бъдат необеззаразените зеленчукови семена, а също така - и използваният инвентар (саксии, инструменти).
Обеззаразяването на зеленчуковите семена (краставици, домати, пипер) в домашни условия може да се извърши с 10% разтвор от перхидрол в продължение на 20-25-30 минути (20 минути за краставиците, 25 минути - за доматите и 30 – за пипера), след което семената се промиват с чиста вода и подсушават.
В личното стопанство за обеззаразяване на земеделският инвентар най-често се използва хлорна вар (2%).
През декември в южните райони на страната може да се извършва сеитба на някои студоустойчиви зеленчукови култури (грах, бакла, моркови, спанак, магданоз и др.). Целта на тези предзимни сеитби е получаване на по-ранна продукция през пролетта.
Продукцията от засетите в края на есента моркови се реколтира месец по-рано в сравнение с тази - от пролетната сеитба. Семената на морковите се сеят седмица преди трайното понижение на температурите, за да се изключи възможността те да поникнат до началото на зимата. Подходящи за отглеждане на моркови са леките, структурни и пропускливи почви (наносни, глинесто-песъкливи, структурните черноземи). На по-големи площи се препоръчва редова сеитба през 10-12 см., на дълбочина 1,5-2 сm. На малки площи сеитбата може да се извърши разпръснато при посевна норма 1-1,5 g /1m2.
Коментари