6° C, разкъсана облачност
Последиците от Ковид-19, инфлацията, войната в Украйна и завишените екоизисквания бяха „репетиция" на бъдещи предизвикателства за сектор „Земеделие", обобщават агроучени
Радина Иванова
Ако има икономически сектор, който е най-силно повлиян от кризите през последните две-три години, то това е селското стопанство. Тази констатация правим от общото между изнесените доклади и интервюта по време на годишния международен симпозиум на Института по аграрна икономика, провел се миналата седмица в София.
Земеделието по-силно понесе влиянието на пандемията от Ковид-19 с нарушението на връзките и логистиката, тогава се разбра, че икономиката е работела без резерви. След това ни застигна инфлацията, която покачи повече цените именно на храните, за разлика от други продукти и услуги. Обяснението за доц. д-р Божидар Иванов, директор на института – организатор на конференцията, се корени извън земеделието, а именно в последващите стъпки на преработка и търговия, тъй като резки промени в предлагането на суровините не са наблюдавани. Според него повишението произхожда от монетарната политика на страните и централните банки, което се потвърждава и от унгарския му колега Норберт Потори. Стана така, че за да намалят инвестициите и потреблението, а оттам и инфлацията, банките увеличиха лихвите. От друга страна, за да не останат хората без доходи, държавите раздадоха пари във вид на помощи, без да са изработени, което доведе до по-голям скок в инфлацията.
За да се намали обаче, е важно правителствата и бизнесът да работят заедно за излизане от рецесията. Вижда се, че лихвите на централните банки стоят високо, преработката и другите индустрии се свиват, потреблението в същото време расте, хората разполагат с доходи и купуват, с оглед на това да не им се стопят спестяванията, ако инфлацията продължи. В същото време бизнесът не генерира положителни резултати. Опасенията са да не се влезе в още по-голяма криза, в която има потребление, но производителите не са склонни да произвеждат, защото не получават достатъчна възвращаемост. Смесени са очакванията в краткосрочен план, още повече, че геополитическата обстановка стана много сложна, акцентира доц. д-р Иванов.
След това дойде войната в Украйна, която засегна повече България, защото и двете са водещи зърнопроизводители в Черноморския басейн.
Несигурността на пазарите, както и неблагоприятните климатични условия са рисковете пред зърнените и маслодайни култури, заради които цените им до 2026 г. ще се задържат над нивата 2018-2022 г. Тази тенденция вероятно ще се наблюдава и при цените на месото, както и при изкупните цени на кравето и овчето мляко. Прогнозата е на основа на сценарии при условия на продължаваща несигурност на глобалните пазари, обобщи гл. ас. д-р Даниела Димитрова от САРА - Центърът за икономически анализи на селското стопанство към ИАИ.
Ниските изкупни цени за земеделските стоки са глобална тенденция и тази стагнация на пазара не е изключение в България. Всички фермери, не само у нас, страдат именно от това, че цените са ниски. Да, ние сме от по-силно засегнатите като гранична страна, заради големия внос. Но в момента и другите земеделски стоки са подложени на натиск от низходящи изкупни цени, увери той.
Турбуленциите никога не са отминали, продоволствената сигурност ще е важна и с оглед на климатичните промени. Тук сектор земеделие ще има
двоен принос,
но и двойна отговорност. От една страна като намали парниковите си емисии с нови практики и технологии, както спомена доц. Иванов. А от друга да работи за нови икономики, извън хранителната промишленост, за да предоставя растителни суровини – алтернативи на петрола и други, напомни Павел Хмелински от Полша.
Политиката става по-рестриктивна към производителите, което прави дисонанса между високи разходи и ниски изкупни цени все по-голям. Ще бъде трудно изпитание в следващите поне 10-20 години да се намери баланса. "В момента сме в началото на предизвикателствата, а те ще стават все по-големи", предупреди икономистът.
Мария Христова от Министерството на земеделието и храните уточни, че ЕС има намерения за промени на ОСП с оглед на концентрацията на икономическите кризи. Трябва да се намери нов механизъм срещу тях, защото се вижда, че компенсациите, които познаваме, се обезсилват във времето. Изграждането на гаранционен фонд за по-скоростно компенсиране, както и подпомагане, обвързано с повече резултати, са част от евентуалните посоки на европолитиката.
"Неминуемо предизвикателствата ще доведат до преструктуриране. Само по-силните, или с окрупняване, ще могат да преодолеят и решат голяма част от въпросите, които са свързани с екологията, с това да станат по-иновативни, по-екологосъобразни", посочи доц. Иванов. По думите му тези технологии все още не са много популярни и навлезли, определено са скъпи и могат да си ги позволят само тези, които са икономически ефективни. Въпреки че Европа говори за малките стопанства, политиката ѝ несъзнателно води до обратен ефект, в които по-големите ще станат по-жизнеспособни от гледна точка на това, че ще могат по-лесно да се приспособят към промените.
Какво е отношението на земеделците към новите технологии, е изследвал доц. д-р Ангел Саров. Според него земеделските производители са изключително отбрани в своите очаквания за ползите от внедряване на прецизно земеделие. Резултатите на анкетите му показват, че според 40% от тях увеличението на добива с прецизно земеделие ще бъде не повече от 5%. Почти същият брой анкетирани смятат, че ще е между 5 и 20 на сто. Общо 65% смятат, че прецизното земеделие би могло да намали разходите им с до 5%.
От анализа на проф. Храбрин Башев за конкурентоспособността на земеделието у нас правим извода, че няма „първенци" в устойчивост, ефективност и конкурентоспособност. Според юридическия им характер ниска икономическа ефективност имат физическите лица и едноличните търговци, ниска финансова сигурност – ФЛ. Кооперациите пък показват високи нива на икономическа ефективност, а корпорациите - средни. Последните обаче имат ниска устойчивост. Кооперативи и корпоративни стопанства бележат най-висока финансова сигурност и потенциал за адаптиране към промените в пазарната, институционалната и природната среда. Кооперации и ЕТ имат най-висока устойчивост. Сравнително добра устойчивост имат ФЛ.
Специфичното екологично местоположение е допълнителен фактор, който облагодетелства или влошава конкурентоспособността на фермите, като ФЛ и корпорации, работещи в защитени зони имат най-ниска конкурентоспособност.
Няма различия в конкурентоспособността на управленските структури, свързани с административно-географския регион. Правните, размерните, продуктовите и екологичните характеристики са по-важни.
Екосхемите усилиха нуждата
за по-добри поземлени отношения
Един от последните научни проекти на Института по аграрна икономика е свързан с анализа на договорните отношения в земеделието и връзката им с предоставянето на публични блага, най-вече в частта агроекология. „Предизвикателни времена идват с новите екосхеми по първи стълб. Как ще се използват договорните отношения, до голяма степен влияние оказва върху това колко успешно ще бъде прилагането и усвояването на средствата по екосхемите", обясни Божура Фиданска. Тя напомня на фермерите, че за всяка една услуга, която предоставят, дали ще бъде агроекология или в друг аспект, е важно да бъде подплатено с договор, между тях и собствениците, и с държавата, за да си гарантират едно спокойно бъдеще и по-добро изпълнение на своята работа, като са за по-дълъг период, те си гарантират и по-добре изпълнение.
Да се върви в посока на благоприятни договорни отношения позволява и на администрацията спокойно да извършва мониторинга и да се изпълняват мерките. „Надявам се промените, които се предвиждат и много скоро може би ще влязат в сила, да вземат под внимание нашите изследвания, които ще им предоставим до края на годината. Но всички те (анкетираните в администрацията и вземащи решения) са наясно и са категорични, че договорните отношения трябва да бъдат добре изчистени и ще бъдат в голяма полза както за едната, така и за другата страна", допълва тя. Не на последно място, трябва да се обърне внимание и на собствениците на земи, да имат повече осведоменост по темата и полза от дългосрочни договори.
Гл. ас. Росица Микова от ИАИ е изследвала ефекта на субсидиите върху рентното плащане след приемането ни в ЕС. С времето то се увеличава под влияние на дотациите. До 2014 г. субсидиите по СЕПП изпреварват плащанията по рентите, но след това до 2021 г. тенденцията е в обратна посока и субсидиите започват да губят влиянието си, въпреки че имат почти еднакъв темп на нарастване. Влияние за сформирането на цената има какви култури се засяват, категория почва, инфраструктура и местоположение.
Субсидирането увеличава нетния доход на стопанствата, има голяма разлика между стопанствата с и без дотации. Нетният доход на стопанства със субсидии расте, а без субсидии намалява, което показва силна зависимост на доходите на земеделските производители от подпомагането.
В числа - при увеличаване на субсидиите с една единица, размерът на рентите се увеличава средно с 1,22 единици. При увеличение на нетния доход с една единица, средно с 0,38 единици.
Коментари