Физическите лица и корпорациите, които работят в защитени зони, имат най-ниска конкурентоспособност

Кооперациите и Едноличните търговци имат най-висока устойчивост сред предприятията в аграрния сектор. Това показва анализ на проф. Храбрин Башев за конкурентоспособността на земеделието у нас, представен на международна конференция, организирана от Института за аграрна икономика.

Според юридическия им характер, ниска икономическа ефективност имат физическите лица (ФЛ) и ЕТ, а ниска финансова сигурност – ФЛ.

Кооперациите пък показват високи нива на икономическа ефективност. Кооперативи и корпоративни стопанства бележат най-висока финансова сигурност и потенциал за адаптиране към промените в пазарната, институционалната и природната среда. Те обаче имат ниска устойчивост.

Стопанствата в равнинните райони показват по-високи нива на конкурентоспособност, докато различията, свързани с правния статус, не променят нивата.

Специфичното екологично местоположение е допълнителен фактор, който облагодетелства или влошава конкурентоспособността на фермите, като ФЛ и корпорациите, работещи в защитени зони, имат най-ниска конкурентоспособност.

Няма различия в конкурентоспособността на управленските структури, свързани с административно-географския регион. Правните, продуктовите и екологичните характеристики са по-важни. От анализа на проф. Башев се разкрива положителна корелация между конкурентоспособността и размера на фермите - тези на физическите лица и корпорациите.

Всички ЕТ са малки ферми, те заедно с кооперативите имат оптимално добра конкурентоспособност. Корпорациите, които са средни по размер, могат да се похвалят с конкурентни предимства, като има повече или по-малка зависимост от производството (специализация и др.), управлението или други причини.

Какво е отношението на земеделците към новите технологии пък е изследвал доц. д-р Ангел Саров от Института за аграрна икономика. Според него земеделските производители са изключително обрани в своите очаквания за ползите от внедряване на прецизно земеделие. Резултатите на анкетите му показват, че, според 40% от тях, увеличението на добива с прецизно земеделие ще бъде не повече от 5%. Почти същият брой анкетирани смятат, че ще е между 5 и 20 на сто. Общо 65% смятат, че прецизното земеделие би могло да намали разходите им с до 5%.

Още за устойчивото земеделие четете в новия брой на в. "Български фермер" от 13-19 ноември