Условията на село направиха фермерството да е изцяло семейно

08 ноември 2023, 08:32

Бг Фермер

13330

Дарина и Данаил Николови ще го продължат с по-малко животни и директни продажби

Радина Иванова

Дарина Николова е дясната ръка на мъжа си фермера Данаил Николов. Двамата отглеждат крави, кози и овце във варненското село Доброглед, недалеч от кв. Аксаково.

Данаил по образование е ветеринар, все още дори практикува и тази дейност в държавна структура. Но от любов към животните през 2005 г. завъдил и животни. Днес се грижат за около 250 овце, 50-60 крави и тридесетина кози. Фермата нарекли „Овчарника".

„Животните бяха доста повече, но ги намалихме. Може би още ще ги намалим", казва Дарина, която се занимава с продажби и преработка на млякото. По наредба 26 са изградили мандра, което им позволява преработка на собствена суровина и директни продажби до потребителите. Въпреки че Дарина се е занимавала с нещо много далечно от животновъдството, от 2016 г. е в мандрата и надгражда занаята на съпруга си.

Данаил може единствено на нея да разчита. Това е причината да намалят и животните.

„Няма работна ръка. Това е много голям проблем и не е по силите на един човек да покрива всичко, навсякъде, където се появи необходимост", обяснява тя. „Буквално няма хора, на които да разчиташ. Идват, заминават си, няма с какво да ги мотивираш. Изключително голяма неизвестност е. Сутрин отиваш – няма никой, оставено в хаос и започваш да се чудиш как да се справиш навсякъде", допълва стопанката.

Втората поред причина е самата издръжка на животните, тя много поскъпна в последните години. Тъй като не разполагат с ниви и машини, Николови са от стопаните, които купуват фуражи, а и те стават все по-скъпи. Електричеството също е много голямо перо в мандрата, защото е промишлен ток, особено миналата година е стигнало плашещи суми. Отделно, че всеки месец сметката е различна и да се планира е много трудно.

Николови и още един човек фермерства в района на Аксаково. Доста техни колеги приключиха с дейността си в последните години. Специално онези, които са имали смесено направление – растениевъдство и животновъдство, първото са го продължили, а животновъдните ферми са закрили. „Това е тенденция не само около нас, като отидем във фонд „Земеделие" и се заприказваме със служителите, бенефициентите в сектор „Мляко" намаляват всяка година, все повече и повече", обезнадеждена е Николова.

„Ние например обработваме суровината си, обаче в момента тези, които продават на мандри, получават изключително смешни цени. Миналата година малко бяха дръпнали нагоре цените на млякото, но мандрите отказват да ходят да им го изкупуват. Местната суровина остава похабена...", смята тя.

По думите ѝ обаче да изградиш цех по наредба 26, за да можеш да продаваш млечни продукти, не е цялостно решение, тъй като са нужни доста инвестиции, докато изградиш обекта и да ти го регистрират. Почнеш ли, разходът там набъбва с всяка следваща стъпка, два пъти в месеца поне трябва да направиш лабораторни изследвания на суровото мляко и продуктите, дава за пример. Самата инвестиция да купиш мобилна мандра или да я регистрираш също е голям разход. Не знам дали си струва предвид обстоятелствата да бъдат направени в момента, разсъждава фермерката.

През 2015 г., когато са започнали, било по-различно. Пък и като е по-млад човек, иска някакво развитие, гледа с по-далечен обзор, търси варианти. Но с времето става все по-трудно.

Щом стана дума за инвестиции, я питам дали имат проекти по Програмата за развитие на селските райони.

А отговорът ѝ е следният: Участвали сме само един единствен път, за което много съжалявам. Втори път отново направих опит, за което още повече съжалявам!

По инвестиционната подмярка са правили ремонтни дейности. „Уж трябваше да имаме две години за реализация на проекта. Но тъй като беше в края на програмния период, трябваше да се справим за една година. Аз само половин година търсех финансиране, тъй като независимо, че средствата са от Фонда за гарантиране на земеделските производители, трябваше да имам над 150% обезпечение, за да ми отпуснат първоначално финансиране. Въобще не говорим за авансово плащане, защото тогава трябва да покажеш банкова гаранция, но е абсолютно непосилно. И банките искат 150% обезпечение", обясни земеделският стопанин.

Дори, ако изпълниш проекта за по-кратко време от заложеното, банковата гаранция е за периода на договора – условие, което отказва стопани, като Николови да се борят за авансово плащане.

Проектът ѝ е бил за около 700 000 лева, като Държавен фонд „Земеделие" е изплатил половината.

„Но фактически ползата от програмата се загуби много, заради краткия срок от половин година", уверява Николова. Според нея ПРСР абсолютно не е гъвкава. След време се убеждава отново в това.

„Миналата година започнахме по-малък проект, за около 200 хиляди лева. Първоначално, разбира се, си плащаш консултантските и проектантските услуги. Взех оферти, входирахме проекта и в един момент желязото и материалите скочиха в пъти за няколко месеца. От Фонда отказаха да правят актуализация на офертите и на мен ми се обезсмисли всичко. Прежалих парите, които вече бях дала, но го предпочетох, пред това да продължа, защото щях да изгубя много повече", пресмята тя. Защото времето от входиране на проекта до одобрението му е повече от една година. А дотогава всичко се променя - цени на материали, труд, но актуализация – не.

За авансово плащане отново е трябвало банкова гаранция, което е скъпо и неудачно. Ако имаш парите – всичко е наред, можеш да си го направиш бързичко, преди да има сериозни промени в цените, вместо да чакаш. Но ако разчиташ на външно финансиране, нещата се променят много. Така приключих с ПРСР и нямам желание да се занимавам с това, споделя фермерката гледната си точка.

Това обаче никак не означава отказване от занаята. Защото мъжът ѝ е започнал от любов към животните. Това е отговорът на въпроса и защо не отглеждат най-продуктивните породи, а напротив – стари, изчезващи български породи.

Въпреки че са по-непродуктивни, те са по-приспособими. Такава е Медночервената шуменска овца, тя произхожда от този край. Откъм болести и приспособимост към условията е много добра. Отглеждат овцете за мляко, но и продават агнета.

От Родопското късорого говедо също произвеждат млечни продукти. „Те дават по-малко, но по-маслено мляко. Те са селектирани са масло, така да го кажем", отговаря Дарина Николова. Козите са от породата Калоферска дългокосместа – на външен вид забележителна, макар и по-трудна за отглеждане. От козината им се правят кукерските костюми.

Ферма „Овчарника" произвеждат ръчно класическите български рецепти - кисело мляко, саламурено сирене, масло, извара... Храна, която винаги ще присъства на българската трапеза. Предлагат стоката си на фермерски пазари във Варна и Добрич. Не са от най-редовните, защото капацитетът им не е достатъчен, за да покрие търсенето.