0° C, предимно облачно
Кооперативите градят „моста“ за износ, научиха в Испания оранжерийните ни производители. И дано го постигнем, надява се Теодора Кръстева от БАПОП
„FRUIT ATTRACTION е нашето изложение“. Така българските производители на оранжерийна продукция оценяват изключително силния и мащабен форум в Мадрид, който се надяват да посещават и занапред. От 3 до 5 октомври нашите сънародници имаха шанс да представят на Европа българския вкус и качество на плодовете и зеленчуците. Участието на родните производители се организира от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) с подкрепата на Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“.
Най-големият за сектора форум в Европа се провежда в период, който е богат на плодове и зеленчуци, включително и тропическите, които се внасят от южните страни, разказа за в.„Български фермер“ изпълнителният директор на БАПОП Теодора Кръстева.
Попитахме я с какви очаквания отидоха и с какви резултати се върнаха.
„Ще споделя лично мнение. Това, че се включиха над 15 членове на асоциацията, беше добре. Въпреки това, очаквах по-силно участие от колегите. Нормално е, сезонът е такъв, работата в оранжериите все още кипи. Мисля, че българското участие беше много добро“, отговори г-жа Кръстева.
У нея остава незабравимо впечатление за силата на кооперативите в Испания. И по щандовете им се вижда – огромни, цветни, по на два етажа - вътре се събирали по над стотина посетители, от които и членове - производители… Не по-различно е и при южните ни съседи. Разговаряли са с ръководители на гръцки кооператив с представителен щанд – едно обединение от 600 стопани.
Надеждата ѝ е, че примерът ще узрее и у нас. Защото това е ключът, който отваря вратата не само за износ, но и изобщо за успешен бизнес.
„Силно беше търсенето на оранжерийни зеленчуци от нашия район, както и на плодове. Всички, които посетиха щанда ни и оставиха визитките си при мен, проявиха изключителен интерес към българската продукция. Събрала съм един тефтер с контакти, сега и пощата ни е затрупана. Имаше много търговци от Литва, Латвия и Полша. Сицилианци също искат да работят с нас. Идеята е да се затвори „дупката“, която се получава, когато Испания спре да произвежда, защото при тях август е много горещо. Тогава правят соларизациите в оранжериите и залагат през септември продукция. Пикът при тях е през декември. Има маркетинг изисквания и трендове, които трябва да се следват. Търсят ни, а ние някак не успяваме“, допълва изпълнителният директор на БАПОП.
Тъжното е, че идват търговци на едро, искат да търгуват с български оранжерийни производители, искат редовни доставки на големи количества, с тирове на седмица. Но когато си малък производител, нямаш ресурса да задоволиш търсенето от страна на търговците. За това тя се обръща към членовете на асоциацията: „Колеги, сдружавайте се, обединявайте се - вижте какво са постигнали, да го направим и ние.“ В разговор с търговския мениджър на един от най-големите кооперативи в Андалусия на въпроса как се справят, той е отговорил кратко: „Това е въпрос на манталитет - събират се, решават го, правят юридическото лице и започват да работят заедно“.
И ние знаем как, но не знаем кога ще се случи това обединение при нас – кога ще ги стигнем…
В действителност малките като декари стопани у нас много си помагат в работата, но не сме направили това, което правят европейците - кооперативите. Като че ли на българина не му стига смелостта на гърците, италианците и испанците, разсъждава Теодора Кръстева.
Пазари и търсене има. Българският вкус категорично е емблематичен, неповторим, увери браншовикът. И ако се даде шанс на оранжерийните производители да работят целогодишно, за да може през зимните месеци българският производител да произвежда, той ще запази работната си ръка, която най-много му трябва в силния сезон. Всеизвестна истина е, че недостигът на работна ръка е най-големият проблем.
Всъщност, едно от исканията на БАПОП, като член на Българска аграрна камара (БАК), представено в Министерски съвет по време на земеделския протест миналия месец, бе именно да се подпомогне отоплението на оранжериите, за да може да има български зеленчук през зимата. Тя напомни, че протестът беше общонационален на целия земеделски сектор. БАПОП излезе с декларация в подкрепа и членове на асоциацията участваха активно в протестните действия.
„В момента колегите приключват с последни беритби и изчистват оранжериите. Български домати почти няма, ноември месец оранжериите ще са празни, вместо да се заложи нова реколта. Много малко ще са стопаните със зимно производство. Това нямаше да се случи, ако държавата беше заявила предварително подкрепа на оранжерийното производство чрез подпомагане на примерно 50% от разходите за отопление. Това е помощ, стимул, някаква сигурност за земеделеца. Оранжерийното производство е най-скъпото производство. Освен всичко друго, много важно е да запазим човешкия ресурс“, заключи Кръстева и добави другото им сериозно искане – засилен входящ контрол на всички гранични контролно-пропускателни пунктове. Всяко превозно средство със зеленчуци и плодове да бъде проверявано, а не с документите на един тир да влизат 25. Това е работа на Агенция „Митници“ и БАБХ – всеки трябва да действа отговорно и съвестно. И ние искаме да работим целогодишно, без да ни извиват ръцете….
Къде сме на фона на европейските ферми?
След тридневното изложение българската група направи посещение на свои колеги в Алмерия, чийто кооператив съществува от над 30 години. „Посетихме три оранжерии с любезното съдействие на нашите домакини – разказва г-жа Кръстева – едната е специализирана в производството на домати, другата – на краставици, а третата на биопипер. Направи ни впечатление колко спокойно работят хората. Бяхме в пакетажния им цех, огромен по размери и изключително модерен. В него има техника за сортиране, опаковане, етикетиране според нуждите на крайните клиенти. Извършва се входящ качествен контрол, а 300 служители работят на смяна. Декември, когато е силният им сезон, работят по две смени – всяка с по 500 човека. И никой не стои без работа. Всеки процес е отлично организиран за улеснение на работниците. Личеше си, че хората работят с удоволствие – видяхме много усмихнати лица“, изтъкна тя.
За разлика от пакетажния и административен център на кооператива, придобивки, за които у нас трябва да поработим, самите оранжерии като съоръжения не са нещо по-специално от родните ни.
„Например оранжерията с доматите, която посетихме, ми направи следното впечатление – почвата се състои от три слоя грунд, отдолу е скала, после почва, която докарват допълнително. Последният трети слой е дребен чакъл, който запазва влагата в почвата и хранят с течните торове с капково напояване. Вкусът на плода е съвсем различен. Най-масово се използват тунели, покрити с два пласта мрежи, порьозни фолиа, предвид липсата на зима и снегове. Така, че нашите оранжерии са иновативни в сравнение с техните. Но и там имат големия проблем с работниците - 30 дка се работеха от 5 човека, гастарбайтери от африканските страни. Общи са ни проблемите и с изкупните цени на зеленчуци, с болести и вредители по растенията и т.н.
Моето впечатление е, че българските фермери знаят и могат много. Нивото на колегите е изключително високо - това са хора с опит и ценз“, заявява с гордост изпълнителният директор на Асоциацията на производителите на оранжерийна продукция, чийто офис е в Пловдив. По думите ѝ българските фермери дори давали ценни съвети на испанските си колеги. „Трябва да призная, че в оранжериите почти нищо ново не видяхме. Основната идея беше да почерпим опит за организацията на кооперативите. Това беше и нашата цел. Мисля, че запалихме искрата като асоциация да търсим начини колегите да се сдружават, за да работят по-ефективно, по-сигурно, по-печелившо. Защото търсене на български зеленчук има и то от сериозни контрагенти. Да видим дали държавата ще си свърши работа и ще помогне. В Испания имат много сериозна подкрепа“, дава за пример тя и посочи, че
за да получиш субсидия в Испания,
трябва да си член на кооператив.
Всеки фермер участва с дял в кооператива.
В административната сграда на кооператива, където се намира пакетажният център, работи екип от хора, който се занимава само с европейски регулации и помощи. „Не е като при нас – фермерът да губи времето си в чакане пред Фонд „Земеделие“, за да подаде документите си. В кооператива производителят не се занимава с бумащина. Неговата работа е да произведе качествена селскостопанска продукция от определен сорт“, сравнява отново тя. Подготовката на документи се води от кооператива. Ангажиментът на фермера е да работи качествено и в срок, не се занимава със странични дейности.
Друга разлика с Испания е, че там всяка оранжерия се занимава специализирано с един зеленчук.
Теодора Кръстева на няколко пъти спомена спокойствие в описанието ѝ за испанското земеделие, затова я попитахме на какво се дължи: „Много бих искала колегите да се организират, да се обединяват и то не само в нашия сектор „Оранжерийно производство“, а въобще в целия отрасъл. Тези три оранжерии, които видяхме, бяха малка част от кооператива. Там, в Алмерия е море от оранжерии. Всеки един квадратен метър се използва. Зеленчуците масово се отглеждат на закрито в оранжерии.
Оптимист съм, че
можем да върнем успешните на времето
позиции на българското земеделие.
А това може да се случи благодарение на фермерите – производители на плодове, зеленчуци, зърнопроизводители, животновъди…. Да се събират заедно в кооперативи. Това е свит юмрук, а той е сила. Като изпълнителен директор се опитвам да убедя колегите да не се колебаят да прилагат успешния опит.
Ролята на БАПОП:
Наши млади членове участват активно в заседанията на Комитета по наблюдение на Стратегическия план. Предложенията за промени на асоциацията са изпратени навреме в официални становища още миналата година. И се разбира, че някои от тях ги приемат, информира г-жа Кръстева.
„Срещнахме разбиране от страна на експертите в МЗХ и успяхме да се преборим в обвързаното подпомагане да разграничим отопляеми от неотопляеми оранжерии. Чакаме да видим какво още ще излезе като добавка. Парите трябва да са под мониторинг и да отиват при този, който работи, а не на калпак.
Помощта за отоплението ни е жизнено необходима. Една от основните ни задачи е да възобновим целогодишното оранжерийно производство. Грехота е на цялата ни природна даденост от Бога, европейците да могат, а ние не.
Да се намерят начини за подпомагане на колегите производители на оранжерийна продукция, които останаха извън обвързаното подпомагане“, апелира също изпълнителният директор на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция.
Това са част и от целите за 2024 г. на асоциацията, които са описани в Програмата на сдружението, приета на Общото събрание.
Коментари