Световни лидери в технологичното оборудване за птицефермите показаха в София продуктите си по време на Smart Poultry World - първата международна конференция и изложение в България на тема птицевъдство. Над 40 компании представиха иновативни решения в грижата за птиците, енергийната ефективност и генетиката. Форумът се проведе в София и е продължение на многогодишна традиция в науката и сътрудничеството между птицевъдите в страната.

„Птицевъдството е единият от трите стабилни селскостопански сектора в България, останалите са свиневъдството и зърнопроизводството“, каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев при откриването на изложението и допълни: „Много искам и влагам всички усилия на екипа на Министерство на земеделието и храните - тъй както цялата хранително-вкусова промишленост е ориентирана към пазара - по същия начин да бъдат и останалите сектори. Новото, което правим в областта на агрохранителните вериги, е с цел всички да познават отношенията по веригата от полето до рафта в магазина и трапезата на хората.“

Традиция със съвременно продължение

„Съюзът на птицевъдите в България е носител на традиция, която датира от 1975 г. Днес вече в един нов, модерен формат се надяваме да поставим София на европейската птицевъдна карта. Мисля, че има добри предпоставки за бизнес както на изложителите, така и на цялата птицевъдна общност в България и региона“, заяви пред „Български фермер“ Владимир Гълъбов, който е организатор на Smart Poultry World в сътрудничество със Съюза на птицевъдите в България.

„В своите първи издания конференцията на птицевъдния сектор беше изцяло научна, впоследствие тя се разви като възможност за бизнес срещи и изложение между различни участници в сектора. Традицията за провеждането на конференцията беше прекъсната за известно време, но впоследствие отново беше възобновена“, каза специално за „Български фермер“ проф. Борис Стоименов, основател на Съюза на птицевъдите в България. Той припомни, че Съюзът на птицевъдите в България е първата неправителствена организация в страната, създадена в защита на интересите на българските птицевъди.

Фокусът в тазгодишното издание на форума беше върху това, как иновативните технологии могат да бъдат внедрени в птицевъдството. Според Владимир Гълъбов има нови възможности за развитие, които все още не се използват в птицевъдните ферми: „Българският птицевъден сектор е добре развит. Внедрено е висок клас оборудване и се прилагат най-модерните практики на отглеждане. Все пак пред птицевъдите има огромна пропусната възможност, тъй като чрез внедреното оборудване повечето ферми събират данни, които обаче не се използват. Българските птицевъди вече са направили огромни инвестиции. Сега те имат възможност с малки инвестиции да започнат да използват данните, за да взимат по-своевременни решения.“

Пътят към успеха

„На изложението показахме как фермите могат да бъдат по-ефективни в използването на данните. По мои наблюдения като съсобственик на птицевъдна ферма огромен проблем е това, че най-често един или двама души във фермата са отговорни за съхранението на данни. Чрез софтуерно решение – дали ще е мобилно или чрез сензори - има възможност, цялото производство и всички служители да въвеждат данни. Фермата на Булагро в село Драговищица съществува от 1997 г. и е специализирана в производството на родители и еднодневни пилета. Основателят на предприятието Ивайло Гълъбов е изобретател, който обича да използва софтуерни иновации. Поради това ние имахме възможност да внедрим иновации и да произвеждаме сравнително голям брой пилета с изключително малко персонал, който да не се претоварва, както и да имаме един добър производствен процес. Във фермата се отглеждат около 50 хил. родители, които снасят около 10 млн. яйца годишно, от които се получават около 5 млн. пилета. До фермата сега се изгражда 100% автоматизиран фуражен завод“, обясни Владимир Гълъбов, който е член на УС на Булагро.

Почти пълна автоматизация във фермата

„Първата голяма иновация, която въведохме в нашата ферма, беше технологията за отглеждане на птици. Направихме това преди 5 години и по това време бяхме сред пионерите в света, внедрили системата Veranda за отглеждане на родители. Ползваме я успешно и предстои да оборудваме още една сграда. Единственият недостатък на това оборудване е, че цената му е висока и нямаме възможност да направим мащабна инвестиция, но успяваме да оборудваме сграда след сграда. Тази система е печелила първа награда на всички международни изложения, на които е била представена. Характерна е с това, че всички процеси по отглеждането на птици във фермата са автоматизирани, като единственото изключение е хигиенизирането. Също така в момента водим преговори за закупуване на абсолютно автоматизиран робот, който ще облекчи допълнително работата на нашите служители“, разказа за „Български фермер“ инж. Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България и основател на Булагро.

„Заслужава си да отбележа също така, че сме на прага на революция в бизнеса с производството на стокови носачки, защото планираме през октомври да закупим може би първата в страната система с ядрено-магнитен резонанс за сексиране на ембрионите в яйцата. Смятаме, че това ще бъде най-големият тласък, от който бизнесът има нужда не само поради това, че ще ни помогне да изпълним най-високите критерии за хуманно отношение, а и защото ще ни позволи да увеличим производството, да намалим разходите за електроенергия и да повишим качеството на продуктите ни. Планираме да въведем системата в експлоатация през 2024 г., като това ще ни позволи да не убиваме мъжки пилета, а да ги сексираме в ранна ембрионална възраст“, обясни още той.

Планът за възстановяване и устойчивост

Нова възможност за съфинансиране на инвестиционни проекти в птицевъдните ферми през 2024 г. е Националният план за възстановяване и устойчивост, който в България започна да се прилага с 6 месеца закъснение. Приемът на проектни предложения ще бъде отворен в последните седмици на септември в рамките на 10 дни за всички селскостопански сектори. Очаква се, приемът на документи да бъде улеснен в сравнение с предходния програмен период на Общата селскостопанска политика.

Със средства по плана българските фермерите могат да си купят например роботи за почистване на стопанствата, оборудване за биосигурност и хуманно отношение, мобилни птицеферми, системи за пречистване на водата и още много други модерни технологии. Допустимо е финансиране до 500 000 лв. за един бенефициент, като може да се кандидатства по проекти до 1 млн. лв. при 50% субсидия за стойността на инвестицията.