10° C, ясно небе
Проектът EU4SHEPHERDS подготвя пътя за европейски сертификат за овчари
През последните години в България все по-ограничено се практикува екстензивно овцевъдство и подвижна сезонна паша на животни. Всяка година овчето поголовие у нас намалява. Освен това ниските цени на вълната и живото тегло на агнетата, както и евтиното овче мляко водят до критично състояние на сектора. Липсата на отговорна работна ръка, а именно овчари-пастири, е най-същественият проблем днес за овцефермите в страната. Все по-трудно се намират добре обучени овчари, които имат знанията и опита да се справят с всички проблеми, свързани с екстензивното пасищно овцевъдство.
Овчарите са застаряваща социална група. На по-младите им липсва подходяща подготовка, образование и опит и в днешно време няма мотивация да станат овчари поради ниския социален статус и липсата на специфично предложение за професионално обучение. Всичко това каза пред „Български фермер“ доц. д-р Атанас Вучков от Аграрен университет - Пловдив. Той е представителят на България в международния проект EU4SHEPHERDS, касаещ обучението на овчари-пастири. В инициативата участват още Испания, Португалия, Шотландия, Германия, Австрия, Румъния.
Проектът е към своя край, като една от неговите основни цели е да се подготви пътя към обща рамка за европейски сертификат за овчари-пастири, което ще бъде крачка към съхраняването на традиционното пасищно овцевъдство в Европа.
Чиновническа преса
„В България не се полагат никакви усилия за обучение и квалификация на пастири. Тези хора често дори не съществуват за света – някои от тях нямат дори лични документи. В една Румъния е гордост да бъдеш пастир, в Испания също е така. Пастирите в Карпатите с гордост пазят традицията, обличат се с традиционните румънски бомбета, с ямурлуците от тежка кожа. България е имала още по-дълбоки традиции в екстензивното овцевъдство и козевъдство. За съжаление днес те са загубени и основната причина за това е липсата на работна ръка. В същото време все повече във фермите навлизат новите технологии, които заместват човешката работна ръка. Това се отразява на качеството на продукцията, допринася за обезлюдяването в селските райони“, посочи доц. д-р Вучков.
„От интервютата с пастирите, с които говорихме в рамките на проекта, се вижда, че най-безнадеждно звучат хората в България спрямо всички останали държави-участници в проекта. Ако продължи чиновническата преса върху хората, занимаващи се с екстензивно овцевъдство, ще се наложи този тип отглеждане на животни да срещаме само в книгите и филмите от едно време“, разочарован е българският учен, който също е част от няколко асоциации за развъждане на автохтонни породи животни.
Животновъдните ферми – извън регулация
„Най-сериозните проблеми за пастирите в България идват от тежката документация, която фермерът трябва да попълни. Днес фермерът е принуден да бъде писар и да живее като отшелник. В никоя друга държава няма разпореждане животновъдите да трябва да преместят животните си извън населеното място. В почти всяко населено място в Румъния има по няколко фермери, които събират животните си, прекарват в планината по 6-8 месеца, доят по 3 пъти на ден и там преработват и продукцията си. Те разчитат не толкова на субсидията, колкото на производството на крайните продукти. Това тук не се случва, защото нормативната уредба е прекалено утежнена, за да се стигне до реално производство на животинска продукция. Агроекологичните мерки у нас се използват като възможност за фермерите да усвоят едни средства и в крайна сметка ние нямаме произведена продукция“, посочи доц. д-р Вучков.
Той разказа още, че в Румъния работят добре кооперативите между 4-5 стопани с по 100-200 животни. Формират се стада от около 500-600 овце, които пашуват 4-5 души, като тези хора също доят овцете и преработват продукцията. Брънзата в северната ни съседка, например, е продукт със защитено наименование за произход и тези фермери печелят добре от нея. „За съжаление, според мен, кооперирането на овцевъдите в България няма как да се случи на този етап. Докато е такова недоверието между хората, а кризата ги е стиснала за гушата, няма как да стане обединението“, според доц. д-р Вучков.
Източници на информация
В интернет страницата на проекта EU4SHEPHERDS са публикувани модули, представящи всички фактори, с които е свързана професията „Пастир“ в Европа. Целта е да се повиши информираността на хората в чисто практичен план – например как се подстригва овцата или се изрязват копита, как да се избере куче-пазач на стадото.
„Ролята на пастирите става все по-важна в държави като Испания и Португалия, където все по-често има пожари. Подобна е ситуацията в България и ще става още по-зле в бъдеще, защото пасейки високата трева, овцете поддържат тези естествени ливадни пасища и се намалява рискът от пожари. Пастирът трябва да бъде запознат и осъзнато да изпълнява своята роля, а не просто да нарами тоягата и да тръгне в планината. В някои европейски държави има училища за овчари“, отбеляза браншовият представител. „Необходимо е пастирът да познава отделните типове екосистеми, като особено внимание е необходимо да се обърне на планинските екосистеми и отделни хабитати в България предвид факта, че екстензивното пасищно овцевъдство у нас се практикува основно в планинските и полупланинските райони. Овцевъдите трябва ясно да осъзнаят екологичното значение на пасищното овцевъдство, и отговорността по отношение на съхраняването на биоразнообразието в местообитанията, където пашуват техните стада“, каза още той.
Задължения на работодателя
От своя страна всеки работодател е длъжен да спазва изискванията по осигуряване на безопасна среда за трудова дейност. Основните задължения на работодателя относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд са регламентирани в Кодекса на труда (глава XIII) и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), глава III.
Трябва да се спазва Инструкция за безопасна работа при отглеждане и обслужване на животни. Задължително трябва да има инструктаж и същия да е коректно проведен, и след това да има подпис на изпълнителя. Някои животни са свикнали с присъствието на хора и други животни, както и с технически шумове и т.н. Въпреки това при работа с овцете винаги трябва да се имат предвид ситуациите, представляващи риск за работника. Въпреки че овцете са сравнително дребни животни, трябва да се има предвид лошите привички на някои кочове – т.нар. злонравие. Едно мъжко животно е способно да нанесе тежки травми на овчаря при проявена непредпазливост. Такива животни са опасни и обикновено подлежат на брак. Спецификата на работата на овчаря – на открито, при пашуване в естествени пасища, също трябва да се има предвид някои опасни метеорологични явления – гръмотевици, градушки и т.н., както и възможностите за защита от тях.
Оценка на риска за здравето и безопасността
Работодателят трябва да направи оценка на риска за здравето и безопасността, както и да предоставя на работещите информация за рисковете. Оценката на риска обхваща работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровините и материалите, и други фактори на работната среда. Също така работодателят трябва да осигури на своите работници и служители медицинско обслужване от служба по трудова медицина.
При работа в животновъдната ферма работниците са изложени на сходни условия, при които се отглеждат и самите животни. Рисковете при дейности в закритите сгради за животни, изискващи носене на лични предпазни средства, са от разнообразно естество.
Рисковете могат да се обобщят в две групи с двупосочно действие. Причината за това е, че опасностите, за които са предназначени личните предпазни средства, могат да се предават както от средата и животните на човека, така и от човека на животните при кръстосаното заразяване. Рискови фактори на работната среда в животновъдството са замърсяване на въздуха в помещенията с различни газове, прах и микроорганизми, както и опасност от заразяване с болести общи за човека и животните - зоонози. Въздухът в животновъдните сгради е замърсен с газове като сероводород, амоняк, алдехиди и други, получени при разлагане на органични вещества, отделяни с урината и изпражненията на животните. Лошата миризма може да доведе до гадене и главоболие у работниците, особено в закрити помещения с лоша вентилация.
Риск от зоонози
Дейностите по обработката на оборския тор в стопанството - събиране, преместване и третиране - излагат работниците на газовете, отделяни от него. Биологичните замърсители във фермата могат да изменят нормалния вирусен и бактериален фон и да причинят инфекции и интоксикации. Съществува риск от зоонози – болести, които се предават пряко от животните на човека и обратно, като например антракс, бруцелоза, Q-треска, лептоспироза, салмонелоза, токсоплазмоза, туларемия, Ешерихия коли - ентерит, ОРФ инфекция, лаймска болест, орнитоза, бяс, болестта „луда крава“ и други. Други чести заболявания сред работниците във ферми са болести на дихателната система.
При приготвянето на фуражи и при храненето на животните работниците са изложени на органичен и силозен прах. При експозиция на такива условия работниците могат да развият токсичен синдром от органичен прах, алергии, т.нар. фермерски бял дроб, хроничен бронхит, бронхиална астма и други дихателни проблеми. Особено опасна дейност е почистването на силози, съдържащи фуражи за животни, тъй като при нея се съчетават работа в ограничени пространства и излагане на органичен прах. Друга група опасности във фермата са кожни болести, като инфекциозен дерматит, причинен от дерматофитни гъби и вируси, и алергичен дерматит. Причинителите на всички тези болести могат да се предават при контакт с животни, телесни течности и оборски тор, както и при вдишване на въздух със замърсители.
Други рискове на професията
Работата на животновъда в екстензивните стопанства често включва пренасянето на прекомерно големи тежести, дълги часове работа в изправено положение, протягане, навеждане и други неудобни положения на тялото, а всички те могат да доведат до наранявания и болки в ставите, гърба и тазобедрените стави. В млекодобивните стопанства доенето на ръка се счита за изключително натоварваща дейност, амортизираща двигателно-опорната система, тъй като при доенето на всяка овца усилията, които полага доячът, изтощават значително мускулите и ставите на ръцете и пръстите. Това е причина за възникване на ревматизъм и хронични артрити на ръцете при овчарите. В България все още повече от 80% от овцете се доят ръчно.
В екстензивното овцевъдство често се налага да се работи до късна вечер или през нощта, необходимо е превеждане на стадото от пасище към пасище или към помещенията за нощуване. Особено опасно е да се прекарва стадото през нощта или да се пресичат обществени пътища. Работата през часовете със слаба видимост може да доведе също така до заплитане в бодлива тел, електрически жици, или падане в ями.
При пашуване на открити пасища пастирите са уязвими на топлинно изтощение и топлинните удари са чести. Също и при гръмотевични бури рискът е висок. При екстензивното овцевъдство в планински и полупланински райони животновъдните стопанства привличат едри диви хищници като вълци, чакали и мечки, които могат да бъдат заплаха както за животните, така и за хората. Оградите, електропастирите и кучетата пазачи обикновено са достатъчни като мерки за превенция от този риск.
Опасности от едри хищници
Планинските райони са естественият ареал на едрите хищници като вълк и кафява мечка, което неминуемо увеличава риска от атаки на хищниците и загуби на селскостопански животни. Основните приходи на животновъдите в тези райони идват от подпомагане под форма на субсидии, а отпусканите субсидии са обвързани с брой животни. Съгласно действащата нормативна база в България при установена липса на заявени за подпомагане животни размерът на субсидията се намалява. Наредба № 21 от 30 юни 2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания определя, че ако липсите са до 10%, животновъдите губят подпомагане само за липсващите животни, но ако липсите са до 20% субсидиите, им се намаляват с удвоения размер на подпомагането за липсващите животни, а ако при проверка липсват над 20% от заявените животни, стопаните губят право на подпомагане за съответната година.
По този начин всяка загуба от хищник се отразява финансово на животновъдите и дори може да доведе до санкции. От друга страна схемите за компенсации на щети от хищници са излишно обременени бюрократично и практически не работят. Финансовите загуби, които търпят животновъдите при нападения на хищници и неработещата схема за компенсации на щетите от тях, са основните причини за изостряне на конфликта между човека и хищниците, и за прибягване към нелегални средства за решаване на проблема.
Коментари