0° C, предимно облачно
Щом децата влизат на воля в парника да си откъснат зеленчук, значи и клиентът може да е спокоен за качеството
Радина Иванова
„Не правим продукция, а общност“. Така накратко описват земеделската си дейност Петър и Десислава Петрови. Те са младо семейство с три деца, той е от Стара Загора, а тя - от Велинград. Живеят в близкото до Ямбол село Гълъбинци, където освен трите деца, отглеждат дълъг списък от зеленчуци.
„Хареса ни селото, купихме един имот, децата ни тук се родиха и растат. Със земеделие ни запали наш приятел, Митко, кръстник на децата. Той е в същото село и също има оранжерии. Преди се е занимавал с това в чужбина“, разказват те.
Шест години по-късно от това запалване резултатът е: 2 дка оранжерии, 12 дка градини за сем. Петрови и покрай тях още 4-5 новозаселили се семейства, роднински и приятелски. От затихващо село, Гълъбинци живва. Ако някой иска да преживее пасторалната идилия от йовковите разкази, тук е мястото.
Един на друг си помагат и в бита, и в съвместното съжителство, и в търговията със земеделска стока. Коопериране в истинския смисъл на думата! „Аз като взимам стоката на Митака или той от мен (за да кара на борсата или да продава), знам, че моят и неговият домат са с едно и също качество, защото ги гледаме по един и същи начин. И съм спокоен пред клиента. Щом можем в това малко селце да се организираме 6-7 човека, значи и другите могат“, призовава Петър.
А към държавните институции отправя следното предложение: да направят публични списъци - „в район Тунджа са този и този, произвеждат това и това; вие, като потребител идете там и там, вие, като търговец – за вас този кооператив предлага това и това. Елементарни неща са, не изискват много ресурс, просто трябва желание“, допълва стопанинът. И с радост споделя за една добра инициатива – регионална марка Тунджа, която ще гарантира произхода на продуктите. Това е един от разнообразните лесни начини да се помага на регионите да се развиват.
Младото семейство са добре познати в околността, клиентите сами идват пред дома им в събота и неделя, за да си купят селски домати и краставици.
Производителите им показват градините, разказват за себе си. А клиентите понякога и сами си берат, така че сем. Петрови не са далеч от мисълта да организират Дни на отворените врати.
Правят и доставки по домове и магазини, участват в изложения и фестивали, а понякога може да ги открием зад сергия на различни точки из страната. Това са начините, с които доказват на пазара, че това, което произвеждат, е хубаво. След това всеки, който е пробвал, се е похвалил на свои приятели.
От уста на уста
безспорно е най-хубавата реклама, защото самият човек го е вкусвал и той най-добре ни рекламира, обясняват сем. Петрови.
По-рано са имали и магазини в Ямбол, но било трудно да намерят съвестни работници. Да поддържаш оранжерии се оказва по-лесна задача, въпреки физическия труд, защото тук на помощ са роднини и приятели. А още по-приятно е да стигнеш директно до клиента.
Нямат достатъчен капацитет от даден вид култура, за да работят с вериги, тъй като за там са нужни тонажи. Надяват се да ги достигнат един ден, но не и да продават на цена близка до себестойност. Защото всичко е труд, който започва още от зимата със семена и отоплението на оранжериите за разсада.
Впечатление ми прави, че обикалят селата из Ямболско, за да пласират стоката си в селските магазинчета. И то най-вече, защото хубавата продукция масово се цели към големия пазар в областния град или в топ дестинацията София. Парадоксално е, че днес в столицата е съсредоточен не само достъпът до качествено здравеопазване, услуги, комуникации и култура, ами и до качествената храна. Тя произхожда от селото, а в него понякога и до нея няма лесен достъп.
„Повечето са ни приятели, които знаят какво взимат“, обясняват стопаните за магазинерите по селата. „Нито един от тях не е казал „защо цената е такава“. Хората имат нужда от качествена продукция, нищо, че са в села. Все по-малко хора сеят/садят за лична нужда“, допълва Петър.
„Местните много повече от гражданина ще оценят продукцията ни, включва се Деси, визирайки човека, откъснал се много по-рано от селото и автентичния вкус на храните. „За жалост хората в града свикнаха с веригите и заради това малкия бизнес замира“, добавя тя.
Оттук обсъждаме, че има нужда от борси, може би по-малки, но пръснати на повече места. За семейството не е проблем с буса си да отидат до Плодовитово, което е на около 2 часа път. Но, за да накараш хората по места, да насеят, отгледат и продадат българска продукция, трябва да има къде да я реализират, и то наблизо. Пункт да е, фермерски пазар да е, няма значение, апелират Петър и Десислава.
Фермерските пазари също са една чудесна идея според тях. Около Ямбол има достатъчно пътни артерии – за морето, за турската граница, където могат да се обособят подобни места. Да се сложат маси от общината, да се взима такса за поддръжка, но да се знае, че това идва от полето и фермера. Но не и срещу висок наем, колкото биха изкарали от пазарния ден, тъй като това единствено би спряло реалните фермери от участие.
Разговорът ни продължава още малко по наболялата тема за българското село и агропроизводство. „Скоро бяхме на икономически форум, в който изтъкваха, че производството е въпрос на национална сигурност. А ние не се самоизхранваме. Мнозина от бранша апелират да спрем вноса. Но ако утре го направим, ще умрем от глад, само 20% от населението можем да изхраним. Познавам големи стопани с картофи и лук, които са основни храни. По техни думи българската стока приключва до Нова година, след това е само чужда, респективно и цените се покачват“, казва Петър. Той дава и друг пример - за 2018 г. у нас са изядени 250 хил. тона пипер, а са произведени 80 хил. т., така, че има недостиг над 100 хил. тона.
Зависими сме от вноса, а той пък спекулира с цените. Доматът е 2-1,50 лв. за кг., а бг-стопанинът няма смисъл да произвежда за 1,50 лв., затова много хора се отказват от занаята. В 44-те села в общината само в Гълъбинци и в Симеоново има регистрирани стопани със зеленчукови култури, другите са твърде малки. За да накараш хората да произвеждат, най-важното е да предоставиш възможност тази продукция да стигне до потребителя, повтаря Петър.
Има и друго, напомня Десислава, само у нас ДДС за храните е 20%, и не е единствен, има и данък печалба, осигуровки…, така че регистрираните стопани работят преди всичко за държавата. Тя обаче не те поощрява да го правиш. Например, субсидията в Гърция е на база произведен кг, така стопанинът е заинтересован да фактурира стоката, т.е. внесъл е данъците.
Докато у нас, макар да се нарича обвързано с производството подпомагане, то е на декар, като има таблици, по които се пресмятат добиви от декар. И ти всъщност си извадил повече, но не искаш да го фактурираш, защото няма смисъл да платиш големите данъци, разкриват те. Ако, както при ресторантьорите, намалят ДДС за храните (или данък печалба за регистрираните като ЗП), секторът много бързо ще се осветли, вярват Петрови. Защото тогава човек ще си каже - по-добре да си фактурирам всичко, да не ме закачат.
Не правим количество, а вкус
е следващото мото на Петър и Десислава Петрови. Добивът е фактор, но не е номер едно. Освен конкурентните „маркови“ семена, сеят и стари бабини сортове, макар да нямат търговски гладък вид и да раждат по 4-5 домата само, те са най-сладки. А българинът все повече търси вкуса от детските си години.
Още по-интересна част от историята им е как стигат до органичните препарати. В първата година нищо агрономско не знаели. Започнали да третират по рецепта от агроаптеката. „Но бяха доста тежки препарати, влизам, започвам да пръскам и ми става лошо. Замислям се, че не искам да пръскам с това, децата ще влизат в оранжериите, късат и ядат. Ако пръскам с това, не трябва да ги пускам. И как ще продам, като кажа на човека с какво съм пръскал“, разсъждава Петър Петров.
Решават, че начинът е да защитават растенията с по-малко третирания и с биопрепарати. С проби и много грешки в началото за пръскане и торене, стигнали до своята рецепта. По думите им това е вид превантивно земеделие, целиш се растението да ти е здраво, а не да го лекуваш, когато се разболее. Има много нови препарати със системни действия, с бактерии, които защитават растенията, други, които действат на принципа на ваксина, т.е. пръскаш и имитира атака от гъбичен патоген, растението изгражда имунитет… Пазарът за такива продукти все повече расте.
Продукти с добавена стойност
Десислава и Петър Петрови се надяват инициативата, която Георги Събев като зам.- министър започна, за по-различно законодателство за домашно приготвени храни, скоро да бъде факт.
За малкия производител е ключово да добави стойност към продукцията, смятат те. Първо, така взимат по-добра цена, второ, гарантират на клиента си произхода и рецептата, и трето – не изхвърлят брак. Ето сега, по-мекичкият и дребен домат няма да се продаде, а се събират цели кофи от тях, показват ми стопаните. „Ако го преработя на бурканче, зимата клиентът ми няма да вземе вносна консерва, а ще дойте тук да вземе от домата, който е ял през лятото. И той е доволен, и аз, че не съм изхвърлял“, заключава Петър Петров.
Коментари