Дивите рози

Продължаваме темата за групирането на розите. Днес разглеждаме дивите рози, а в следващи броеве очаквайте и останалите групи.

Дивите рози, известни сред специалистите като видови или т.нар родителски/изходни форми, обикновено имат много бодли. Все пак са диви и трябва да се пазят, нали?

Най-често техните цветове са прости – само с 5-7 венчелистчета, имат аромат – нежен до силен, цъфтят веднъж годишно – обикновено през късната пролет и лятото, а след това образуват плодчета – шипки.

Големите предимства на

видовите рози са следните:

• Имат изключително мощна коренова система, която често се използва като подложка за културните сортове. Затова е възможно на храст с едри цветове да се появят клонки с дребни и прости. Ако това се случи, трябва да обърнете повече внимание на резитбата.
• Простите цветове са притегателна сила за много пчели и диви опрашители. Чрез отглеждането на такива в градината ви, подпомагате запазването на биоразнообразието и околната среда.
• Плодчетата на дивите рози в повечето случаи са ядливи, а много от тях притежават и лечебни свойства. Нашите шипки – плодчетата на Rosa canina са чудесни за мармалад, както всички знаем, но и за още благинки.
• Дивите рози се смятат за източници на ценни гени от селекционерите. Големи плюсове са устойчивостта към неблагоприятни фактори на средата, както и на някои болести.

За сухи и каменисти места 

Rosa pimpinellifolia се среща и под името Rosa spinosissi. Разпространена е в диво състояние и у нас и е по-известна като бодлива шипка. Растението достига височина до метър. Цветовете са бели с 5-7 венчелистчета, а самият цъфтеж започва през май и продължава около месец-два. Стъблата са изправени и покрити с много, много бодли.

Декоративните качества на този вид не се изразяват само в цъфтежа, ценят се и плодовете. Те са черни или тъмно червени и се задържат дълго време върху храста. Анасонолистната шипка е дала гените си в редица по-нови сортове и хибриди. Тя е ценена в селекцията най-вече заради устойчивостта си на засушаване и студоустойчивостта си.

Азиатската роза издържа на засоляване 

Rosa rugosa произхожда от азиатската част на света, както подсказва името. Тя е храст с височина над метър, стъблата са покрити с множество бодли, а листата са много характерно нагънати. Цъфтежът започва през май, цветовете са прости и ароматни. След прецъфтяване растението се отрупва с едри оранжево-червени плодове, подобни на чери доматчета или малки ябълчици.

Ругоса от латински означава набръчкана и розата е наречена така заради листата. Освен интересната осанка, заради която растението намира място в декоративното градинарство, използват се и плодчетата, когато узреят. Азиатската роза може да промени представите ви за розите!

С участието ѝ са създадени много сортове.

„Червено крило“ 

Още една малко по-различна дива красавица - Rosa sericea pteracantha. Храстът достига височина около 2 м. Диаметърът на цветовете е между 2,5 и 5 см, обагрени са в бяло. Но не това е интересното тук.

Ефектът на „Серицеа“ идва от огромните, червени и крилообразни бодли, разположени по младите стъбла. А от тях идва и разговорното име „червени крила“. Растението се приспособява добре на всякакви почви и дори при надморска височина над 2000 м.

Специалистите съветват да се прилага силна резитба, защото с нея се провокира оптимално развитие на младите стъбла, по които са разположени въпросните ефектни бодли.

Простата красота на дивите рози е подходяща за всяка градина. Видовете R. complicata, R. xanthina, R. glauca, R. californica, R. virginiana, R. canina, R. hugonis, R. dupontii, R. richardii и още много, много други са дали възможност да се създадат представителите на следващите 2 групи.

Снимка: 3-4 (john shortland/Flickr.com)