Досегашната държавна подкрепа се заменя с пари от ЕС по интервенция от Стратегическия план

Застраховането на земеделската продукция от 2025 г. ще става по интервенцията „Инструменти за управление на риска – финансов принос за премиите по застрахователните схеми" от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Вече са разписани годишни бюджети до 2027 г. Това става ясно от доклад на зам.-министър Лозана Василева, която предлага за обществено обсъждане до 5 март проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на подпомагане по интервенцията, както и реда за налагане на административни санкции.

В него е предвидено увеличение на интензитета на подпомагане до 70% за всички допустими бенефициенти. Приемът на заявления по схемата ще се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните, подобно на останалите ИСАК базирани интервенции, финансирани от Европейски земеделски фонд за развитие на земеделието и селските райони. В заповедта може да се съдържат допълнителни условия, включително по отношение управлението на годишния бюджет по интервенцията. Ще се използва Системата за електронно управление (СЕУ) за заявяване на застрахованите имоти, заедно с общото заявление за подпомагане по директни плащания.

По смисъла на наредбата „неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие" означава неблагоприятни метеорологични условия като слана, бури и градушка, заледяване, пороен или непрекъснат дъжд или тежко засушаване.

Според наредбата на подпомагане подлежат следните групи култури: овощни култури над 0,5 ха, встъпили в плододаване и в период на експлоатация на насажденията към момента на кандидатстване; зеленчукови култури, отглеждани в оранжерии над 0,1 ха; зеленчукови култури над 0,3 ха; етерично-маслени и медицински култури над 0,5 ха; тютюн над 0,1 ха; зърнени култури над 5 ха; маслодайни култури над 0,5 ха. Земеделските стопани, отглеждащи зърнени и маслодайни култури, се подпомагат за първите 1000 ха от площите си.

Кандидатите трябва да са застраховали реколтата си в избрана от тях застрахователна компания за неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, или за други неблагоприятни климатични събития.

Подпомагането се предоставя само за покриване на загуби, които надвишават над 20% от средногодишната продукция на ниво стопанство или доход на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период.

Максималните стойности на подпомагане на хектар са: 420 лв./ха за култури, отглеждани на открито, овощни култури, зеленчукови култури, тютюн, етерично-маслени и медицински култури; 1260 лв./ха за оранжерийно производство; 54 лв./ха за зърнени и маслодайни култури.

Застрахователната премия следва да бъде изплатена изцяло от кандидата към застрахователната компания към момента на подаване на искане за плащане. Дължимият данък, съгласно Закона за данък върху застрахователните премии, се плаща изцяло от земеделския стопанин и не подлежи на подпомагане.

„Смятам, че с увеличеното финансиране по новата интервенция колегите ще имат стимул да се застраховат", коментира Цанка Нацева, председател на Сдружение на зърнопроизводителите – Ловеч. Според нея обаче е странно е, че в проекта на наредба пожарът не е включен като застрахователно събитие.

„Доста колеги пострадаха от пожари в есенниците и мисля, че е редно това събитие също да бъде включено за подпомагане. Миналата година ние се застраховахме отделно срещу пожар, т.е. през Държавен фонд „Земеделие" пуснахме за всички рискове, а отделно се застраховахме срещу пожар", обясни Нацева.

Още за промените в застраховането на земеделската продукция четете в новия брой на в. "Български фермер" от 10-16 февруари