България, Румъния и Гърция са сред най-застрашените от суша

Едва е пролет, а Европа пресъхва. Над една четвърт от континента преживява суша и много страни се подготвят за повторение, дори за по-лош сценарий от миналогодишното безводно лято. Сателитни данни показват, че Европа страда от тежка суша от 2018 г. насам. Покачващите се температури затрудняват възстановяването от този дефицит, оставяйки континента заклещен в опасен цикъл, в който наличието на вода е все по-несигурно.

Влажните условия през последните седмици могат да възстановят горния почвен слой и да помогнат на земеделските производители, но дори пролетта да е дъждовна, няма да може да поправи продължаващия недостиг на подпочвени води в Европа, предупреждават експерти. Тъй като лятото почти дойде, правителствата се борят да се справят както с настоящия недостиг, така и с проблема в бъдеще, същевременно опитвайки се да управляват застрашителните проблеми свързани с нарастващата конкуренция за вода.

Суха зима

Историческата суша от миналата година изчерпа повърхностните и подземните резервоари на Европа. Зимата трябваше да подобри положението, но в много от най-засегнатите региони на континента имаше малко дъжд или сняг. Франция, където не е валял дъжд повече от 30 последователни дни през януари и февруари, преживя най-сухата зима от 60 години. Количествата снеговалежи в Италия бележат спад с 64% до средата на април. Нивото на река По е толкова ниско, колкото беше миналото лято, а езерото Гарда вече е на по-малко от половината от средното си ниво.

В доклад на испанската фермерска асоциация COAG се посочва, че някои зърнени култури въобще няма да се отглеждат в цели четири региона тази година и почти цялата реколта от маслини ще липсва. Водата в резервоара Сау северно от Барселона е спаднала толкова ниско, че властите своевременно премахнаха рибата, за да избегнат измирането й и замърсяването на водоснабдяването в региона. В цяла Каталуния резервоарите са пълни само на 27% към началото на април. Според министъра на екологичния преход Тереза Рибера наличието на вода в Испания, подобно на Франция, може да спадне с 40% до 2050 г.

Зимните валежи са от решаващо значение особено за средиземноморските страни, според Фред Хатерман, хидролог в Потсдамския институт за въздействие върху климата. Като се имат предвид оскъдните валежи тази година и тънката снежна покривка в Алпите, ако през пролетта няма много валежи, сигурно е, че ще има суша, добави той. Каквито и количества пролетни дъждове да паднат, те биха послужили само за смекчаване на водния стрес това лято. За да излезе Европа от порочния кръг - всяка година да започва с голям дефицит на подпочвени води - ще са необходими почти десетилетие години с тежки валежи, предупреждава Хатерман.

Ролята на климатичните промени

Прогнозирането на валежите за толкова дълги периоди е трудно, особено с изменението на климата, което променя моделите на валежите. Една от малкото дългосрочни прогнози, тази на германската метеорологична служба, сочи, че в страната се очакват по-малко, а не повече валежи през по-голямата част от десетилетието. Но дори ако нивата на валежите останат същите, изменението на климата ще допринесе за намаляване наличието на вода в цяла Европа.

Сушата е сложно явление и много фактори - като лошо управление на водата или прекомерната консумация - могат да допринесат за неговото изостряне. И все пак повишаващите се температури със сигурност ще окажат допълнителен натиск върху водоснабдяването на Европа. Има три начина, по които глобалното затопляне прави континента по-сух, обяснява Хатерман.

Първо, колкото повече се повишават температурите, толкова повече вода ще се изпари. „Само този процес прави континента по-сух“, каза той. „По принцип ще трябва да имаме стабилно увеличение на валежите, за да компенсираме увеличаването на изпарението.“

Второ, изменението на климата предизвиква или продължителни горещи и сухи периоди, или обилни валежи. От друга страна ледниците и снежната покривка в Европа бързо се свиват благодарение на покачващите се температури, лишавайки големи реки като Рейн, Дунав, Рона или По от жизненоважно захранване. Тази година преносът на вода от ледниците към водните резервоари на Европа ще бъде наистина много по-малък от обикновено, казва Андреа Торети, старши изследовател в Съвместния изследователски център на Европейската комисия.

През това лято Испания, Южна Португалия, Италия и Франция ще бъдат особено уязвими, според Торети.

„Полша, България, Румъния и Гърция са сред държавите, които са най-застрашени от сушата“, посочва той. Европейските сателити показват, че скандинавските страни също са подложени на воден стрес. Провинция Бранденбург в Германия претърпя над средните валежи през последните месеци - и въпреки това нивата на подземните води са по-ниски от миналата година, отбеляза Хатерман. „Въпреки целия дъжд, който имахме, положението не се подобри, а се влоши“, казва Торети.

Мерки в действие

Европейските столици, белязани през миналото лято от опустошителните ефекти върху селското стопанство, енергетиката и промишлеността, вече се опитват да изготвят отговори на текущия и очаквания недостиг на вода. По-рано този месец Италия издаде указ, намаляващ бюрокрацията, свързана с развитието на водната инфраструктура, включително функционирането на инсталациите за обезсоляване. През януари Испания публикува нов набор от планове за управление на водите. Новата национална стратегия за управление на водите на френския президент Еманюел Макрон е насочена към намаляване на общото потребление на вода с 10% до края на десетилетието. Съгласно плана всеки сектор ще бъде поканен да изготви предложения за намаляване на потреблението на вода. Стратегията на Германия до 2050 г. включва стъпки за устойчиво използване на вода в 10 области на страната, както и набор от 78 мерки, които трябва да бъдат приложени до 2030 г.

От своя страна критиците твърдят, че държавите правят твърде малко, за да се справят с лошото управление на ресурсите, което все още е налице в целия континент. Смята се, че една четвърт от питейната вода в Европа се губи по протекли тръбопроводи.

Италианският политик и бивш евродепутат Елеонора Еви разкритикува в социалната мрежа правителството за това, че не успява да се справи с корена на водната криза в страната. Правителството трябва да се съсредоточи върху залесяването и политиките за спиране на загубата на питейна вода, причинена от течове, според Еви.

Войни за вода

Междувременно управлението на водата - и решението кой да получи достъп до нея - се превръща в политически въпрос в целия континент. Миналото лято бяха наложени ограничения за използването на вода в Обединеното кралство, Франция, Испания и Италия, повдигайки въпроси относно приоритизирането на използването на водата в туризма, големите промишлени съоръжения и селското стопанство. Някои общини вече са изправени пред нови ограничения, а в други те така и не бяха премахнати. Каталуния наскоро наложи ограничения, включително задължително 40% намаление на потреблението на вода за селското стопанство.

В Южна Германия съдебните спорове за вода са се удвоили през последните две десетилетия, а във Франция напрежението между еколози и фермери относно изграждането на водни резервоари предизвика жестоки сблъсъци през месец март. Резервоарите са предназначени да помогнат на фермерите да се справят със сухите условия чрез изпомпване на подпочвена вода през зимата, която може да се използва за напояване през лятото, но според зелените движения секторът трябва да предприеме стъпки за намаляване разхода на вода. Марин Тонделие, ръководител на зелената партия на Франция, нарече резервоарите „несправедливи“ и „присвояване и приватизация на водния ресурс от малцина за сметка на мнозинството“.

Учени:

Държавата е длъжна да предотврати

проблемите с водната сигурност

„Водните ресурси са част от екологичната сигурност на страната, която включва отделни компоненти. Държавата е длъжна да осигури защита и да предотврати проблемите свързани с водната сигурност. Трябва да се вземат превантивни мерки, за да се гарантира водната сигурност на страната“, каза главен асистент Калина Радева, преподавател по хидрология в СУ „Свети Климент Охридски“, пред Радио Стара Загора.

"България е сравнително обезпечена на водни ресурси. Над 80% от тях обаче се формират извън страната. Това създава несигурност като цяло“, посочи университетският преподавател. Според нея средногодишното количество вода на глава от населението без река Дунав е около 2300-2500 кубически метра на човек, докато за Европа този показател е 5000 кубически метра. Дефицитът на вода в България се дължи на нейната липса на определени места, както и на влошено качество. Над 70% от водите у нас се използват за индустриални нужди. Това води до рискова ситуация, защото и недотам големи промени във водния баланс на страната може да доведе до проблеми в отделни региони. Примерът за 2022 г. е град Омуртаг, допълни гл.ас. Калина Радева.

Замърсяването също е проблем според българския учен. На много места канализационната мрежа е стара и води до пропускане на отпадъчни води. Често изградените пречиствателни станции имат нужда от реконструкция. Дефицитът на вода води и до миграция на населението в глобален мащаб, като един от факторите е именно дефицитът на вода.

Според учените нарастването на честотата на екстремните природни явления се очаква да увеличи броя на екологичните бежанци до 1,2 млрд. души към 2050 г. Измененията в климата ще доведат до миграции не само извън пределите на дадена държава, а и в рамките на самата държава.