10° C, предимно облачно
Кой е най-правилният начин при използване на ямка
По кое време
Знаем, че засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта, но е установено, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година.
Въпреки това пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика и обикновено се извършваше през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи. Днес обаче, заради климатичните промени, сроковете са изтеглени, така че това вече може да става и доста по-рано от посочените по учебник периоди.
Как да се подготови
Преди засаждането корените на лозите е редно да се накисват във вода един-два дни, за да се освежат. Това е задължително, когато операцията се извършва през пролетта.
Освен това подготовката на лозите за засаждане изисква да се запазват всички добре развити корени, разположени в основата на подложката. Те се подрязват на дължина от 6 до 8 см, а наранените и повредените корени се отстраняват до здрава тъкан.
Всички корени, които са се развили от по-горните възли, се премахват до основата.
Пръчката, развила се от калема, се реже на 2 видими пъпки (очи).
Ако са покарали повече пръчки, тогава се избира тази, която е по-силна и има по-добро разположение, а останалите се премахват;
Ако засаждането не е веднага
При невъзможност закупените лози да се засадят веднага, временно могат да се съхранят в избено или друго хладно помещение при температура, която не се понижава под 0°С.
Кореновата им система се покрива с влажен, чист, по възможност речен пясък, който периодично трябва да се навлажнява. Ако не се разполага с пясък, тогава е възможно корените да се покрият и с влажна почва.
Начин на полагане
Засаждането на лозата може да се извърши по няколко начина, като най-използваният от стопаните за единични лози е в ямки. При него прихващането на лозите е много добро.
Ямката се изкопава на отбелязаното с маркирна тел място с лопата на дълбочина 40 см. и ширина 25-30 см, в основата й е добре да се внесе 1-2 кг добре угнил оборски тор, предварително размесен с рохкава почва.
Лозичката се поставя в дупката така, че корените да легнат върху предварително подготвеното й дъно. До средата на ямката се засипва с почва, която се притъпква много добре, след което вътре се сипват около 5-6 литра вода.
Изчаква се попиване на водата и се дозасипва с почва до горния край на ямката и отново се притъпква добре.
Нужно е маркирно колче
До самата лоза се забива маркирна пръчка, която да показва къде се намира чепът на засадената лоза.
Важно е при поставяне на лозата в ямката мястото на спойката да се намира на нивото на почвената повърхност!
Над засадената лоза се прави купчина от рохкава почва, която при пролетното засаждане покрива чепчето с почвен слой от 5-6 см., а при есенното засаждане - от 25-30 см.
След засаждането
- Задължително условие е после, по време на вегетацията, купчинките да не се разкриват.
- При по-тежки почви до самото чепче или купчината отгоре може да се посипе пясък, за да се предотврати образуването на дебела кора.
- Новите леторасти могат да покарват през оформената купчина от почвата. Когато обаче се образува кора на купчината след дъжд и последва сухо време, тя трябва да се разрохква, а при нейното слягане - да се възстановява.
- Когато леторастите достигнат 25-30 см., купчините се разравят и се почистват росните корени, след което купчините се възстановяват отново.
- При необходимост се води механична или химична борба с телени и сиви червеи.
- Младите лози не се филизят, кършат или колтучат, тъй като при намаляване на листната маса те отслабват.
- В началото на септември купчините се разравят, за да узрее основата на леторасъла и отново се загребват преди настъпване на студовете.
- За предпочитане е резитбата на едногодишните лози да се извърши през пролетта на втората година.
Коментари