1° C, облачно
Млади фермери поемат грижите за „спасени крави“
В южна средна Родопа планина от години успешно функционира уникална по рода си къса верига за доставки на млечни продукти с гарантирано качество. Инициативата „Спаси крава“ работи добре и осигурява прозрачност относно произхода и качеството на храната, която потребителят в града държи в ръцете си.
Всеки може да се включи във веригата, стига да си купи крава. Това му гарантира, че ще получи мляко и млечни продукти, произведени от конкретна ферма и конкретна мандра, които може дори да посети лично. Ползи от този модел имат всички по веригата от фермата до трапезата: животното получава нов дом, вместо да бъде заклано преждевременно; фермерът получава подкрепа за отглеждането на животното и гарантирано изкупуване на добитото мляко; мандрата си осигурява повече мляко за преработка и печели доверието на потребителите. Всичко това оживява все по-обезлюдените планински селски райони в Родопите.
„Замисълът тръгна оттам, да се спаси животът на крава, обречена на заколение, като същевременно се подпомогнат местни животновъди и се предложи качествена храна за хората,“ обясни за „Български фермер“ Милкана Йорданова, председател на сдружение "Планинско мляко" и собственик на мандра „Родопа Милк“. Благодарение на инициативата към момента в различни местни ферми са приютени общо 25 животни, които по различни причини са били предложени за продажба или за кланица от своите собственици - най-често възрастни хора, които вече не могат да се грижат за животните си. В тази част на Родопите традиционно се отглеждат крави от породата Българско родопско говедо, което е кръстоска между Късорого родопско говедо и английската порода „Джерсей“. Това са сравнително дребни на вид крави, подходящи за отглеждане в планински условия. За сметка на това те дават мляко с много висока масленост, плътност, богато на белтъчини.
Място за гости и отдих
Към днешна дата инвестицията в една крава е между 1500 и 2000 лева, като собственик може да стане както един човек, така и няколко души в зависимост от възможностите, желанието и нуждата от млечни продукти. „Ние намираме добър стопанин, който да получи и отглежда животното. Млякото се преработва в проверена мандра – в случая „Родопа-Милк“ от Смилян, а вие като вложител получавате чрез мрежата от магазини на „Родопа-Милк“ в страната, определено количество трайни млечни продукти като кашкавал, жълти сирена, чисто масло, извара, кисело мляко и други – над 20 артикула“, обяснява Милкана Йорданова. В зависимост от условията и годината, една крава дава между 2500 и 3000 литра мляко на година. Два до два и половина месеца от годината кравата е в сухостоен период. Ето защо всеки месец вложителите ще получават млечни продукти на стойност 45 лв. през 10 месеца в годината в продължение на 3 години. Продукцията се изпраща по поща за сметка на мандрата.
Мандрата „Родопа-Милк“ винаги топло е посрещала гостите си, а те често искат да научат повече за производството на млечни продукти. Построена по швейцарски проект и с швейцарско оборудване, малкият цех вече над 25 години произвежда висококачествени млечни продукти, осигурявайки и поминък за местното население. Швейцария изисква, помощта да се отпуска не на едно лице, а на структура от дребни производители. Затова се създава кооперация за насърчаване на млекопроизводството в село Смилян. Млякото, което се преработва от мандрата, се купува само от стопанства, отговарящи на определени условия. Млечните продукти се произвеждат в чисти помещения от обучени работници. „Особено се радвам, когато при нас отсядат млади семейства с деца. Много се радват на животните, разхождат се в района, който е с много красива природа“, казва Милкана Йорданова, която управлява също къща за гости в село Смилян.
Естествена екосистема
Основният начин на отглеждане на говедата в тази част на Родопите е свободната паша. Кравите винаги имат свежа храна, а от своя страна те допринасят за естественото възстановяване на пасищата. На тези места растат множество треви и билки, което е полезно за медоносните пчели и за билкарите. Ливадите пък се косят за сено, което служи за храна на кравите през зимата. Първото косене се прави след цъфтежа и хвърлянето на семената. Така се осигурява естествено семевъзпроизвеждане и няма нужда от препосяване на тревни смески. Този природосъобразен метод спестява усилия и разходи, като същевременно осигурява едно богато естествено разнообразие на ливадите, които са пълни с ценни медоносни и лечебни билки.
Свободното пасищно животновъдство, което се прилага в планината, поддържа естественото равновесие в природата – гори, пасища и ливади. Ако няма животни и пасищата се оставят на произвола, те постепенно обрастват. Същото се случва и с ливадите, които не се косят. Така постепенно гората превзема всичко. Изчезват поляните, билките и тревите, а с това намалява и пашата за пчелите. Такива обрасли пасища често се включват в горския фонд и дори при налични изрядни документи хората трябва да водят дела, за да могат да си върнат земите и да ги ползват. Местните хора са ощетени и от политическата история, свързана с района на южна средна Родопа, където е гранична зона. По времето на Втората световна война терените там са били бели петна заради съображения за националната сигурност и хората нямат кадастрални карти дори на къщите си, разказва Милкана Йорданова.
Гората превзема всичко
Възраждането на малките домашни стопанства подпомага ползването на пасищата, косенето на ливадите. Поддържа се и естественото разнообразие от билки и цъфтящи растения. Това дава по-голяма паша на пчелите и повече мед за пчеларите. Облагодетелствани са и билкарите, които могат да работят в най-чистите места. Оборската тор пък е особено ценна за градинарите и земеделците. Ползвайки оборска тор, било прясна, огоряла или под формата на компост, земеделците наторяват по най-естествен и щадящ начин земите си, без да има нужда да купуват изкуствено създадени торове. Чрез всички тези действия се развиват и заздравяват връзките между хората, създават се дълготрайни приятелства и ползотворни сътрудничества. Натрупва се стойност по цялата веригата, и тази стойност носи благоденствие.
Горите все повече превземат ливадите и пасищата поради липсата на говеда, които пасат израсналите растения, казва Милкана и допълва: „Дълги години сме настоявали за това, да се въведе категоризацията „семейна ферма“. Администрацията обаче сложи край на тази идея с изискване за отглеждане на прекалено голям за местните условия брой животни в едно стопанство. Многократно сме посочвали, че в планинските райони трябва да се подпомага отглеждането дори на една крава. Стопанство с 5 крави е много голямо за едно родопско село. Администрацията не отчита възможностите на хората, да отглеждат не повече от две крави. Така тези семейни ферми останаха без подпомагане.“ Според стопанката, необходимо е да се въведе пенсионна осигуровка на възрастните стопани. „Преди 15 години изведнъж направиха осигуровката на фермерите на база 420 лв. месечен доход и тези стопани отписаха своята дейност от регистъра на земеделските производители“, припомня с огорчение родопчанката.
Прясното мляко по-евтино от минералната вода
„Малките фермери са лъгани, обрулени, уморени и в същото време те не могат да се разделят с животните. Това е съсловие, което има особена психика – както художникът се ражда художник или музикантът се ражда музикант, така и фермерът си е такъв по рождение. Тези хора с нищо друго не искат да се занимават и в същото време са поставени в условия, в които едва оцеляват. В критични ситуации като настоящата, най-неотговорно е да бъдат обвинявани фермерите за високите цени на млякото“, споделя Милкана своите наблюдения. По думите й, за Родопите стопанство с две крави е равносилно на ферма с 20 животни в полето и не само семейните стопанства са на изчезване, а фермите в полето също масово намаляват броя на животните си. Милкана уточнява, че родопското късорого говедо е защитена порода. Ако едно време в района са отглеждани 27 000 броя говеда, сега броят им е около 6000.
Стопанката коментира и главозамайващите цени на сиренето и кашкавала: „За високите цени в магазина нарочиха животновъдите, които са най-ощетените в тази ситуация“, посочи тя. Възмутително е, според нея, литър минерална вода да е по-скъп от хубавото прясно мляко, добито от планински животни. „Пагубна за фермерите е изкупната цена на прясното мляко. Нека се обърне внимание на високата ставка за ДДС върху храните! Една пета от всеки млечен продукт е ДДС, оттам нататък другото се преразпределя по веригата. Всички трябва да работят на печалба, никой не трябва да работи на загуба, но най-ощетени са фермерите, според мен. В съзнанието на хората се е загнездило впечатлението, че млякото трябва да е евтино“, посочва Милкана Йорданова. Необходимо е, държавата да въведе диференцирани ставки на ДДС за различните видове продукти, трябва да регламентира пределна стойност на надценките върху цените на основните храни по веригата от мандрата до пазара, казва стопанката. Според нея малкият фермер отсъства като обект на внимание от страна на държавата, и еднакви критерии се прилагат както за малките, така и за големите ферми.
Коментари