Хипотерапията

(от гр. “hippo” – кон) е разработена в средата на миналия век, когато започва да се използва в Германия, Австрия и Швейцария като допълнение към традиционната физиотерапия. За родоначалник на хипотерапията е призната датската спортистка Лиз Хартел. След преболедуван полиомиелит тя остава частично парализирана. Благодарение на деветгодишна упорита работа, рехабилитация и тренировки по езда постига впечатляващ резултат – през 1952 г. на Олимпийските игри в Хелзинки състезателката печели сребърен медал.

Освен общуването с конете в практиката има така нар. „терапевтично яздене” за хора с увреждания. Препоръчван е от лекари за лечение и възстановяване при детска церебрална парализа, спина бифида, мускулна дистрофия, мултиплена склероза, ампутации, слухови и зрителни увреждания, синдром на Даун, аутизъм, психични проблеми, умствена изостаналост, нарушения на опорно-двигателния апарат, включително гръбначни изкривявания, черепно-мозъчни травми, полиомиелит.

Конят се използва като средство за предаване на импулси към таза на пациента, цитираме още статията на българския учен Евгения Братоева. Технологично терапевтичният процес се осъществява чрез движение на животното ходом, при което детето е добре закрепено към седлото. Общуването на детето с коня създава устойчив положителен емоционален фон, който сам по себе си е лечебен. Основен фактор при този метод е цялостното активизиране и мобилизиране на организма – физическо и психологическо.

Конят прави над 110 вибрационни движения в различни посоки, които се предават на ездача, поради което терапевтичната езда оказва биомеханичен ефект върху човешкото тяло. По време на движението си конят предизвиква леко затопляне (нормалната телесната температура на коня е с около 1,5 - 2 градуса по-висока от човешката), масажира мускулите на краката и тазовите органи и увеличава притока на кръв в долните крайници. Ездитните коне могат да помогнат за подобряване на баланса, координацията и мускулния тонус. Конната езда стимулира развитието на фините двигателни умения, постоянството, подобрява хармоничното възприемане на живота и света при пациенти с различни психични разстройства.

Абсолютно е противопоказано при деца с хемофилия, чупливост на костите и заболявания на бъбреците.

По-късно се заражда и

делфинотерапията
В началото на 80-те години на XX век в желанието си да помогне на деца с увреждания д-р Дейвид Нейтънсън активно изследва поведението на делфините и открива благоприятното въздействие на животните при общуването им с хора. Всъщност звуковите вълни стимулират производството на субстанция, която подобрява функционирането на нервната система. Доказано е още, че делфините притежават емоции, подобни на човешките и са в състояние да повишат самочувствието, социалните умения и училищната успеваемост при децата.

Делфинотерапията с деца се осъществява с помощта на специално обучени делфини. Терапията днес се използва като терапевтичен подход за развитие на говорните и двигателни умения при деца. Те започват да се смеят, да говорят, да се движат свободно или да правят неща, които не са успели да постигнат при приложението на други видове терапия.

Подходящи за терапия с делфини са следните състояния: аутизъм, Синдром на Даун, неврологични нарушения, дефицит на внимание и хиперактивност, изоставане в развитието, облекчаване на болките и травмите на гръбначния стълб, мускулна парализа, говорни проблеми. Методът е противопоказен за приложение при деца с епилепсия, остри респираторни и онкологични заболявания.

Началото на канистерапията
(от лат. „canis” — куче) се свързва с основателя на болницата в Йоркшир за психично болни – Уилям Тюк, където още през 1790 г. започнали да използват кучета в лечебния процес. Две столетия по-късно и американският детски психолог Борис Левинсон забелязва добри резултати, когато кучето му е с него по време на сеансите. За първи път той през 1969 г. използва термина „пет-терапия”. В научната литература съществуват данни за използването на кучета за терапия от Флорънс Найтингейл, Зигмунд Фройд и Илейн Смит.

Днес терапията при деца включва занятия със специално обучени кучета. Те трябва да не проявяват агресия, да изпълняват специфични команди, да притежават характер, който да позволява лесен контакт, да са на подходяща възраст за включване в такъв тип дейност, да са ваксинирани и обезпаразитени.

Канистерапията има следните благоприятни въздействия при деца: стимулира умственото и физическото им развитие, коригира налични отклонения в двигателната и фина моторика. Повлияват се благоприятно цялостното поведение, говор, общо емоционално състояние и общуването на детето. Положителните му въздействия са: подобряване на координацията на движенията, намаляване на спастичността, подобряване на запаметяването. Методът е ефективен при индивидуални и групови занятия за деца от различна възраст. Използва се при деца с нарушения в развитието от аутистичния спектър, синдром на Даун, детска церебрална парализа, олигофрения и др.

Канистерапитя се използва като рехабилитационен метод под формата на игра.

Методът е широко приложим. От 2010 г. в Полша е въведена специалността „канистерапевт” в държавния списък на професиите. В някои клиники в Германия официално се прилага канистерапия. В Норвегия с подготовката на кучета помощници се занимават държавни учреждения и благотворителни организации. В САЩ около 95% от животните, използвани в психотерапията, са кучета. В България канистерапията прави първите си стъпки. Пионери в тази област са фондация „Очи на четири лапи” , където се обучават кучета-водачи за слепи хора. Сдружение "Канистерапия – България" е лицензиран доставчик на социални услуги с лиценз за Център за социална рехабилитация и интеграция на деца.

Фелинотерапия
(от латински felis – котка). Тези животни имат най-силно влияние върху децата във възрастта между 5 и 8 години. Изследвания показват, че децата изграждат по-силен имунитет, по-стабилна психика, по-рядко се разболяват и се справят по-добре при усвояване на учебното съдържание. Терапията с котки оказва благоприятно въздействие при деца с умствено изоставане. Терапията е много ценна за деца с нарушения в развитието като аутизъм, тъй като прави света около тях по-спокоен и приятен. Също така облекчава симптомите на болка от различен характер. Котките лекуват и с ултразвук, който се произвежда при мъркане. Практиката показва, че вибрациите ускоряват регенерацията на костните, мускулните и кожните клетки. Космите, покриващи тялото на котката, постоянно се трият един в друг, поради което възниква разреден нискочестотен ток. Неговото въздействие върху човешкото тяло има следните положителни ефекти: подобрява кръвоснабдяването; укрепва имунната система; нормализира работата на сърцето; унищожава вируси и микроби; облекчава възпалителните процеси.

Терапията няма противопоказания, с изключение на алергии към косми или кожни заболявания.