-2° C, разкъсана облачност
Цената на пуешкото месо без голяма промяна за празниците спрямо 2021 г.
Българските птицевъди се оказаха спасителен пояс за близки и далечни пазари, които бяха силно засегнати от пандемията от птичи грип и изискванията на Зелената сделка в Европейския съюз. Докато вътрешно-държавните проблеми - като евтиния внос с неизяснен произход, липсата на адекватно управление, сдружения и Закон за браншовите организации всяка година „изяждат“ по 5% от пазарния дял на българския пазар за пилешко месо, стопаните получават заявки за бързи доставки на количества от цял свят.
„Малките и средните птицеферми в страната се борят за оцеляване от началото на ковид-пандемията насам. Средногодишната инфлация в страната е 20%, но инфлацията при суровините, които формират над 70% от себестойността на продукцията при птицевъдните ферми надвишава 100%. В същото време цените на пилешкото месо и яйцата се повишиха с около 30%, което не покрива натрупаните загуби през този 2-годишен период,“ обясни за „Български фермер“ Даниел Божанков, председател на управителния съвет на Асоциацията на промишленото птицевъдство (АПП).
Двойно е увеличението на цената
на продуктите от птицефермата до трапезата,
посочи още той. „Обсъждали сме проблема в срещи с ръководството на Министерство на земеделието и Министерство на икономиката, както и в тристранни срещи с търговските вериги. Аргументът на веригите е, че имат големи разходи, но според нас, двойно увеличение на цените е прекалено голямо,“ посочи Даниел Божанков. Всяка година българските птицевъди губят около 5% пазарен дял на пилешко месо, по думите на браншовика и допълни: „От 2020 г. започнахме да губим пазарен дял за пилешкото месо, но през последните 2 години съотношението между вносната и местната продукцията, предлагана в магазините е 60/40. Причината е в това, че няма предвидимост, нито сигурност за производителите. Пазарите бяха силно ограничени по време на пандемията от ковид. За да оцелеят, колегите се наложи да намаляват производството си. Някои от тях спряха дейност и се пренасочиха в други бизнеси. Това е тенденция, която продължава в момента.“
Вносът на евтина продукция продължава да бъде сериозен проблем за сектора. „Идва основно от Полша, от скоро започна силно от Украйна, Унгария. Опитваме се заедно с Министерство на земеделието да намерим решение на този проблем. Преборихме се да има мониторинг, който да проследява всички влизащи камиони с пилешко месо, с цел да се спре навлизането на продукти със салмонела и други болести. На моменти този мониторинг работи, на моменти задълженията не се изпълняват и нямаме обяснение защо се получава така,“ посочи Даниел Божанков.
Председателят на АПП коментира също работата на бранша с Министерство на земеделието: „Трудно се работи с постоянно променящото се ръководство на МЗм – едните екипи обещават неща, които следващите не изпълняват. Единственото нещо, за което
успяхме да се преборим през 2022 г.
беше кризисното подпомагане
Наложи се да обявим протест, но в крайна сметка ни извикаха на среща в МЗм и бяхме включени в списъка с чувствителни сектори, които подлежат на подпомагане по кризисната мярка заради войната в Украйна. Дълго време бяхме изключени от кризисни помощи, тъй като според министерството ние не бяхме животновъди, а индустриални животновъди. Няма термин „индустриално животновъдство“ и се наложи да отправим запитване до Европейската комисия, която потвърди, че няма такъв термин и че това е определение на националните власти. Едва когато пропищяхме, МЗм склони да ни даде помощ, която покри около 30% от загубите ни, което е изключително недостатъчно. Ще настояваме през 2023 г., държавната помощ за хуманно отношение да бъде с много по-висок бюджет. Също така според нас тази помощ трябва да бъде разпределена по различен начин, тъй като малките производители са много по-уязвими при кризи, докато големите имат затворен цикъл на производство и пазарна реализация на продукцията. Получи се свръхподпомагане по кризисната мярка за справяне с икономическите последици поради войната в Украйна, която беше на база механизма „Схемата за допълнителни ангажименти за хуманното отношение към птиците“, тъй като нямаше тавани на подпомагането и
2 големи фирми получиха над 50% от
подпомагането при бюджет от 25 млн. лв.
за най-големия селскостопански сектор в страната след зърнопроизводството. Настояваме да се възползваме от възможността, схемата за компенсаторните средства за хуманно отношение да бъде удължена до края на 2023 г., като се възползваме от правата си по наредба и съответно да имаме достатъчно време да входираме заявление за нов програмен период до 2030 г.“
Като асоциация АПП и през 2023 г. ще работи в две направления: защита на интересите на производителите пред МЗм и обединение в пазарни кооперативи по модела на Нидерландия, където производителите се занимават само с производство, а кооперативът - с пазарната реализация на продукцията. „Настояваме да има ясна и дългосрочна политика в областта на земеделието, затова искаме да бъде приет дългоочакваният Закон за браншовите организации, който вярваме, че ще даде повече яснота и ще допринесе за повече предвидимост в политиките за селското стопанство. Тази промяна е много необходима на селскостопанския сектор. Целта на обединението в кооперативи не е да се конкурираме помежду си, а да имаме предимство сред останалите държави, които са с добри лобита и повече субсидии от нас. Трябва да повишим конкурентоспособността на българските производители,“ категоричен е Даниел Божанков.
„В националния стратегически план за земеделието на България ще предложим да бъде включена мярка за подкрепа на малките и средните производители, които са гръбнака на земеделието,“ посочи браншовикът и допълни: „Нашето желание е да започнем създаването на организации на производители, тъй като в нашия сектор те не съществуват към момента. В стратегическия план са предвидени бюджети за сдружаване на производителите, както и допълнителни стимули в инвестиционните проекти. АПП вече инициира основаването на сдружение за производство на яйца с основна цел да бъде създадена лесно разпознаваема марка за качество, призната от МЗм.
Проектното име на марката е „Яйца с кауза“,
като 6 фирми са проявили интерес
за участие в сдружението и впоследствие могат да се присъединят още. Тази стъпка е мярка срещу порочната практика, от тренажорни в България да излиза „българско“ месо от животни, отгледани в чужбина“.
Друга важна тема в работата на асоциацията през 2023 г. ще бъде намаляването на ДДС до 9% за стоките от първичната селскостопанска продукция. „Това е много необходимо и трябва да се осъществи на определени стъпки, впоследствие да се направят диференцирани ставки за различните продукти,“ посочи Даниел Божанков.
Износът се увеличава
Износът позволява на бизнеса да компенсира натрупаните загуби през последните 2 години. Докато дневната консумация на яйца в страната е около 3 млн., а производството е около 5 млн., приблизително 2 млн. яйца се изнасят и задоволяват търсенето в чужбина, посочи председателят на АПП. „Във Франция, Германия и други европейски страни в момента има огнища на птичи грип и това създава недостиг на местните пазари. Ние получаваме обаждания от Унгария, Чехия и Великобритания със заявки да пращаме яйца, без значение на каква цена. Щандовете в Обединеното кралство са празни и има лимити за няколко кори на човек. Във връзка със Зелената сделка и изискванията за намаляване на вредните емисии парникови газове в атмосферата, държавите ще намаляват производството от фермите за едри и дребни преживни животни. В същото време има търсене на евтини протеини, а яйцата са сред продуктите с най-високо съдържание на качествени протеини. Потреблението на яйца в Европа се повиши рязко напоследък.
Цената на яйцата в евро е с около 15% по-висока
в сравнение с тази в България,“ обясни Даниел Божанков.
Българските продукти от птицевъдството са добре познати на потребителите в Гърция, Македония, Косово, Албания, Румъния, Австрия. „Наскоро преминахме успешно през много строг одит за внос на продукти в Израел. Страната дълго време не внасяше яйца от България, но птичият грип я принуди да търси алтернативи. Отвори се възможност за АПП, чрез търговското аташе на България в Израел, да започнем преговори и в крайна сметка отговорихме на всички техни изисквания и вече изнасяме за Израел“, сподели Даниел Божанков.
Приоритет остава пазарът в България
„Общият европейски пазар открива добри възможности за българските производители,“ посочи за „Български фермер“ Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България. „Съвсем естествено в съседните страни членки българските птичи продукти са най-добре представени. В съседните трети страни основно изнасяме еднодневни пилета, яйца за мътене и прясно охладено пилешко месо. Пресни яйца изнасяме за няколко страни от ЕС, в това число за Полша. За Близкия Изток традиционно изнасяме яйца за мътене. За Франция, естествено, патешки продукти.
Около 80% от пекинските патици
също се изнасят за различни дестинации,
основно в ЕС,“ каза браншовикът и допълни: „В момента се откриват отлични възможности за експорт в региони засегнати от птичи грип и страни с по-малко местно производство. Приоритет за нас остава българският пазар независимо от по-високите цени във Великобритания и някои страни от ЕС.“
Председателят на браншовия съюз очерта и стъпките необходими, за да се повиши репутацията на птичите продукти и да се стимулира потреблението: „На пръв поглед при етикетирането всичко е кактo трябва. Много често обаче на комерсиалните опаковки акцентът е върху търговската марка, а производителят се изписва с микроскопични букви, които трудно се разчитат без лупа. Това е некоректно както към производителите, така и към потребителите. При термично необработените храни, срокът на годност е критичен за тяхното качество. Срокът на годност от дата на производство и температурата за съхранение е разписан ясно в нормативните документи. В случаите на преопаковане срокът на годност трябва да се отразява коректно. Например когато в страната влизат яйца в индустриална опаковка и се опаковат в индивидуална търговска опаковка, трябва да се посочи дата на производство, а не на опаковане. Напълно идентичен подход трябва да се използва при прясното пилешко месо. При замразените пилешки продукти е редно да е отбелязано от прясно пилешко месо ли са произведени или от дефростирано. Освен това трябва да се определи максимален срок за технологичните процеси, след които прясното пилешко месо се замразява. Хладилните съоръжения, в които е допустимо да се замразяват дълбоко продуктите също трябва да отговарят на точно определени критерии. Всички преработвателни и опаковъчни предприятия трябва да се регистрират с определен капацитет, съответстващ на капацитета на технологичните съоръжения“.
По отношение на бизнес средата, различията между българските и европейските производители са огромни. „Например, ако получите разрешение за строителство на птицеферма в Германия, няма да се налага да изграждате пътища и инфраструктура. Невъзможно е до вашата птицеферма да се появи незаконна ферма, против всякакви норми за биосигурност или свободно отглеждани птици от съседното село. Достъпът до технологии, пазари и стоки не се различава съществено, въпреки че стоковите борси в България нямат водеща роля във формирането на пазара. По отношение на достъпа до финансови инструменти обаче има съществени различия. В България има само две публични акционерни дружества, които имат птицевъдна дейност. Българската фондова борса все още прохожда,“ каза Ивайло Гълъбов.
Колко ще ни струва пуешкото месо за празниците
Не се очаква осезаемо поскъпване на пуешкото месо до края на 2022 г., коментира за „Български фермер“ д-р Милен Йорданов, собственик на водещия производител в страната „Евровърхът“. Цената на килограм ще се повиши с около 1 лев, което е нищожно в сравнение с нарасналите разходи в стопанствата. „Не можем да увеличим цената повече, защото продуктите ни ще станат непродаваеми,“ каза стопанинът. По неговите думи, търсенето на пуешко месо всяка година се засилва около коледно-новогодишните празници, след това по Великден, но през годината не е високо. По-голямата част от българите нямат навик да консумират деликатесния продукт, с изключение на отделни райони на страната като Североизточна България, Кърджали, Стара Загора, Момчилград, където от дълги години местните хора отглеждат пуйки в дворовете си. Ето защо са необходими повече усилия за популяризиране на ползите от консумацията на това месо, по думите на д-р Милен Йорданов.
„След няколко неуспешни опити за индустриално производство през годините днес имаме спорадично производство в района на Стара Загора по-скоро с научна цел. При това условие не можем да говорим за пазарни цени и местен пазар,“ каза Ивайло Гълъбов и допълни: „Очакваме за коледните празници да се повиши интереса към пуешкото месо. За съжаление това не е достатъчно за да се създаде силно местно производство.
Традиционно българите консумират
малко охладено пуешко месо
По-голям е интереса от месопреработвателната индустрия. Най-големите производители на пуешко месо в Европа са Германия, Полша, Испания и Унгария. Именно от тези страни е вноса на деликатесното месо в България. Съвсем малка част от месото ще бъде охладено, за съжаление на потребителите с по-високи изисквания към качеството“.
Коментари