Въпреки увеличаващата се пазарна ниша, фермерите ни се опасяват да инвестират средства и да се разширяват в условия на екстремни климатични условия и на растящи вложения

Към 2019 г. у нас по биологичен начин се отглеждат едва 2,3% от цялата земя. Търсенето на биопродукти в България се развива с по-бързи темпове спрямо тяхното производство. С други думи – отчита се недостиг на производството. Тази констатация е направена в Аграрните доклади от експертите на МЗм.

Прави впечатление, че отглеждането на биологична продукция у нас през последните няколко години се колебае в отрицателна посока. В същото време се маркира, че потенциалните възможности и пазари за износ са много големи. Затова е необходима адекватна държавна политика за стабилизиране на колебанията и растеж на продукция, отглеждана по биологичен начин. Може би затова българските политици се опитват да популяризират това щадящо здравето на хората и природата направление и да предизвикат по-голям интерес сред земеделските производители.

Българските села имат потенциал

да произвеждат чиста и качествена храна

и да развиват кулинарен и аграрен туризъм

Увеличава се броят на специализираните магазини и търговските обекти, които се включват в дистрибуцията на биологичните храни. Безспорна у нас е ролята и на фермерските пазари. Те предлагат чиста и качествена храна и учат хората да търсят вкусна, свежа продукция. Продажбата посредством електронни платформи също набира популярност и е чудесна алтернатива в настоящия момент.

Добри практики са разпространението на научни резултати в тази област, както и предоставянето на знания под формата на курсове и обучения по биологично производство. Всичко това върви паралелно и е част от мерките за адаптация на земеделието ни към климатичните промени.

Преобладаваща част от биологичните храни у

нас се изнасят, предимно на европейския пазар

Според Аграрните доклади на Министерство на земеделието България е един от най-големите износители на сушени горски плодове и билки. Разнообразни продукти като биологични замразени плодове (ягоди, малини и боровинки), мед, етерични масла от роза, лавандула, мента, сирене, кашкавал и конфитюри се изнасят и намират много добър прием на международните пазари. Българските биопродукти са конкурентноспособни на чуждите пазари, тъй като не отстъпват по качество, отговарят на всички изисквания и стандарти, и са уникални.

В условия на климатични промени и повишени изисквания към чистотата на храните, много научни изследвания са директно ориентирани към органично земеделие. Въпреки по-високата трудоемкост и себестойност, биологичното земеделие отговаря на съвременните изисквания за чистота на храна, почва, вода и околна среда. Всички описани предимства на този метод са в синхрон с препоръчваните мерките за адаптацията на сектор земеделие към климатичните изменения. Нещо повече – много документи и стратегии, свързани с адаптирането на сектор земеделие към климатичните промени подчертават, че делът на произведената по биологичен начин продукция трябва да се увеличи. Ясно се посочва, че задоволяването на нуждите от храна и суровини в условия на климатични промени не следва да е на всяка цена или за сметка на здравния статус на хората и околната среда. И както беше споменато и в самото начало, биологичните системи се основават на баланса и саморегулацията, което ги прави и добър инструмент в борбата с климатичните промени.

За съжаление, според данните на аграрните доклади,

у нас производството се свива вместо да расте

Изискванията за биологично земеделие са сериозни и са свързани с чистотата на района на отглеждане и неизползването на пестициди за един по-продължителен, предходен период. Въпреки призивите на наши еврокомисари и политици и данни на МЗм за широки пазарни ниши на европейския пазар, производителите изглежда се опасяват да инвестират средства и да разширяват биологичното си производство в условия на екстремни метеорологични събития и пандемия. Един голям плюс у нас безспорно е правилната посока на развитие на пазара на биологични продукти вътре в страната. Защото малките производители и дворни стопанства са твърде разнородни и нямат количество и механизъм за организиране за износ. Тук главна заслуга имат неправителствените организации, самите производители, фермерските пазари и условията за кулинарен и аграрен туризъм. И не на последно място, биологичното земеделие изисква трайни инвестиции, които нямат незабавна възвръщаемост, т.е. то е приоритет на производители със собствена или дълготрайно наета земя. Посочва се, че страната ни има потенциал, климатични дадености и много добри български сортове. Към момента в правилна посока се развива вътрешния пазар, но следва да се изяснят причините за спада в производството. Нашата продукция е разпознаваема, и благодарение на българската земеделска наука и селекция се цени навсякъде по света. Тази дейност би могла да бъде наша запазена марка и в селските райони и причина за повишаване на доходите на местното население, както и предпоставка за кулинарен и аграрен туризъм.

Източник: Климатека

* Заглавието е на редакцията