Контролирайте снасянето 0 Високата носливост е от полза само при приемлива себестойност на яйцата
Пред много семейни птицевъдни ферми стои въпросът как да направляват развитието на кокошки-носачки, бройлери, пуйки, патици и гъски за постигане на най-добри производствени качества. И, разбира се, приемлива себестойност. Защото към днешна дата да гледаш жива стока у нас е трудна работа. Рискът от загуби дебне отвсякъде. А разболее ли се една птица, разходите хвърчат нагоре. Понякога се стига дори до унищожаване и на болни, и на здрави птици.
Големите проблеми в птицевъдството ни обаче са свързани не с отглеждането на различните видове птици, а най-вече с
реализация на пазара
Но ако се хранят правилно птиците, стопаните ще успеят да реализират добри доходи на фермерските пазари, към които интересът на потребителите расте. Защото търсенето на екологично чисти продукти, каквито са „щастливите” домашни птици и яйцата им, наистина е голям. И с производството на висококачествени стоки стопаните могат да изискват и да получат по-висока цена за продуктите си. А това означава да реализират устойчиви добри приходи.
Но в семейните ферми
често се правят грешки,
които сриват доходността
За да се избегнат, важно е да работят с ветеринарен лекар и да хранят правилно птиците. Затова през следващите месеци - когато домашните птици растат, трябва да се постигнат на най-добри производствени качества. И независимо от проблемите, храненето трябва да отговаря на приетите норми за съдържанието на хранителни и минерални вещества, витамини, съчетани със съответното количество обменна енергия. Практиката показва, че храненето на домашно гледаните птици се осъществява с най-различни храни - кухненски отпадъци, сочен и зелен фураж, какъвто се намери, понякога само с царевица или пшеница, понякога смесени с белтъчни компоненти, купени от фуражните заводи. И твърде рядко с пълноценни комбинирани фуражи. Смята се, че така се прави икономия на средства.
Но този начин на хранене не е рентабилен, защото например
бъдещите носачки не се развиват нормално,
след като още от еднодневна възраст се хранят също като родителите си. Носачките снасят непълноценни яйца за люпене, излюпват се нежизнени пилета и пр. А това са загуби. Бройлерите вместо за 2 месеца достигат желаното живо тегло за двойно повече време. Така стопаните понасят загуба, която не отчитат. Забравят, че в развитието на птиците има различни периоди, при които се използват различни начини на отглеждане и хранене с различни фуражи. Вярно, че сега цените са високи, но тогава изходът е намаляване на броя на птиците.
Например пилетата от кокошките, предназначени да бъдат носачки, преминават през 3 фази на отглеждане. В началото на първата фаза за тях са необходими по-големи грижи, свързани със спазване на режима на отопление. Птицевъдите не трябва да забравят, че терморегулационната им система се развива напълно след 3-седмична възраст. Дотогава те са напълно беззащитни към ниска температура. През първия ден температурата под изкуствените майки се установява на 33-34 градуса, като се намалява ритмично с около 2,5 градуса седмично и около 2 градуса през лятото с оглед през 6-ата седмица да бъде 19 градуса. След този период пилетата са задоволително оперени и могат да се отглеждат почти без отопление. Ако температурата е подходяща за тях, те се разполагат равномерно под изкуствената майка или в помещението.
Другият важен фактор за доброто им развитие е
гъстотата на отглеждане
върху 1 кв. м от подовата площ.
Препоръчва се до 14-дневна възраст тя да бъде 30-35 броя, до 30-дневна - 20-25, до 45-дневна - 15, до 60-дневна възраст - 10-12, и при ярките 5-8 в зависимост от породата и дали се отглеждат с двор за разходка, или в затворено помещение и за носачките 750 кв.см. Спазването на тези параметри осигурява свободен достъп на птиците до хранилките и поилките, които трябва бъдат достатъчно - на пиле до 8-седмична възраст до 8 см от дължините на линейните хранилки (от всяка страна) или една цилиндрична за 50 пилета. За носачките нормата е 10-13 см от хранилките линеен тип или една цилиндрична с диаметър 50 см за 50 носачки.
Но най-важният фактор си
остава нивото на хранене
Комбинираните фуражи се произвеждат в 3 разновидности: за пилета стартер, за подрастващи ярки - девелопер и за носачки според реалната потребност за развитие и продуктивността им. Поне през първите 2 месеца трябва се да използват комбинирани фуражи стартер.
През различните периоди на развитие птиците консумират приблизително следните количества пълноценен комбиниран фураж: леки яйценосни породи - стартер до края на 8-ата седмица около 250- 300 грама, за ярки до 20-седмична възраст - около 6,9-7,2 кг, като достигат живо тегло около 1400 г, и от общоползвателни породи - стартер около 350 г и за ярки 9,4 - 9,5 кг при живо тегло 1,9-2,0 кг.
Развитието на ярките и
бъдещата продуктивност на носачките
зависи много от храненето на пилетата до 60-дневна възраст и от режима на отглеждане. С конкретните дажби се постига забавяне на развитието на половата им система (хормоналната им дейност), благодарение на което цялото стадо пронася почти едновременно и броят на маломерните и малките яйца е нищожен.
Производство на бройлери
Има различни хибриди бройлери, но всеки хибрид се придружава от характеристика, в която се посочват телесното развитие на пилетата по седмици, разходът на фураж и времето, подходящо за клане. При тях до 5-6-седмична възраст между двата пола почти няма разлика в състава на тялото. След това започва развитието на половите жлези и под въздействие на половите хормони започва разликата между двата пола.
Разделното по пол отглеждане на бройлерите вече е доказан ефективен метод, тъй като заради различната скорост на развитие на мъжките и женските бройлерчета е възможно тяхното диференцирано хранене и отглеждане.
При това се подобрява запазването на птичето стадо и потребяването на фуражите, пилешките трупчета са с високо качество, по-изравнени са по живо тегло, което облекчава обработката и реализацията им. При разделното отглеждане живото тегло на бройлерите е по-голямо, отколкото при съвместното отглеждане: с 2,5% - при мъжките, и със 7% - при женските бройлери.
У нас се повишава консумацията и на диетични птичи меса. И това веднага се отразява на
производството на пуешко
Някои семейни ферми отглеждат пуйки пасищно в лагери около различни водоеми. При това отглеждане те се прибират в помещението, където се доугояват около месец и се предават на птицекланиците. В световното пуйковъдство има 3 типа пуйки - с малко, средно и голямо тяло. Пуйчетата бройлери с малко и средно тяло се угояват до 12-14-седмична възраст, а тези с голямо - до 20-седмична възраст. Пуйките растат изразено скокообразно и с увеличаване на възрастта растежът намалява. Трябва да се има предвид, че като най-важен и критичен период за растеж се определят първите 3 седмици. Защото тогава достигнатото тегло в края на 3-ата седмица определя достигнатото тегло в края на угоителния период. Изоставането в растежа до края на 3-ата седмица не може да се компенсира.
Възможна е висока смъртност
през първите 21-28 дни
поради недостатъчни грижи, грешки в технологията (нарушаване на температурния режим, вентилацията, неподходящо оборудване и др.) и неправилно хранене. През първите 4 седмици пуйките, както и пъдпъдъците, се нуждаят от повече белтъчни вещества в смеските - 28% суров протеин и около 2800 Ккал обменна енергия. През това време се сменят пухът, поникват първите пера и при нормирано хранене растежът се забавя слабо забележимо.
Вторият период на растеж започва след поникване на първите пера и завършва през 7-8-ата седмица. Растежът също е твърде интензивен, но е по-слаб от първия период. А след навлизане в третия период интензивността на растежа постепенно намалява. През първия период на угояване усвояемостта на фуражите е най-висока - от 1,8 кг до 2 кг за един килограм прираст, докато през последните седмици може да достигне до 4 кг. По-едрите хибриди растат по интензивно, но за по-продължително време.
Има разлика и в теглото на пуяците и пуйките
До 8-седмична възраст тя е малка и може да се пренебрегне, около 12-14-ата седмица варира около 1,5 кг, но по-късно може да надмине 4 кг. Поради тази причина в големите пуйковъдни стопанства се прилага разделно полово отглеждане на пуйките за угояване. По този начин се контролира и отлагането на мазнина, което при пуйките с напредването на възрастта е по-интензивно в сравнение с пуяците. Продължителността на угояването и времето за клане е съобразено с изискванията за по-сухо (диетично) месо.
Погрешни практики
Първата е погрешният навик освен консервиране птичите меса да се държат по-дълго време и в хладилник. Месото от бройлерите може да се съхранява по-дълго време. Но пуешкото бързо потъмнява и гранясва, тъй като съдържа по-малко вит. Е и започва да придобива кафеникав оттенък. Тъй като вит. Е е силен мастноразтворим антиоксидант, даването му в по-голямо количество (1-2 седмици) преди клането може да подобри стабилността на пуешкото месо, предназначено за съхранение в хладилник.
Втората грешка е, че дневната дажба в семейната птицеферма е от домашно приготвени фуражи, а трябва да бъде разнообразна и да включва: мляко, суроватка, бито или кисело мляко, извара, зелена трева, люцерна детелина, попарена коприва, зеле и зеленчуци, царевица, моркови, варени тикви и картофи, 30-40%, овесено брашно 20-25%, ечемично брашно 10-15%, пшенични трици 10-15%, фъстъчен или слънчогледов шрот 15-20%, 2-3% бакла, грах, зрял фасул, препечена соя (високата температура дезактивира намиращите се в нея вредни за птиците вещества), варовик, минерални и витаминни препарати, и 0,2% готварска сол и др.
У нас се наблюдава
спад в принудително угояване
на гъски за сметка на патици-мюлари
Ако се отглеждат гъсета за принудително угояване за производство на черен дроб или за консервиране в ранната им възраст, трябва да се погрижите за бързия им растеж до 60-75-дневна възраст да достигнат 80-85% от физиологическото им развитие. Това се постига най-бързо и ефективно при спазване на технологичните параметри при отглеждането им и храненето с заводски комбинирани фуражи стартер поне до 30-40-дневната им възраст. Ако се използват фуражи за други птици, белтъчното им съдържание може да се намали, като 10-30% от комбинирания фураж се замени със зърнени фуражи.
Коментари