Заедно с развитието на овошките, напролет, при липса на резки температурни колебания започва и развитието на причинителите на болести и на неприятелите.

Осигуряването на добро здравословно състояние на растителните органи е гаранция за високо качество на плодовата реколта. Затова, тогава се провеждат и първите вегетационни (предцъфтежни) третирания на овощните култури. Тези третирания са насочени срещу първичните инфекции от зимуващите болестотворни причинители и неприятели и са с профилактична цел.

Най-бързо излизат от зимен покой и се развиват праскова, кайсия и бадем. Затова те се пръскат първи. Оптималният срок за предцъфтежно пръскане при праскова, кайсия и бадем е преди разпукване, до фаза набъбване на пъпките. Но ако сте изпуснали да третирате през този период, можете и да го направите до начало на цъфтеж. Достатъчно е само едно предцъфтежно пръскане.

Качеството на третирането е от съществено значение за ефективността му. Необходимо е, да се пръскат целите дървета от върха до основата на ствола, без да се обливат, а работният разтвор да се изпръсква във вид на фина мъгла.

Пръсканията се извършват в тихи и слънчеви дни при температура 10-12 ?С. Преди и след дъжд те не бива да се провеждат, защото няма да има ефект.

Преди разпукване и най-късно до набъбване на пъпките се третират: 

- прасковените дървета срещу къдравост, сачмянка, ранното кафяво гниене и струпясване, прасковен клонков молец, листогризещи гъсеници, листни въшки и акари,

- кайсиевите дървета срещу сачмянка, ранното кафяво гниене и прасковен клонков молец, хоботници, листогризещи гъсеници, листни въшки, акари

- бадемовите дървета срещу струпясване, оранжеви листни петна, церкоспороза, ранно кафяво гниене, къдравост, сачмянка, прасковен клонков молец, листогризещи гъсеници, листни въшки

Къдравост по прасковата

Цветовете и плодовете се заразяват изключително рядко, леторастите понякога, но най-големи са повредите по листата. Развитието на болестта не може да се прогнозира, затова борбата срещу къдравостта трябва да се води всяка година.

Болестта се развива най-силно, когато времето е хладно и дъждовно през периода на напъпване. Причинител е гъба, която паразитира по листата. Върху издутите части тя образува изобилно количество спори във вид на бял прашец. Спорите попадат върху новообразуваните пъпки и презимуват по техните люспи, под формата на конидиоспори.

Напролет, при отваряне на пъпките спорите заразяват развиващите се листа. Мицелът прониква между клетките, причинява хипертрофия на палисадните клетки. Хлорофилът в нападнатите листа изчезва, а клетъчните стени се удебеляват. Външната проява на болестта е в силно надебеляване, нагърчване и чупливост на нападнатите части вследствие на образуваните мехурести издутини. Отначало изприщванията са бледо зелени, по-късно стават бледо жълти и накрая почервеняват. По-късно горната, а понякога и долната повърхност на издутините се покрива със сивобелезникав налеп от спорите на гъбата. Повредените листа не могат да изхранят плода, а по-късно окапват. Нападнатите цветове остават недоразвити, некротират и окапват. След окапването на болните листа дървото образува нови, които остават здрави, но това ги изтощава силно, предразполага към измръзване през зимата и се отразява върху залагането на плодните пъпки. При нападение леторастите надебеляват и силно се изкривяват.

Сачмянка по костилкови

Причинява се от две бактерии – бактерийна сачмянка и гъба – гъбна сачмянка.

Бактерийна сачмянка - най-много от нея страдат листата, но не подминава и леторастите, цветните пъпки и плодовете. Болестта се развива масово, ако времето е по-влажно и топло – чести валежи и температури от 24 до 28 оС. Бактериите причинители зимуват в заразените леторасти, както и в окапалите листа и в почвата. Напролет спорите се разсейват по короната на дървото чрез дъжд, вятър и насекоми. За покълване и заразяване ианово спорите се нуждаят от капка вода.

Листата се напетняват и надупчват по подобен начин както при гъбната сачмянка, но се отличават по това, че петната в началото на развитието си са бледозелени до бледожълти и мазни, с кафяв център. Образуваните дупки са по-малки, но по-многобройни и често пъти с неправилна форма. При силно нападение листата жълтеят и окапват. По-късно тъканта в центъра на листата некротира и опада.

Нападнатите пъпки потъмняват и загиват. През заразените пъпки и през отпечатъците от дръжките на окапалите листа заразява и леторастите.
Петната по леторастите са тъмни, отначало изпъкнали, впоследствие вдлъбнати, със смолотечение.

Гъбна сачмянка – напада листата, цветовете, плодовете, леторастите и клоните, чрез конидиоспори.
Благодарение на способността си да заразява многогодишни клонки и да образува по тях масово спори през пролетта сачмянката постепенно става хронична болест. Така заразата от година на година се намножава, докато стигне размери, при които борбата става много трудна и скъпа.

При хладни условия гъбата се развива непрекъснато и през зимата, поради което добре развиващи се наесен прасковени и кайсиеви дървета през пролетта може да бъдат в окаяно състояние.

Презимува като мицел в нападнатите леторасти, а също така и като спора при люспите на пъпките. За разсейването и кълненето на спорите и за заразяване е необходима вода. Дъждът размива спорите, залепени за смолата и ги разсейва по дървото и по съседните дървета. Най-подходящи условия за заразяване са чести и силни валежи, ниски влажни места, изобилно поливане и едностранчиво азотно торене. Най-силно се заразяват долните клонки, листа и плодове. Листните въшки също спомагат за разнасянето на спорите. Температурните граници на заразяване са от 5 до 30 оС. При оптимални температури 18-21 оС и наситена влажност листата на прасковата се заразяват за 2-3 дни, а при кайсия 4-5 дни.

Върху леторастите с 10-20 и повече дни, като и тук времевия период е най-къс при прасковата.

По младите листа предизвиква образуването на кръгли червени или червено-кафяви петна, който при по-нататъшния растеж на здравата околна тъкан се отделят от нея и опадват, като оставят дупки. Листът изглежда като прострелян със сачми. Петната, респективно дупките, са обградени с червеникавокафяв венец.

Силно нападнатите от сачмянка листа пожълтяват и окапват. При силно чувствителни сортове са достатъчни няколко петна на лист.

При прасковата особено силно се нападат клонките и пъпките по тях. Поразените пъпки са черни и с блестяща повърхност от смола, която ги покрива. По тях се образуват червени или червено-кафяви петна, които могат да се разрастнат до 2см и повече. Когато при растежа си на дълбочина петната стигнат до камбия, те предизвикват изобилно смолотечение. Петната постепенно се превръщат в подутини, покрити със смола. Силно нападнатите клонки загиват. Така на някои ниски и влажни места – особено в поречията сачмянката може да предизвика масово изсъхване на прасковените дървета. Плодовете на прасковата също се нападат, по-слабо от кайсиевите.

Най-силно податливи на зараза при кайсията са плодовете. По листата на кайсията сачмянката е много по-слаба, отколкото при прасковата и рядко предизвиква окапване на листата. Твърде често се заразяват зимните пъпки, които остават с по-тъмен цвят и са покрити със смола.

Ранно кафяво гниене

Причинителят на заболяването е гъба. Напада цветове, листа, леторасти, клонки и плодове. Нападнатите части добиват характерен кафяв цвят, откъдето идва и наименованието на болестта.

Плодоношенията на гъбата се различават от тези на причинителя на късното кафяво гниене по това, че са по-дребни и сивкави и никога не се разполагат в концентрични кръгове. Конидиите на причинителя на ранното кафяво гниене са по-издръжливи на ниски температури през зимата, а и образуването им може да стане при по-ниска температура. За образуване изискват по-висока влажност.

Зимува като мицел в заразените леторасти, раковинните повреди и в мумифицираните плодове. Заразяванията се извършват от конидиоспорите, които се формират още след стопяване на снеговете и се разсейват от вятъра, дъжда и насекомите.

Развитието на болестта може да се осъществи и при температури над 0 оС. но твърде бавно. Оптималната температура е от 18 до 22 оС.

Високата относителна влажност на въздуха е определящ фактор за силното развитие на болестта. Ето защо болестта се развива най-силно при чести и продължителни валежи, на влажни и непроветриви места и в силно сгъстени овощни градини, където капките дъжд или роса се задържат дълго време.

При благоприятна температура и влажност заразяването протича за няколко часа. Инкубационният период при такива условия е 3-5 дни, а периодът до появата на спороношения – 8 – 10 дни.

По венчелистчетата се образуват некротични петна, които обхващат целия цвят - т.нар. „опожаряване на цветовете“. Инфекцията преминава върху клонките, които изсъхват заедно с листата върху тях.

В някой случаи ранното кафяво гниене засяга и по-дебелите скелетни клони, по които се наблюдават язви и раковини – подобни на тези пречинени от измръзване и смолотечение. Раковините отслабват клоните и могат да причинят загиването им. Върху всички нападнати части се образуват сиви прашести спорообразуващи туфи.
Повредените части не опадват, а остават до следващата пролет.

Струпясване по праскова

Причинителят е гъба. Напада бадем и праскова. Повече бадемът, като е една от най-важните болести по него.

Силното развитие на болестта се благоприятства от валежите, но окапването на листата е по-силно при засушаване.

Презимува в петната по кората на леторастите и в окапалите болни листа. Напролет петната по кората се покриват с фин тъмнокафяв прашец от маслинени, едно – и двуклетъчни спори, които причиняват първичните заразявания по листата и плодовете. При бадема гъбата напада главно листата, а при праскова – плодът.

За покълване на спорите и за осъществяване на първичните инфекции е необходима свободна капка вода.
Най-често от долната страна на листата се образуват дребни до средно големи, закръглени до ъгловати бледо масленокафяви петънца, които по-късно се покриват с тъмен налеп. Болната тъкан пожълтява, често некротира и се надупчва подобно на сачмянка.

Напетнените листа имат по-ниска водозадържаща способност и по-висок коефициент на транспирация, което нарушава водния баланс. Те окапват при не много силно засушаване и при силно нападение - най-често отдолу нагоре, към върховете на леторастите. Цветовете и завръзите прегарят и също окапват.

Върху леторастите петната са масленокафяви, отначало кръгли, после елипсовидни и продълговати, разрастващи се, като образуват неправилни по-дълги петна – до 1,5 см. В случаите, когато напетняванията обхванат пръстеновидно леторастите, връхната им част загива.

Оранжеви листни петна по бадема

Причиняват се от гъба, която има морфология и цикъл на развитие, подобни на причинителя на червените листни петна по слива. След като презимуват, в тях се образуват перитеции, които изхвърлят аскоспори, заразяващи младите листа. Спорите се изхвърлят след всеки по-силен дъжд. При най-благоприятна висока температура - около 24 градуса за заразяване са необходими 2 часа, при 15 градуса – 4 часа, при 10 градуса – 5 часа и при 8 градуса – 7 часа. Опасност от заразяване има до средата на юни. Първите петна се появяват към втората половина на май и образуването им трае около 2 месеца.

По листата на бадема се образуват дебели, твърде очебийни строми на паразита, които за разлика от стромите на гъбата, причинител на червените листни петна имат оранжев или жълто – оранжев цвят.

Церкоспороза по бадем - гъбен причинител.

В години с влажна пролет по листата се наблюдават многобройни, често сливащи се светлокафяви петна. По петната с просто око се виждат, като черни точки, плодоношенията на гъбата. Изобилно отделяните по листата игловидни масленозелени конидиоспори при чести валежи предизвикват масови заразявания.
По леторастите петната са удължени, слабо вдлъбнати, светлокафяви с тъмна периферия, които могат да предизвикат засъхването им.

Прасковен клонков молец

гъсеницата нагризва младите леторасти, като унищожава едногодишния прираст и причинява червясване на плодовете.
Прасковеният молец развива годишно 3 поколения, при благоприятни условия и 4-то.

Зимува като гъсеница втора, по-рядко в първа, под люспите и в основата на пъпките, в разклоненията на клоните, в мумифицираните плодове и стъблото. Прави малко ямичка, която покрива отвътре със стърготини и копринени нишки. По дърветата мястото на презимуване лесно се открива по изхвърлените на купчинка нежни екскременти с канелен цвят.

Когато средна денонощна температура през последните 10 дни се задържи около 9,6 оС или при средна денонощна температура от 14,5 оС гъсениците напускат зимните укрития и започват да се хранят. Развитието им протича 35 – 63 дни. Отначало се хранят с пъпките и кората в пазвите на клонките. След това се вгризват в леторастите близо до върха, в основата на листната дръжка. Върхът клюмва и изсъхва, като в мястото на повредата се образува смолотечение. Преди да се развият напълно се вгризват в плодниците на цветовете и в младите плодчета. Една гъсеница през живота си поврежда 2-3 пъпки, като предпочита листните, 5-6 летораста и 1-2 млади плодчета.

След завършване на развитието си гъсениците какавидират в пашкулчета по пукнатините на кората, в листата на нападналите леторасти, завръзите и младите плодове. Какавидният период продължава 10-12 дни.
Пеперудите от първото поколение започват да се появяват през май, а излитането приключва през второто десетдневие на юни.

Хоботниците, листогризещи гъсеници, листни въшки и акари ще разгледаме по-обстойно в отделен материал.

В борбата срещу всички изброени болести при праскова, кайсия и бадем могат да се използват медсъдържащи препарати – 1 % бордолезов разтвор, Шампион 50 ВП (300 г/дка), Фунгуран ОH 50 ВП (150-250 г/дка), Капър Кий (240-300 гр/дка).

При третирането с инсектициди се следи праг на икономическа вредност (ПИВ) на неприятеля. Пръска се винаги над него. ПИВ при прасковен клонков молец – 3 % повредени леторасти и плодове на дърво, при хоботници – 30-40 възрастни индивида на 100 стръскани клони, при листогризещи гъсеници - 8-12 гъсеници/100 клонки при стръскване или 8-10 % повредени пъпки, листни въшки – 10 броя колонии на 100 пъпки или 8-10 % нападнати леторасти, акари – 1-2 подвижни индивида на лист.

Срещу прасковен клонков молец, плодови хоботници, листогризещи гъсеници могат да се използват следните инсектициди – Кораген 20 СК (16-30 мл/дка), Сумицидин 5 ЕК (0,02 %), Децис 100 ЕК (8, 75 -12,25 мл/дка), Рапакс 100 - 200 мл/дка

Срещу листни въшки – Децис 100 ЕК (7,5 – 17,5 мл/дка), Моспилан 20 СГ (25 г/дка)

Срещу акари – Данитрон 5 СК (100-200 мл/дка), Нисоран 10 ВП (75 г/дка), Волиам Тарго 063 СК (75 мл/дка)

За едно предцъфтежно пръскане могат да се използват заедно препаратите - Фунгуран ОH 50 ВП, Кораген 20 СК, Моспилан 20 СГ, Данитрон 5 СК.

Работният разтвор не бива да съдържа повече от 4 компонента.

За всеки случай може да се направи тест за съвместимост. Изчаква се около 30 минути да се провери дали течността, получена след смесването, започва да се разслоява, образува утайка или се отделят твърди частици на повърхността.

Всеки пестицид при изготвянето на разтворите преди смесването следва да се разтвори в отделен съд с малко количество вода. pH на водата трябва да е неутрално, за да не промени действието на пестицидите.

Резервоарните разтвори се приготвят като се смесват в следната последователност:

прахообразни препарати,

разтворими във вода течни препарати и емулсии.