Аграрните кооперации са сред най-разпространените форми на управление на земята

Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ

По принцип селското стопанство на Канада се развива в неблагоприятни агроклиматични условия. В тази страна на човек от населението се произвеждат над 2000 кг зърно, 120 кг месо, над 3 л мляко, около 120 кг плодове, 150 кг зеленчуци при относително суров климат с температурни разлики от минус 2 градуса през лятото до минус 30 градуса през зимата и недостиг на влага в основните зърнопроизводителни райони. Като се вземе предвид износът, един канадски фермер храни 90 души. Макар че в селското стопанство на страната е заето около 4 на сто от населението, се произвежда селскостопанска продукция на стойност над 21 млрд. долара, половината от която е за износ. Канада експортира 70 на сто от пшеницата си и е втората страна износител в света, също така изнася над 50 на сто от семената на маслодайните култури. Въпреки неблагоприятния си климат Канада целогодишно осигурява плодове, като праскови и ябълки.

Успехите на канадско селско стопанство са обусловени не само от прилагането на новите технологии, машини, сортове растения и породи животни, но и на първо място от организационно-икономическите фактори, сред които най-важно значение има личната заинтересованост. Селското стопанство на Канада трябва да се разглежда като цялостна взаимосвързана хармонично функционираща система, произвеждаща хранителни стоки и характеризираща се с различна организационно-икономически връзки, включително с взаимодействието между държавните институции и кооперативи, частните корпорации и фермерите, с използването на съвършени технологии и средства.

На практика всички фермери в Канада са обединени в кооперативи

Основен принцип на функционирането на селскостопанския кооператив не е получаването на изгода, а подобряването на обслужването на фермерите, цялостно подпомагане на работата им. Кооперативите се занимават с преработване, транспортиране, съхраняване и продажба на зърно, месна и млечна продукция, мед, плодове и зеленчуци. Те снабдяват фермерите с торове и пестициди, фуражи, машини, семена и други материално-технически средства на сравнително ниски цени. Кооперативите често използват машините и оборудването за внасяне на хербициди, третиране на семена и други работи, изпълнявани както от самите фермери, така и от специалисти в кооперативите. Широко са разпространени кооперативите за оказване на различни услуги на фермерите, включително за строителство на къщи, за ремонт на оборудването и др. Обемът на услугите на тези кооперативи достига 4 млрд. долара годишно.

За мащабите в развитието на кооперативите в Канада свидетелства това, че от десетте най-големи селскостопански компании седем принадлежат на кооперативите на една – Канадския комитет по пшеницата (на държавата). Канадските кооперативи сътрудничат с кооперативите от други страни чрез Комитета за помощ на кооперативите при ФАО, както и чрез Международния съвет на кредитните съюзи. Държавата оказва голяма помощ на фермерите чрез Министерство на селското стопанство. От 1983 до 1993 г. на земеделието са предоставени около 21 млрд. долара дотации: приблизително 2 млрд. долара всяка година във вид на пряка помощ се предоставят на фермерите, занимаващи се главно с млечно и зърнено стопанство, и останалите в косвен вид за развиване на социалната инфраструктура: пътища, съобщения, образование и т.н. Трябва да отбележим, че без дотации много отрасли на селското стопанство просто биха се разорили, особено при производството на мляко и зърно в сушави години.

Министерство на селското стопанство на Канада контролира също количеството на продуктите, разработването на стандарти, прилагането на химически и биопрепарати, провежда изследвания върху карантинните мерки в земеделието и животновъдството, внедряване постиженията на науката в практиката,

спомага за продажбата на селскостопанската продукция, особено на външния пазар

и за развитието на селското стопанство във всеки район. Снабдява фермерите с най-нова информация за конюнктурата на пазара, разработва стратегия за развитието на селското стопанство в близките 4-5 години, координира външните връзки в областта на земеделието. Провинциалните министерства на селското стопанство реализират самостоятелно собствени програми, а федералното министерство изпълнява програми, представляващи общонационален интерес, като борбата с ерозията на почвата, с болестите по животните и др. Един път на две-три години провинциалните министерства изпращат практически препоръки за управление на селското стопанство в региони, обхващащи всички отрасли, които се отличават с дълбочина на разработките и простота на изложението.

Научноизследователските учреждения със селскостопански профил са подчинени на федералното министерство и са на държавен бюджет, затова имат възможност да се занимават с фундаментални изследвания. Приложните изследвания се извършват в опитни станции и лаборатории, а

опитно внедряване в експериментални ферми или при фермери,

на които министерството заплаща за възможността да провери резултатите от научните изследвания в производствени условия. За тази работа допринася т. нар. служба за внедряване, в която са заети висококвалифицирани специалисти от провинциалните министерства, добре познаващи фермерите в своя окръг и запознаващи ги с най-подходящите за практиката новости в отрасъла.

От положителния опит в работата на Министерството на селското стопанство на Канада трябва да отбележим разработването на „Стратегически насоки за развитие на селското стопанство“. Това е сериозен, обоснован документ, определящ перспективните насоки, технологична и икономическа политика в развитието на селското стопанство на страната за период от 4-5 години, най-важните насоки, мястото и функционалните задължения на министъра, неговите заместници, отделите за тяхното реализиране, както и взаимоотношенията с провинциалните министерства. Този документ предвижда начините за стабилизиране на доходите на фермерите, запазване на природните ресурси, усъвършенстване на технологиите, подобряване на управлението на селското стопанство и неговите отрасли, осигуряване на безопасност по време на работа, маркетинг. Това убедително показва, че земеделието на Канада е грижливо планирана съставна част от общата социално-икономическа програма за развитие на страната.

Основна експортна култура на Канада е пшеницата,

от която всяка година се произвеждат 25-28 млн. т. Във връзка с тенденцията за повишаване добивите на тази култура и ограничеността на пазарите, нейните площи през последните две години намаляха почти с 1,3 млн. ха. Втора по значение за страната селскостопанска култура е ечемикът, като 16,6 на сто от посевите му се окосяват за сенаж или силаж във фаза млечно-восъчна зрялост, което е стабилен източник на висококачествен фураж.

Развитието на тези култури в Канада допринасят за разработването на нови системи за обработка на почвата, предотвратяващи почвената ерозия, позволяващи натрупването на влагата и ликвидирането на плевели. Особено перспективна е нулевата обработка, предвиждаща пряка сеитба на семената в необработена почва с оставени стърнища от предшественика. Необработеното или минимално обработеното стърнище дава възможност на полето да се задържи допълнително количество сняг, да се създадат подходящи условия за опазване от измръзване на зимните култури и специално на пшеницата и рапицата.

Броят на семейните ферми обаче постепенно намалява

В провинциите големината на фермите е различна и много зависи от насоката на стопанството. Например в Квебек средната площ на поземлените участъци на ферма (предимно с млечно направление) е 87,8 ха. Фермер, който има чист доход по-малко от 10 хил. долара годишно, се разорява или се отказва от стопанството си поради неговата нерентабилност.

Трябва да отбележим тенденцията към намаляване на интереса на младото поколение към фермерството, концентрацията на капитала и увеличаване размера на фермите и наемния труд.

В Канада нараства делът на земите и фермите, давани под аренда. Има специални методики за оценяване стойността на арендата на земята, разработвани от съответни специалисти – аграрници. Цените според тези оценки се движат от 25 до 750 долара на 1 ха. Препоръчват се продължителни срокове на даване под аренда за 25 и 45 години, при което има строго икономическо обосноваване на по-продължителната аренда, взаимна изгода както за арендатора, така и за арендодателя.

Сега в Канада са разпространени 5 вида аренди:

* Аренда с определено твърдо заплащане;

* Аренда, при която данъците и постройките плаща земевладелецът, а останалите разходи се поемат от арендатора; двете страни взаимно рискуват в случай на слаби добиви;

* Смесена аренда. В този случай още от началото се определя сумата за заплащане на арендата в паричен и натурален израз;

* Заплащане на арендата във вид на предварително уточнено количество продукция, която се коригира, ако е получен по-висок добив;

* Гъвкава система за заплащане, когато арендаторът и арендодателят делят риска в измененията на цените на продукцията, но не в стойността на добива; при промяна на квотата или цените на добивите се изменя равнището на заплащане на арендата.

Даването на земя, ферми и съоръжения под аренда в Канада се извършва по типови договори, съответстващи на избрания вид аренда, в които предварително се предвиждат взаимните разплащания за земята, семената, сградите, машините, данъците.

Канадските фермери широко използват кредити за аренда на ферми за купуване на нови машини и оборудване за строителство. Основни кредитори са държавата – 37 на сто, банките – 38 на сто и частните компании – 25 на сто от общата стойност на кредитите. Заемите се предоставят предимно на млади фермери на възраст до 35 години, по-рядко до 44 години. Лихвата при изплащане на кредитите се колебае между 8 и 12 на сто. Системата на привилегии при кредитирането позволява на фермера да се снабди с необходимото оборудване, животни или семена, за да управлява своето стопанство на високо равнище.