У нас може да вирее в оранжерии, или като декоративно стайно растение

Какво има на всяка маса за хранене? Точно така, сол и пипер. Черен, червен, зелен или бял. А знаете ли каква е разликата между тях? Ако не, скоро ще разберете.

В интерес на истината, черният пипер е най-известната подправка в света, включително и у нас. Добивът и консумацията му надхвърлят над 400 хил. тона годишно. Той участва в почти всяка вкусна манджа, но малко хора знаят, че черните зрънца се раждат на лиана и въобще не са черни преди да се изсушат.

В миналото черният пипер е бил ценна стока, използвал се е за залог или валута, също както коприната. Малките топченца се произвеждали основно в Индия, където както знаем е меката на подправките.

В днешни дни съставлява ? от пазара на мерудии и няма човек, който да не познава аромата и вкуса му.

Технологията на отглеждане не е много сложна, но си има тънкости. Предпочита се вкореняване на резници, защото започват да дават плод на четвъртата година. Задължително се осигурява опора, най-често дърво високо около метър и осемдесет. Почвата е отцедлива, богата на органика, подхранва се с оборски тор и се мулчира с листа. Реколтите са две, като първата е по-качествена и обилна.

Най-големите производители са Виетнам, Индия, Бразилия и Индонезия.

Разликите в цвета 

За червения пипер няма да говорим, защото сме сигурни, че няма българин, който да не знае как се получава, а също и че няма нищо общо със плодчетата на Piper nigrum.

Белите, зелените и черните зрънца се добиват от едно и също растение, но са с различна зрялост. Известно е, че моментът на бране е много важен, защото има голяма опасност те да се оронят, ако се закъснее.

Черният пипер е най-познат. Бере се, когато едно-две плодчета от китката узреят и се суши на слънце, което е и причината за цвета най-вероятно. Белият пипер е получен от грухани или обелени зрели плодчета. Неговият вкус е по мек. Зеленият, както подсказва цвета се бере преди узряване.

Изчака ли се прекалено дълго, плодчетата губят вкусовите си качества.

Има лечебни свойства 

Основната причина за безпогрешните ароматни и вкусови качества на пипера се нарича пиперин. Алкалоид, който има доказани антибактериални, антимикробни и антиоксидантни свойства.
Причината да е постоянен гост на масата, заедно със солта, е може би, демострацията на благосъстояние в миналото, запазено като навик в днешни дни.

Благодарение на своите консервиращи способности, черният пипер се включва в много рецепти за туршии и други солени зимнини със зеленчуци.

У нас - само в саксия 

Лианата на тази обичана подправка може да достигне завидна дължина. Ако искате да видите с очите си такава, посетете Ботаническата градина на БАН. Всъщност, точно там може да попитате и за посадъчен материал.

Растението не се предлага комерсиално в търговската мрежа. Ако го намерите, ще е истинска находка и най-вероятно ще бъде скъпо. За семена и дума не може да става, защото губят кълняемост изключително бързо.

Основно изискване за успешно отглеждане е влажната и топла среда. Това е и причината в някои райони да се отглежда в оранжерии или като декоративно стайно растение.

Размножава се вегетативно  Снимка: Dinesh Valke/Flickr.com

Снимка: Dinesh Valke/Flickr.com

Стана ясно, че семената на черния пипер губят кълняемост бързо. Всъщност, ако трябва да бъдем точни, за по-малко от десетина дни.
Ето защо размножаването става само чрез резници, които при подходящи условия се вкореняват лесно и сравнително бързо. Това е начинът да се сдобиете с растението.

В такъв случай и ако осигурите оптимални условия и се грижите добре за лианата, спокойно може да очаквате ценните и ароматни плодчета след 3-4 години.

Снимка: Dinesh Valke/Flickr.com
Снимка: Dinesh Valke/Flickr.com