Сърцевината му е много нежна и приятна на вкус, а растенето е красиво като цвете

Смята се, че артишокът е една от най-древните култури. Масово е разпространен в Средиземноморските страни, където от него приготвят разнообразни ястия. И макар че зеленчукът е високо ценен от южните ни съседки, у нас той е почти непознат на градинарите.

И сега добрата новина за ценителите. У нас може да се отглежда артишок. Дори не е трудно, така че, който иска, може да опита.

За вида 

Артишокът е многогодишно зеленчуково растение, което се отнася към сем. Сложноцветни. Към него спадат още слънчоглед, лайка, бял равнец, невен, глухарче и много други – все растения с прекрасни цветове.

Стъблата на артишока достигат много голяма височина – 1-1.5 м, те са слабо разклонени.

Листата са много едри, нарязани, най-често с бодли, зелени или сиво-зелени. Образува големи кълбовидни съцветия със сини цветове, които малко наподобяват магарешки бодил.

Храна 

За храна се използват люспите и дъното на младите съцветия, които са много месести. От тях могат да се приготвят разнообразни салати, ордьоври, ястия, а също и да се консервират.
В състава си артишокът съдържа витамин С, витамини от групата В, каротин, минерални соли и инулин.

Изисквания: 

  • Артишокът е топлолюбив вид, затова през зимата трябва да се загърля. Оптималната температура за отглеждането му е 15-25°С. Може да понесе понижение на температурите до минус 2-3°С, а съцветията се повреждат при минус 1°С.
  • Изисква умерена влажност, не трябва да се допуска преовлажняване на почвата.
  • Подходящи са дълбоки почви, които са добре обработени, защото растението развива дълъг корен.

Отглеждане

Артишокът се размножава чрез семена, разсад и издънки от други растения, които поникват в основата на майчиното растение. Издънките трябва да са дълги 10-15 см и да имат 3-4 листа. За целта те се изрязват с малка част от коренището на майчиното растение и се засаждат в леха за вкореняване. Разсаждането се извършва през есента, или през пролетта.

Когато се използват семена, те се засяват към края на пролетта, когато почвата се е затоплила много добре, и то трайно. Прави се в гнезда, като във всяко се поставят по 2-3. След поникването се оставят по две растения.

Може да се засажда и предварително отгледан разсад, който „отива" на постоянно място в лехата, когато времето се е затоплило достатъчно – обикновено в началото на лятото.

Грижи 

Грижите за артишока през вегетацията не се различават много от тези за другите зеленчуци в градината. Те се изразяват в разрохкване на почвата, подхранване с минерални торове, внасяне на оборски тор през есента и поливане при засушаване.

Важно!

  • След прибирането на съцветията стъблата се орязват, жълтите листа се почистват. Внасят се минерални торове и се прекопава между растенията.
  • През есента се извършва загърляне в основата на стъблото, за да се предпази растенето от зимните мразове.

Реколта

Съцветията се прибират преди цъфтежа, обикновено през юни, когато започнат да се разтварят в горната си част. Отрязват се с около 10 см от дръжката.
Те могат да се запазват в хладилник до 4 седмици.

В съседна Турция, на фермерските пазари, се предлага сърцевина на артишок, която е почистена и поставена в съдове с вода. Това е изключително удобно - няма досадно белене и чистене на съцветието. Направо се захващате с приготвянето му.