Отравянето с гъби, известно още като мицетизъм, е следствие на поглъщане на токсични вещества, съдържащи се в някои видове гъби. Симптомите на гъбното отравяне варират от лек стомашно-чревен дискомфорт до смърт. В България най-чести са отравянията със зелена, червена, бяла мухоморка и дяволска гъба. Най-опасна е зелената мухоморка.

Отравяне със зелена мухоморка
Зелената мухоморка има маслиненозелена, зелена или жълта гугла, бели пластинка и бял прашец. Тялото й е бяло или бледозеленикаво с набраздени люспи по дължината му. Широко разпространена, расте на влажни и тъмни места. Двойник е на печурката. Един от най-сигурните начини за различаване на двете гъби е цветът на пластинките: при печурките те са розово-червени, до кафяви, докато при зелената мухоморка са бели.
Зелената мухоморка има приятен вкус. Това и забавената проява на симптомите след поглъщане - период, по време на който настъпват тежки увреждания на вътрешните органи, правят отравянето със зелена мухоморка изключително опасно.

Първите симптоми са от страна на стомашночревния тракт и включват коликообразна коремна болка, съпроводена с водниста диария и повръщане, които от своя страна могат да доведат до дехидратация, хипотензия, тахикардия, хипогликемия и нарушения в алкално-киселинното равновесия. Тези симптоми преминават два-три дни след консумацията на отровни гъби. Смъртта настъпва най-често 6 до 16 дни след отравянето.
Консумацията на зелена мухоморка изисква незабавна хоспитализация. Първичната помощ се състои от стомашна промивка с активен въглен или стомашен лаваж. Поради забавеното настъпване на симптомите, често тези мерки нямат добра ефикасност. Не съществува антидот срещу отравянето със зелена мухоморка. Прилагането на активен въглен има ефект поради абсорбирането на токсините.

Отравяне с червена мухоморка
Червената мухоморка е по-слабо отровна от зелената, но отравянията с нея са значително по-често. Тя има красива гугла с ярко червен цвят, която е осеяна с бели петна. По-възрастните екземпляри могат да имат и оранжева гугла без петна. Този вид мухоморка има бели гъсти ламели и бели продълговати спори. Пънчето е високо, оцветено в бял цвят и голямо висящо пръстенче. Широко разпространена - в иглолистни и широколистни гори

Червената мухоморка е двойник на гъбата булка - ядлива гъба от същото семейство. Червената мухоморка е слабо отровна. Известна е с халюциногенния си ефект. Фатално е консумирането над 15 гъби. Червените мухоморки са най-отровни през пролетта и лятото. Термичната обработка на червената мухоморка намалява токсичността, докато изсушаването я увеличава. Симптомите на отравяне с червена мухоморка в голяма степен зависят от региона, количеството погълнати гъби, телесната маса и т.н. Симптомите варират от гадене, до сънливост. Могат да се наблюдават ниско кръвно налягане, потене, зрителни и слухови смущения, промени в настроението, еуфория, релаксация и загуба на равновесия. При тежки отравяния пациентите изпадат в делириум, който може да премине в кома. Могат да се наблюдават припадъци. Симптоматиката започва 30 - 90 минути след поглъщането, пикът е в рамките на три часа, но някои от симптомите могат да имат продължителност няколко дни. В повечето случаи настъпва пълно възстановяване в рамките на 12 часа. Лечението на отравянето с червена мухоморка включва предизвикване на повръщане, ако поглъщането е станало скоро. При нарушено съзнание не се препоръчва поради опасност от аспирация.

Отравяне с бяла мухоморка 
Бялата мухоморка е силно отровна гъба и също принадлежи към семейство мухоморки. Има бяла гугла - дъговидна, до плоска, понякога лепкава. Пластинките са бели и свободни, а пънчето високо 10 см с влакнеста сърцевина, а по-късно - кухо. В горния край стъблото има бял пръстен, а основата е задебелено. Гъбата има аромат на ряпа и лютив вкус. Бялата мухоморка често се бърка с печурката. Лечението е същото като при отравяне със зелена мухоморка

Отравяне с дяволска гъба
Дяволската гъба е силно отровна. Може да се сбърка с обикновената, пурпурната и огнената манатарка и принадлежи към манатарковото семейство. Дяволската гъба има червена шапка (при ядливата манатарка е зеленикава), която е покрита с бледокафява до сивобелезникава кожица. Тръбичките са къси и незаловени за пънчето, а порите са жълтеникаво-червени. гъбата се характеризира с дебело пънче, което в горната част е жълто, а в долното - до кафяво. При нараняване придобива синьо-зелен цвят. Дяволската гъба расте през есента и лятото в иглолистните и широколистни гори. Дяволската гъба е отровна, особено при сурова консумация. Термичната обработка не неутрализира токсичността. Симптомите са предимно от стомашно-чревния тракт и включват много тежко повръщане, което може да има продължителност до 6 часа.