Български фермер отговаря: Скор е фунгицид, който се използва срещу болестите къдравост и брашнеста мана. Правилно сте торили дръвчетата, но забравяте, че прасковата се напада още от сачмянка, ранно и късно кафяво гниене и струпясване. Това, което съобщавате, може би, е сачмянка. Стига да има червени или бледозелени до бледожълти петънца по листата. Червените петънца са проявление на гъбната сачмянка, а бледозелените до бледожълтите са на бактериална сачмянка. И двете проявления се лекуват по един и същи начин. Третира се при цъфтеж и фаза развитие на листата при праскова, със някой от препаратите: Бордо Микс 20ВП 40-50г/10 л вода, Фунгуран ОН 50ВП 15-25 г/10 л вода, Шампион 50ВП 30г/10 л вода, Тирам 80ВГ 30 г/10 л вода, Каптан 80ВГ 15-18 г/10 л вода. Ако няма петънца по листата, или трябва да полеете, или да торите с микроелементи. Ето информация, за да се справите с проблема - http://www.bgfermer.bg/Article/6263156

Български фермер отговаря: По направеното описание не става ясно, кой точно е неприятелят. По принцип най-често листните въшки завиват листата, но може и да е направено от други вредители. Продуктите, които използвате, са точни, но е важен моментът на третиране. Ако е неприятелят вече се е "завил" с листа, действието на инсектицидите се затруднява.

Български фермер отговаря: Карамфилът е многогодишно студоустойчиво растение. Нискостъблените сортове могат да се отглеждат целогодишно и нямат период на покой. Дори затрупани под снега листата се запазват свежи и зелени, а малко по- високи температури и слънце провокират бързо образуване на пъпки и цветове. Тоест не би трябвало да се наблюдава увяхване на листната маса. Явно има някакъв проблем. Възможните варианти са пресушаване, преполиване, или нежелан гост/болест в основата на цветето или в зоната на кореновата система. Пресушаването се оправя лесно, но преполиването и неприятелите често са фатални. За да проверите кое от изброените се случва с вашето карамфилче, извадете го от саксията. Внимавайте да не разрушите целостта на корените. Ако почвата е влажна, а листната маса повяхнала и със сивкав цвят, то със сигурност битката е загубена - растението е преполято. Карамфилите не са имунизирани срещу болести. Описаните симптоми и увяхналата листна маса може да са причинени от фузариум. В началото се започва със секторно увяхване, а ако не се вземат мерки болестта обхваща цялото растение и няма връщане назад. Опитайте да издърпате сегмент от пазвата на туфичката. Ако се отдели лесно, а сърцевината е кафява и се дели като на конци, става въпрос за загниване. Ако пък отделянето е трудно, то кореновата система не работи и не осигурява достатъчно вода и хранителни вещества на листната маса. Не искаме да бъдем черногледи, но не е възможно здрав карамфил да преминава през период на покой. Дано да грешим и карамфилчето ви да разъфти отново! Здраво карамфилче може да се пресади в един два размера по-голяма саксия сега или да се изчака и да се засади директно в градината при трайно затопляне на времето. 3-4 седмици след пресаждането може да започне подхранването с торове за цъфтящи растения. Дозата и броят на подхранванията зависят от конкретния препарат, но най-често се препоръчва такова през 10-14 дни. Мястото на карамфилчето трябва да бъде слънчево. Това е основно изискване за обилен цъфтеж. Почвата да се поддържа влажна особенно през периода на активен растеж и цъфтеж. Почистването на прецъфтелите цветове стимулира формирането на нови пъпки.

Български фермер отговаря: За съжаление няма химически продукти, които са подходящи за таза цел. Просто трябва да подкопаете дънера и да се опитате да извадите корените му.

Български фермер отговаря: Пръскането с карбамид е полезна практика, но в края на вегетацията. Особено за овошки, които през годината са имали силно нападение от струпясване, като ябълки и круши. За тази цел в началото на листопада се прави третиране с 5% воден разтвор от карбамид – 500 г карбамид на 10 литра вода. Ако този момент на пръскане е изпуснат, може да се извърши в края на листопада. Тогава се използва вече 7% разтвор от карбамид, като се напръсква добре и опадалата листна маса. Освен, че унищожава заразата от струпясване, карбмидът едновременно служи и за подхранване на клоните и клонките. А пък напръскването на опадалата листна маса с разтвор от карбамид помага за по-бързо разлагане на растителните остатъци. Използва се и при лозята - в следващия брой на вестник "Хоби фермер" прочетете как...

Български фермер отговаря: Спатифилумът заболява най- често от водата и почвата По краткото описание във въпроса не можем да дадем точен отговор. Възможни са редица причини за загубата на листа при спатифилума. Ако започнем да разплитаме случая стъпка по стъпка, първо трябва да започнем от условията в помещението. Подходяща ли е температурата, колко често и с каква вода се полива ( спатифилумът не понася добре съдържанието на хлор), каква е влажността на въздуха, имало ли е промени ( местене, пресаждане, нов тор, течение, понижаване на температурата и т.н.). Ако всичко с изброените до тук причини е наред, то остава заболяване или нашественик. Спатифилумът страда най- често от Cylindrocladium spathiphylli и Phytophthora parasitica. Не са изключени и нападения от други гъбни заболявания като Rhizoctonia, Sclerotium и други. Гъбните заболявания се пренасят най-често чрез поливната вода, инструменти или с докосване. Източникът на зараза може да бъде ново растение, почва, съд или друго. Борбата с гъбните фитопатогени се извършва чрез фунгициди. Най- добре е да занесете повредени листа в агроаптека за диагностика. Там ще ви препоръчат подходящ препарат и как да го използвате. Ние можем само да гадаем и да дадем някакви насоки да идентифицирате сам проблема. Cylindrocladium spathiphylli причинява кореново гниене. Заболяването е в апогея си през топлите месеци ( тоест можем почти да го изключим). Видимите симптоми се отразяват в листната маса. Първо отмират старите листа. Те пожълтяват, а след това покафеняват. По корените се образуват кафяви лезии. Те се разрастват бързо, а корена загнива. Възможно е патогена да се развива и по листата. Тогава се появява овално некротично петно, а около него отмиращата листна тъкан оформя жълт ореол. Phytophthora parasitica може да причини кореново гниене, хлороза по листата, увяхване, обезцветяване или промяна в цвета подобно на цилиндрокладиума. Разликата между двете заболявания е жълтия ореол. При заразяване с фитофтора той отсъства.

Български фермер отговаря: В Министерството на земеделието е съставена работна група, която ще подготвя наредбата за условията и реда за кандидатстване по подмярката - така че засега не може да се даде най-конкретен отговор. Ясното е това, че ще се подпомага създаването на иновативни групи и тяхното функциониране, в които задължително трябва да има фермер.

Български фермер отговаря: Това, което трябва да извършите, е силна зимна резитба на дръвчетата. Тя се прави на обрастващи клонки при застаряващи дървета с много слаб растеж. Времето, в което може да я направите, е от листопада до началото на сокодвижението на дърветата. Оптималните срокове са от първите десет дни на февруари до средата на март. На всяко клонче се оставят от 2 до 4 пъпки.

Български фермер отговаря: От всички органични торове най-качествен е лумбрикомпостът, но е и най-скъп и трудно достъпен за хоби фермерите. Самата технология – преработка на почва, торф, компост, оборски тор, кухненски и градински отпадъци от червените калифорнийски червеи е по-трудоемка и най-вече изисква време. Така е, по-добре е да се използва биохумус. По-качествено е, но не и по-лесно. Ако използвате биохумус вместо оборски тор, просто трябва да намалите дозата. Ако нямате проблеми с намирането на биохумус, използвайте него. Но между качеството на лумбрикомпоста и състава на оборския тор няма голяма разлика. Сравнение между качеството на биохумус и оборски тор ще публикуваме в отделен материал. Така че продължавайте да следите сайта.

Български фермер отговаря: Няма как да дадем задоволителен отговор, без да знаем за какви растения иде реч. Всяко живо същество има свои биологични изисквания и оптимални граници на развитие. То е уникално само по себе си. Още повече, че „редки тропични растения“ обхваща огромен брой растения- в това число дървета с над 70 м височина, храсти, лиани, епифити и паразити. Екваториалните гори като географска зона са разположени на 5 континента и се разделят на 4 екозони. Този факт обуславя различни климатични условия и цикъл на развитие в най- разнообразния растителен свят на планетата. Да предположим, че растенията, за които говорим идват от субекваториалният климатичен пояс. Той обхваща Централна Америка, п-в Индокитай, и части от Амазония, Китай, Индия, Мадагаскар и Австралия. Там растителността се характеризира с вечнозелени и листопадни растения. Цикълът им на развитие е обусловен от сух и дъждовен сезон. През сухият сезон листопадните видове се обезлистват, а през дъждовният- се раззеленяват. От този факт можем да твърдим, че ако намалите поливките, ще предизвикате покой. Други фактори, които влияят на този процес, са топлината и влагата. Казвате, че осветявате допълнително и поддържате температурата висока. Оттук следва, че намаляването на светлината и топлината също ще спомогнат забавянето на вегетацията. От друга страна тропичните растения от ниските етажи в екваториалните гори получават едва 40 % от слънчевата светлина и тя е разсеяна. Следователно допълнителнто осветяване, което сте осигурили, може да нанесе щети върху листната маса (пригори, хлорози, не типично оцветяване на листната маса и т.н.). Или пък не...? (гадаем) И ЗАЩО ДА ЗАБАВЯТЕ ПРОЦЕСА? Защо считате развитието на живи организми за ненормално? Извадили сте растения от естествената им среда. Те се чувстват добре в следствие на осигурените от вас условия и са започнали вегетация. Защо да я прекратявате или забавяте? Продължете с грижите, както досега. Или експериментирайте. Поставете едното в условия на засушаване, а другото поливайте редовно. Имитирайте сезонността в естествената им среда. Опитайте да размножите. Защо да интродуцирате растения в чужда среда, ако няма да изучите потребностите им? Още повече, че нашият климат може да обърка цикъла (да промени периода на цъфтеж, да предизвика обезлистване в следствие на стрес, без самите растения да са листопадни по начало, да удължи или съкрати вегетацията, да предизвика редица други промени). Не забравяйте също, че много от растенията у нас (независимо стайни или градински) идват именно от екваториалните гори. Разгадайте тайната! Желаем ви успех! Смятаме, че бихме могли да бъдем много по- полезни, ако знаехме какви точно са растенията ви и от къде произхождат. Живеем в ера на информационни технологии и, ако у нас няма информация, ще я намерим другаде.