Български фермер отговаря: Колонният тип се характеризира с това, че овощното дърво не нараства много, тъй като почти не образува корона. То наподобява палмета, но е много по-компактно и по-слабо разклонено. Ориентировъчно достига размери около 60 см в диаметър и до 2.5-3 м височина. Плодовете се образуват на разклоненията в близост до основното стъбло. Тези дръвчета са много подходящи за малки градини и дворове. От тях може да се направи и редица от няколко на брой дръвчета, които се засаждат близо едно до друго. По принцип тези овошки могат да се засаждат и в саксия, но при нашите условия има вероятност корените да измръзнат, тъй като се намират в по-малък обем почвена среда. Обичат слънчево и светло място Искат грижи Въпреки че не се различават много от обикновените овощни видове, колонните дръвчета трябва да се обгрижват много внимателно от стопаните си. Засаждането се прави през есента или пролетта, както и при останалите овощни видове. Няколко са акцентите, на които трябва да се обърне внимание: Мястото трябва да е топло и добре осветено. Ако се засади на сенчесто място, върхът може да се изтегли прекалено. Дръвчето се полива и тори редовно, тъй като кореновата му система е разположена в плиткия почвен слой, заради слабата подложка, на която е присадено. Редовно се преглежда за поява на болести и неприятели и при нужда се третира. ОСИГУРЕТЕ ОПРАШВАНЕ! Ако решите да си засадите колонно дръвче, не бива да забравяте за опрашването. Затова задължително се информирайте от консултантите в разсадника, кой сорт го опрашва и си купете и от него, ако го нямате в градината.

Български фермер отговаря: Въпросът е неразбираем. По принцип на всеки етаж се оставят толкова разклонения, така че дървото да е добре просветлено. Ако разклоненията (тези, които излизат от главното стъбло) не са достатъчни, на някое разклонение се оставят едно или две разклонения (в зависимост от нуждата), които ще запълнят празните места. Всички останали клони по скелетния клон се премахват, така че дървото да остане добре осветено.

Български фермер отговаря: Късните сортове се берат в техническа зрелост, която настъпва по-късно през есента. Беритбата трябва да е съобразна и с климатичните условия. Ако има опасност от ранни мразове, плодовете се прибират по-рано. Късните сортове се поставят в подходящо помещение, където преминават период на дозряване.

Български фермер отговаря: Първо ще обърнем внимание на липсата на цветове. Дипладенията е топлолюбиво растение, но е необходима температурна разлика между дневните и нощните температури, за да продуцира цвят. Особеност на това цвете е, че цъфти на млади филизи. От тук следва, че при правилни условия и резитби цвят трябва да има. Ще изброим основните аспекти при отглеждането на дипладения, за да прецените къде сте сбъркали и да си имате едно на ум за следващата година. Дипладенията се чувства най-добре в богата на хранителни вещества почва. Предвид факта, че у нас може да се отглежда само в саксия, трябва да се грижим редовно за диетата на цветето. Пресаждането става на пролет. Почвата се поддържа влажна, но не подгизнала. През топлата част от годината се подхранва редовно през около 2 седмици. Първото подхранване може да е с по-високо съдържание на азот, а при следващите да се наблегне на фосфор и калии + микроелементи. Много азот води до буйно развитие на вегетативната маса и отсъствие на цветове. Мястото на цветето да бъде слънчево, но в най- големите горещини трябва да се осигури засенчване. В началото на сезона се прави резитба, така че да се стимулира развитие на нови филизи. Осигурете опора, а ако филизите я изпълнят не се притеснявайте да пензирате. Така ще осигурите допълнителни разклонения, следователно и нови цветове. Не очаквайте дипладенията да цъфти, ако й е студено. По отношение на листните петна, пожълтяването и окапването на листата трябва да предприемете спешни мерки. Дипладенията по принцип е здраво растение и рядко страда от болести и неприятели. В случаите, когато заболее, може да е заради неправилен воден режим, ниски температури или лоша почва. Най- често патогените са от рода на ботритис, фузариум, различни причинители на листни петна и др. По описанието на симптомите можем само да предполагаме точно с гъбен патоген си имате работа. Препоръката ни е да вземете повредени листа и да ги отнесете в аграрна аптека. Когато знаем срещу какво се борим, по-лесно е да подберем и правилния препарат. Универсално решение е маслото от нийм или медсъдържащ фунгицид. Третирайте спрямо предписанието на опаковката. Каквото и да иберете действайте бързо и се постарайте да оптимизирате факторите на средата. Успех!

Български фермер отговаря: Можете да преместите кайсията, но трябва да го направите, когато дървото е с напълно опадали листа, т.е. - когато е "заспало". Твърде вероятно обаче, догодина да не плододава. Ето какво съветват опитни овощари: "Най-подходящото време за тази малко рискована операция е краят на есента, когато листата на дръвчетата са опадали и те са встъпили в покой. На новото място предварително се изкопава дупка, която трябва да е с по-големи размери от тази, която се копае при засаждане на млада фиданка. Размерът й трябва да е съобразен с обема на корените на изваденото растение. При изваждането се стремим да запазим максимално количество корени с минимални наранявания. По възможност трябва да се опитаме да запазим и почва около корените. Изваденото дръвче се поставя в предварително изкопаната дупка, като при необходимост размерите й се доразширяват за свободно разполагане на корените. Почвата около корените се притъпква добре и след окончателното заравяне се полива обилно. За устойчивост срещу вятър до дървото се забива опорен кол, за който то се завързва на осморка, за да не се вреже превръзката със стъблото". Причините за липсата на плодове при черешите могат да са няколко. Най-вероятните са: липса на подходящ опрашител, небалансирано торене - подхранване предимно с азотен тор, както и липса на микроелементи. Другата причина, т.е. едностранчиво азотно торене, също е много вероятна. Практика е да се внася повече азот и почти липсват останалите макроелементи - фосфор и калий, а с микроелементи торят много малко овощари. При внесен повече азот се провокира по-силен вегетативен растеж. А липсата на фосфор например води до залагане на по-малко плодни пъпки. Преобразуването на листните в цветни пъпки при черешите започва около началото на юни и продължава месец и половина. Точно в този период дървото се нуждае от разнообразни хранителни вещества, за да заложи повече цветни пъпки. Препоръчително е да се направят поне 2 пръскания с листен тор. Той трябва да съдържа фосфор и калий, както и бор, тъй като елементът подпомага фертилността на цеветчетата, т.е. да има по-добра предпоставка те да бъдат опрашени и оплодени.

Български фермер отговаря: Това е специализиран тор за дребноплодни видове, така че е подходящ за ягоди. Може да се използва при всички ягодоплодни видове - ягоди, малини, къпъни, а също така - боровинки, арония, касис, цариградско грозде и др. видове. Важното е при прилагането му да се спазва препоръката, която е дадена на етикета.

Български фермер отговаря: Ако цветовете са само мъжки, уви нищо не може да се направи. Реколтата е провалена. А по принцип за опрашването е нужна помощта на пчели или насекоми. И ако в градината имате много цъфтящи растения, е възможно това да не се случи, защото жълтите тиквени цветове не са много атрактивни за пчелите и те може да ги подминат. Има обаче възможности за по-добро опрашване. Първата – полените от мъжките цветове да се пренесат върху женските с фина четка. Методът е прост и в повечето случаи успешен. Другият вариант е рано сутрин, най-добре преди 6 часа, растението да се напръска със захарен разтвор. Пчелите скоро откриват този източник на храна и се устремяват съм него, което гарантира успешно опрашване и оплождане.

Български фермер отговаря: Най-подходящите култури са бобовите, тъй като обогатяват почвата с азот. На същото място може да засеете зелен и зрял фасул, грах, бакла, леща и др.

Български фермер отговаря: Описанието не е достатъчно, за да се определи вредителя. Ако стъблата са полегнали вследствие на повредата, няма какво да се предприеме. Неприятел, който вече се е вгризал, независимо дали в стъбло, плод или т.н., е недосегаем за пестицидите. Срещу такива вредители се третира преди да са се „скрили“. Възможно е да са вид нощенки, но те са предимно по листата или в клубените.

Български фермер отговаря: Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над почвената повърхност. По този начин се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността. В първите години се правият леки резитби, основно за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон, на 20-30 см един от друг. Така короната на дръвчето се оформя по-добре. По-късно се прави и резитба за плододаване. С нея се цели да се засилят продуктивните клони. Препоръчва се леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета.