Вълната – от стригане до плъстене

Един позабравен занаят, който си струва да възстановим

Вълната на овцете от далечни времена е основна суровина в тъкачеството и производството на текстил. Така или иначе овцете напролет трябва да се стрижат и ако имаме домашни животни, имаме безплатна вълна в изобилие. За жалост в последните години у нас масово се изхвърля този прекрасен ресурс, а знанията и уменията за обработката му са на път да се забравят от българското село, защото не се предават от поколение на поколение. Но това не важи за младите момичета Миглена Младенова и Катерина Стефанова. Те търсят и възстановяват знанието и умението на своите баби и дядовци и днес двете вече са изкусни майсторки на произведения от вълна.

За „Хоби фермер“ Миглена и Катерина разказват: „Ние сме две приятелки с различни интереси и образование. Нашето хоби е изработването на различни предмети и аксесоари от вълна и организирането на различни събития. Запознахме се в началото на 2017 г. при съвместната ни работа по организиране на Национален фолклорен събор „Леденика“. Впоследствие и двете открихме страстта си към изработването на ръчни неща от вълна. Заедно основахме „Какаляшкаbox“. Идеята ни e да превърнем подаръците в емоция като използваме част от вълната, която се добива в семейната ни ферма“.
Две години след запознанството им преминават курс „Плъстене на вълна“ в София. Оказало се обаче, че в самата школа те споделяли знания и умения за някои детайли, които в столицата не знаели. .
Заедно с тях сега напомняме на нашите читатели как се обработва вълна.

• Миглена Младенова на 35 год., родена във Враца. Живее в с. Челопек, общ. Враца. Бакалавър по аграрна икономика от Университета за национално и световно стопанство – Врачански стопански филиал, магистър „Международни проекти". Притежава семейна ферма, в която се отглеждат овце.
• Катерина Стефанова на 33 год., родом от Белоградчик. В момента живее във Враца. Магистър филолог, специалност "Балканистика" от СУ "Св. Св. Климент Охридски".

Да започнем с ножиците

Първата стрижба за всички породи овце е сега – започва от края на май-началото на юни. Все пак времето на подстригването зависи от климатичните условия, положението на селото и неговата надморска височина. Добитата от овцата вълна се нарича руно.

Ако предстои първо стригане на животното, е добре то е на 6-7 месеца. Втората стрижба се прави на 16-18-месечна възраст. По този начин се получава с 1,2-1,5 кг вълна повече в сравнение с овцете, които се стрижат за първи път на 18-месечна възраст.

Трябва да се изпере 

Вариант едно – пране и съхнене на руната едно по едно

Първият етап на обработка на вълната е пране на „серавата” вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчисти от органическите мазнини по нея, т. нар. „сер”.

Измиването или почистването на овча вълна (руно) е лесно, просто трябва да спазвате някои основни правила:

* да не се разклаща и усуква влакното;

* да не се излага на резки промени в температурата (тоест не се поставя в гореща вода и след това веднага в студена вода или обратно);

* водата не трябва да тече директно върху вълната.

След прането вълната се изсушава.

Чепкане и дарак 

След като изсъхне, вълната се разчепква на ръце като от нея се махат тръни, клечки, сплъстявания, които влошават качеството ѝ и пречат на по-нататъшната обработка. Следваща стъпка е вълната да се „влачи” на дарак, за да се очисти от дребни примеси и развлече на къделя (дава се посока на влакната).

Най-близкият дарак в нашия район е в село Зверино. Носим вълната при един дядо, които има два дарака, единият се използва за бялата, а другият за черната вълна.

Плъстене или предене - имаме избор 

Даракът в с. Зверино е едно от малкото запазени днес

Плъстенето е изкуство, което ни докосва до един стар български занаят дошъл до нас през вековете. То е популярно по света под много имена - филц, фелтинг, вилт или плъст - нетъкан текстил от вълна. Плъстенето на вълна е средство за изработване на различни облекла, бижута, аксесоари, играчки, декорация за дома и др.
Има два начина за плъстене на вълна: сухо и мокро.

Ние засега основно изработваме изделията със сухо плъстене или т.нар. иглонабиване. Среща се още и като сух филц, суха техника. Както подсказва самото наименование, това е техника за плъстене на вълна с помощ на специална игла и без вода. Техниката се състои в използването на иглата за иглонабиване, с която се „боцка“ вълната.
Видът на иглата, която се използва, е много важен.Тя има малки зъбци, които са насочени в една посока.При намушкване, те избутват влакната навътре, но не и навън. По този начин ги набиват едно в друго, докато връзката им стане много здрава.

Колкото повече бодете, толкова повече влакната се сплъстяват и бавно превръщат вълната в твърдо плъстено изделие. Тъй като трябва да пробождате вълната отново и отново, ще ви е необходима подложка от пяна, която предпазва иглите от счупване, като същевременно ви дава твърда работна повърхност.

С тази техника изработваме коледни играчки, коледни венци, брошки, декорация за дома, мартеници и т.н.

Плъстенето е традиционен български занаят, разказват историци. Още в далечни времена от сплъстена вълна се изработвали постелки за езда на коне без седло (известни като „тегалтия“, „телтия“, „стеле“), за строеж на палатки при поход, и други. Те имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества. Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина. При потапяне във вода леката вълна плува, а вече намокрена много бързо се отцежда.

Малко пояснение и за мократа

Мократа техника е процес на оплитане на вълнените нишки една в друга. При тази техника се използва топла сапунена вода, от където идва и названието „мокра“. Тук начинът е да се растели слоеве вълна върху навлажнен найлон, да се полее със сапунена вода, да се навие и върти много пъти, докато се сплъсти. При натиск с ръце и благодарение на топлината и сапуна вълната много бързо се превръща във филц.
След като вълната се изчепка, ако не се плъсти, може да се обработи по технологията на предене, за да се изтъче в платове и килими.

Може да се оцвети с естествени багрила 

Вълната от руното се боядисва в растителни бои, багрилата на които се получават от различни растения, корени и други. Това става в големи глинени „кюпове“, в които вълната се слага, залива се с хладка вода и се поставят багрилните растения. Кюповете се заравят в непрегоряла тор и се оставят да престоят няколко дни при постоянна температура.
За разлика от тъкачеството при плъстенето цветните нишки могат да се припокриват или преливат един в друг. Източник: сп. „Българска етнология“.

Известни са следните багрила: червен цвят – дрянова кора и кора от елша; жълт – млечка, кукуряк, минзухар, листа от праскова, от дюля и от череша; зелен – млади орехови листа, също листа от киселец; сиво-син – дъбови шикалки; млади листа от дюля и други. Пoставете 1 кг вълна в 25 литра вода с билката. Оставете я да ври 1 час.

Може да лекува   

Ето няколко факта за ползите от това да имате вълнен предмет в дома си, които изрежда Миглена:

* Вълната има антимикробни и антибактериални свойства;

* Абсорбира неприятните миризми;

* Инхибира растежа на мухъл, гъбички и бактерии;

* Спира растежа на прахови акарии, които причиняват респираторни заболявания;

* Устойчива е на натрупване на статично електричество;

* Когато въздухът е хладен и влажен, вълната абсорбира влагата.

Фабричната сортировка на вълната, която се извършва в предприятията за първична обработка, е съобразена с изискванията на технологичния процес. При нея се сортира вълната на всяко руно поотделно по цвят, дебелина и дължина на влакната, като руното се разкъсва на части в зависимост от мястото, което те заемат в него: гръб, плешка, бедра, корем, опашка и др. Еднаквите по цвят, дебелина на влакното части от руното се събират в партиди с еднакви технологични свойства за едновременно преработване. От различните части на руното се получават различни качества вълна.

Най-качествената е вълната от плешките - I, после от двете страни на тялото - II, вълната от двете страни на шията, от двете страни на бедрата, гърба - III, и най-после вълната от челото, долната част на врата, корема и опашката - IV.

Както казахме сер/серей е вълнената мазнина. По нея можем също да познаем качеството на вълната - белият серей е мазен и лесно разтворим, той е доказателство за добро качество. Количеството на вълнената мазнина е от 4 до 54%. Грубите вълни съдържат най-малко мазнини. Те са "постни", а тънкорунните мериносови вълни са "мазни вълни". Вълната трябва да съдържа достатъчно количество доброкачествен серей, който е физиологичното защитно средство за влакната и руното.

Източник: „Изследване на актуалните техники за пране на първична обработка на естествени вълни“, А. Митев, Д. Йорданов и И. Рахнев, Колеж - Сливен при ТУ – София, в сп. "Текстил и облекло".

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ... 

Производството на дрехи от вълна и по-специално тъченето е технология, позната на човечеството от новата каменна ера, когато овцете и козите биват опитомени. Но само след определени мутации на животните, възникнали в резултат на опитомяване. Едва тогава руното станало подходящо за предене и тъкане. Вълненото облекло постепенно заменя дрехите от кожа и козина. Скоро хората се научили да използват и растителни видове, като лен, който вече се отглежда като маслодайна култура в Западна Азия, Египет и Европа, и памук, който започва да се отглежда в Индия и Централна Америка. Има доказателства за плетене на килими и кошници от много ранни времена. Не е известно дали дрехите са били направени от конец по това време, но на много места са открити примитивни вретена.

Текстил от времето на цар Давид намерен в днешен Израел