3° C, слаб дъжд
Важна е превенцията, защото почистването е трудно, а понякога дори невъзможно
Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ
Прилагането на прецизно земеделие изисква прецизни модели за управление на почвеното плодородие, които да дозират с необходимата точност прилаганите въздействия, отчитайки влиянието им върху продуктивността, въздействието им върху почвата, подпочвените води, микроорганизмите и качеството на растителната продукция, а така също и икономическата им целесъобразност. В торовете, мелиорантите и средствата за растителна защита е важен не само основният действащ компонент, но и съпътстващите компоненти, които могат да бъдат опасни за почвите и растителната продукция. При използването на фосфорни торове следва да се следи съдържанието на кадмий и други тежки метали както и някои радиоактивни елементи като например уран и да се използват фосфорни торове с ниско съдържание на тези замърсители. При осигуряването на азотния баланс в земеделието следва максимално да се използват
възможностите за фиксация и използването на атмосферния азот
С оглед предотвратяване на вкисляването на почвите в резултат на торенето следва на безкарбонатни почви да се използва вароамониева селитра вместо обикновена селитра. Важен принос за опазването на околната среда и от гледна точка на икономиката е рециклирането на елементите в земеделието чрез пълно използване на оборски тор и растителните остатъци. За ефективното действие на торовете и намаляване на вредното им въздействие върху околната среда е важно също така геометрията на разпределение на внесените торове в почвата и техните концентрации да са съобразени с геометрията на разпределение на кореновата система на растенията. В земеделието следва да се използват такива средства за растителна защита, които бързо се разлагат до нетоксични продукти, а също така и по-широко да се внедряват средствата за биологична борба с вредителите. Определена опасност за замърсяване на околната среда са химическите средства за растителна защита с изтекъл срок на годност, които в редица случаи са изоставени без необходимия контрол и подходящи условия на съхранение. Те трябва да се изгарят в специални установки (incineration plants), или в малки количества могат да се изгарят в пещите на циментовите заводи.
С оглед по ефективен контрол на химическото състояние
на почвите и тяхното плодородие следва да се разработят и внедрят многоелементни екстракти за усвоимите форми на елементите. Специално за почвите, замърсени с тежки метал,и следва да се утвърдят и внедрят методи за определяне на тяхната фитоусвоимост.
Създаване на съвременни информационни системи и мониторинг (наблюдение) за състоянието на почвите е необходим елемент за прецизното и екологосъобразно използване на почвените ресурси в земеделието и за други цели. Специална информационна система е необходима за замърсените и уязвими от замърсяване почви с тежки метали, органични замърсители и радиационни продукти. За такива територии са необходими специална защитна система на земеделие и структура на културите.
Подобряване на замърсените почви
Проблемът за почвите, замърсени с тежки метали, радиоактивни елементи, нефтопродукти, други органични и неорганични замърсители, в сравнително нов за обществото и учените. За навременното откриване на замърсяването е важно да съществува добре функционираща информационна система за уязвимите места както и система за наблюдение върху тези места. За реализирането на следващата стъпка – оценка на степента на замърсяването са необходими норми. Такива норми има разработени за някои химически елементи и вещества, но далеч не за всички, и следва да се разработват нови. Освен това трябва да се има в предвид, че научните основи на тези норми подлежат на по-нататъшно развитие. Много от нормите са разработени поради недостатъчно финансиране при малък брой почви и култури, а се прилагат за голям брой други почви и култури. Подобрени норми за тежки метали могат да се разработят на базата на отчитането на влиянието на други фактори освен pH като съдържание на глина и органично вещество, коефициенти за трансфер на елементите от почвата в растението за отглежданите култури, както и на базата на усвоимите форми на елементите, а не на общото съдържание.
Използваните понастоящем
пределно допустими концентрации за тежки метали
в индустриално развитите страни са базирани главно на разбирането, че замърсена е тази почва, която започва да проявява токсичен ефект. Тази концепция е полезна при работа със замърсени почви, но при незамърсените почви не може да се приеме логиката, че е нормално да замърсяваме почвите над фоновото съдържание докато достигнем ПДК, т.е. границата зад която започва токсичността. За незамърсените почви следва да се разработят превантивни норми, които да задържат концентрациите на замърсителите близки до тяхното фоново съдържание, което е естествена среда за живите организми.
Най-трудният проблем при химическото замърсяване с тежки метали, дълго живущи радиоактивни елементи и др., е възстановяването на замърсените почви и
връщането им за нормално селскостопанско използване
За тази цел са изпивани различни подходи и методи. Някои от технологиите предвиждат почвата да се отнесе във фабриката и там да се промива с киселини или да се чисти със сорбенти. Друга технология предвижда почвата да се чисти с електрично поле. Има и технологии според които замърсеният слой почва да се отстрани и да се погребе. Тези технологии на отстраняване на замърсителя или почвата заедно със замърсителя са скъпи и няма вероятност да получат практическо приложение в достатъчно широк мащаб в близко бъдеще. Някои микробиологични методи също се споменават в литературата, но няма убедителни доказателства за тяхната ефективност.
По-реалистичен е подходът чрез намаляване на биоусвоимостта на тежките метали и преструктуриране на културите да се елиминира или сведе до приемлив минимум вредният ефект от замърсяването.
При мелиорацията на киселите и алкалните почви има добри класически технологии, които обаче се нуждаят от прецизиране на моделите за дозиране на въздействията и получавания полезен ефект.
В заключение е необходимо да се посочи и добре да се помни, че замърсяването на почвите е заплаха за човечеството, и че е лесно да се замърси почвата, но е много трудно или практически невъзможно да се отстрани замърсителят. Най-доброто опазване на почвата е да се предотврати замърсяването.
Коментари