-2° C, лека мъгла
От какво зависи цветът му?
"Обикновено носът на 6-месечната ми котка е розов, но отскоро понякога побелява. Защо и това опасно ли е? Трябва ли носът на котката винаги да е студен и влажен?", ни пита Елена Филипова от Пловдив.
Носът на котката е уникален орган. Структурата и формата му също са индивидуални, както са отпечатъците на пръстите при човека.
Освен това той е много чувствителен орган и по него може да се съди за здравословното състояние на животното, както и да се определят признаците на заболяване.
Носът на всички здрави котки обикновено е прохладен и влажен.
Той се мокри и от секрет, отделящ се от носната лигавица, и от езика на животното при облизването му.
Но не трябва да се съди за температурата на котката по влажността на носа й, тъй като той е винаги сух и топъл по време на сън, в горещо време и при вълнение.
Носът на старите котки може постоянно да е сух и топъл заради лоша работа на жлезите, изработващи секрета за овлажняването му.
През денонощието
носът на котката променя интензивността на окраската си
в зависимост от активността на животното.
Когато котката спи или е слабо подвижна - носът избледнява, а когато се движи много, играе и когато се е наяла - цветът на носа става по-ярък. За това отговаря напълването на кръвоносните съдове на носната лигавица.
По време на сън намалява честотата на сърдечните съкращения, при интензивни натоварвания пък е обратното - притокът на кръв се увеличава.
Някои породи имат характерна окраска на носа
съответстваща на окраската на козината - от светлорозова до черна. Понякога може да започне често да се променя, като се установява окончателно към 1-годишна възраст.
Има случаи, когато окраската на носа реагира на
хормонални промени
Например депигментацията започва с настъпване на разгонване, а след раждане цветът постепенно се възстановява.
Също така се наблюдава явлението, получило определението
"зимен" нос
който се обезцветява в студеното време на годината и потъмнява в горещото. (ХФ)
“Зимен” нос и при котките
Коментари