Тя е широко разпространен вид в полупланинските райони почти в цялата страна. Цъфтежът й започва с първото затопляне на времето през февруари-март. Тя осигурява пчелните семейства с цветен прашец, който има голямо значение за ранното им развитие. Освен големите естествени масиви културните сортове от нея може да се засаждат за отглеждане в градините и близо до пчелините, напомнят професионалните пчелари от pcelar.net.

 0 Елша (Alnus) - различните видове елша цъфтят известно време след леската и имат значение като прашецодайни растения. Елшата вирее най-вече покрай реките и потоците и по-овлажнените склонове на планините.

0 Върби (Salix) - цъфтят през пролетта и поради това че в нашата страна видовото им разнообразие е доста голямо, предлагат продължителна паша от нектар и цветен прашец. Това влияе благоприятно върху интензивното пролетно развитие на пчелните семейства. Когато заемат по-големи площи, от късноцъфтящите видове върби се натрупват известни количества стоков мед, който има много пикантен вкус. Повечето от видовете виреят в поречията и овлажнените и заблатени места.

0 По-ценна в пчеларско отношение е бялата върба (Salix alba). Дърветата развиват големи корони, достигащи понякога над 20 м височина.

Спътници на бялата върба са следните видове: тритичинковата върба (Salix triandra), ракитата (Salix purpurea), сивата върба (Salix cinerea) и по-рядко крехката върба (Salix fragilis).

0 Ивата, или планинската върба (Salix caprea), се среща в почти всички планини, гори и храсталаци в нашата страна. Образува много големи съцветия, които цъфтят продължително време след първото трайно затопляне на времето през пролетта. Цветовете отделят големи количества нектар и цветен прашец с висока хранителна и биологична стойност.

0 Дрян (Cornus mas) -този дървесен вид е широко разпространен и предпочита карбонатни почви, където понякога се развива като храст. Дрянът цъфти през март-април и снабдява пчелните семейства с нектар и цветен прашец.

0 Брястове (Ulmus) - срещат се в предпланинските и по-рядко в планинските райони. В зависимост от надморската височина на района брястовете цъфтят обикновено през март-април. Брястовете са много ценни като раннопролетни медоносни растения, които предлагат на пчелите големи количества нектар и цветен прашец. През последните няколко десетилетия брястовете масово загиват от болест, причинявана от гъбичката Graphium ulmi Schir.

0 Явори и кленове (Acer). Цъфтежът на повечето от разпространените в нашата страна видове съвпада с пролетното развитие на пчелните семейства и в това отношение те имат много голямо значение. От всички видове ясенолистният явор (Acer negundo) започва да цъфти най-рано още при първото трайно затопляне на времето (март-април). Цветовете му отделят изобилно количество висококачествен цветен прашец, който пчелите събират много интензивно. Този вид явор е много подходящ за засаждане около пчелините в райони, бедни на прашецодайни растения рано през пролетта. За задоволяване на нуждата от прашец през този сезон е достатъчно едно средно развито дърво за 5-10 пчелни семейства.

0 Планинският явор ( Acer pseudoplanus) е по-широко разпространен. От едно средно развито дърво може да се получат по 165 г мед и 23 г цветен прашец. По-компактни площи заема мекишът (Acer tataricum), от който в зависимост от възрастта на дърветата може да се получат от 5 до 15 кг мед от декар. Той цъфти по-късно и създава главна паша.

0 Добри медоносни видове са още махалебката (Prunus padus), трънката (Prunus spinosa), ниският бадем (Amigdalus nana) и др.