Основа на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа "Carnica" в широкия смисъл, обяснява fermabg.weebly.com Тя е елемент от биологичното ни разнообразие. Вносът на чужди раси пчели е забранен.

Българската медоносна пчела се е формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на страната от незапомнени времена. Цветът на хитиновата покривка при пчелите-работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене - пчелите изграждат роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки. Българската пчела е склонна към "тиха" смяна (самосмяна) на пчелните майки.

Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога "смесено". Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без предпазни средства и пушалка.

Друга характерна особеност на българската пчела е нейната бърза реакция на наличието или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси и ограничава майките, но не в такава степен както пчелите от кавказката пчела.

И още: Българската пчела складира хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки.

В условията на България местната пчела издържа както на високи, така и на ниски температури и добре презимува. Пчелите от тази раса охраняват добре гнездото си и не е отбелязана склонност към кражби в чужди семейства.