Гергана Младенова

През студените месеци на годината в търговската мрежа се появява нетрадиционна за нашите ширини красавица.

Ако до скоро си мислехме, че калата е само бяла, то вече са достъпни растения в различни цветове.

От обичайното бяло до истинско черно, калата внася усещане за елегантност и лукс във всеки дом.

Идеална е както за подарък, така и за задоволяване на собствените капризи на ентусиазираните цветари.

Идва в 2 разновидности

Огромната кала с белите цветове (Zantedeschia aethiopica) е студоустойчива и силно влаголюбива. Z. Pentlandii е сходна, но не толкова разпространена. Двете разновидности се развиват най-добре в тежка и влажна почва. Обичат слънцето и се нуждаят от поне 5-6 часа директно огряване. Поливат се редовно и обилно.

Бялата кала може да се отглежда и като блатно растение във водни площи. За целта се засажда на дълбочина до около 30 см под водната повърхност. За водно засаждане почвата е специална, както и контейнерите.

Цветните кали с височина между 15 и 30 см са по- нежни. Те не понасят минусови температури.

Повечето растения са култивирани от няколко основни вида (Z. Elliotiana, Z. Rehmannii, Z. Аlbomaculata и Z. Jucunda). Тези растения масово се отглеждат в саксии, но могат да намерят място и в градината. Там ще цъфтят цяло лято. Есента обаче грудките трябва да се приберат на защитено от замръзване място.

Разликите в растенията

Бялата градинска кала достига големи размери. Листата и цветовете са характерни за семейство Аруми. Тя не образува грудки (или го прави много рядко), за разлика от пъстроцветните форми.

От тук идва и основната разлика в отглеждането и размножаването на двете разновидности.

Градинската кала издържа отрицателни температури до -15 градуса. Има нужда от защита през зимата, но не и от прибиране. Влаголюбивият характер на това растение налага редовни и обилни поливки независимо дали е в градината, или в саксия. Подхранване се извършва през целия растежен период. Комбинирани торове с високо съдържания на калий са най-подходящи. Те стимулират цъфтежа. През късната есен листата се повреждат от сланите. Тогава трябва да се отсранят, а коренището да се покрие със слама.

Зантадехията се размножава чрез разделяне на коренището или семена. Образуваният след прецъфтяването плод трябва да пожълтее хубаво, след което семенцата се отделят от него и се изсушават добре. Получените растения ще разцъфтят след 2-3 години.

А получените чрез разделяне на коренището растения ще зацъфтят още на следващата година.

Мини калите са по-капризни

Те по-често страдат от гниене. До него се стига по две причини. Първата е преполиване и наличие на почвени патогени. Втората е прегряване на кореновата система поради често засушаване. Естественият имунитет на растението отслабва бързо в такива условия.

Независимо каква е причината, гниенето започва от основата. Цветовете и листата падат като покосени.

Ако проблемът се хване на време, има спасение. Третира се с фунгицид и се внимава с поливките. Почвата да е влажна, но не подгизнала. Пресушаване също не е желателно. Ако гниенето продължи, се налага принудително приспиване.

Грудката се вади от почвата, почиства се добре и се оставя да засъхне. Загнилите участъци се отстраняват с остър нож до здрава тъкан. Раната се обработва с фунгицид. Грудката се оставя на хладно място, докато тъканите заздравеят.

Размножаване на мини форми

Грудковите кали обикновено цъфтят от средата на лятото до късно през есента. След прецъфтяването листата отмират и растенията преминават в период на покой. Той съвпада със застудяването и настъпването на зимата. Именно това е моментът, в който могат да се размножат.

Грудките се разпростират странично в почвата. Вадят се и се измиват. Всяка грудка с поне 2-3 очички е потенциално ново растение. Отделянето се извършва с остър нож, а раната трябва да се обработи с фунгицид.

Грудките се съхраняват на хладно (може и в хладилник). Рано напролет след преминаване опасността от замръзване се засаждат в градината на дълбочина около 5 см. Мястото трябва да е слънчево, открито и с възможност за добра циркулация на въздуха. В началото поливките са умерени.

С напредване на развитието те се завишават, а през 1-2 седмици се добавя тор. Калите се отблагодаряват за редовното подхранване. През горещите месеци се препоръчва мулчиране на почвената повърхност с цел запазване на влагата.

Внимание! Всички части на растението са силно отровни!

Сортове

"Cameo" - нежен прасковен цвят с по-тъмен център и тъмно кафяво око. Листата са стреловидни, светло зелени.

"Captain Romans" - преливащ от наситен към блед розов цвят. Листата имат бели петна (сортова особеност)

"Picasso" - една от най-търсените мини кали. В основата цветът е пурпурно лилав, а към края избледнява до сиво- бяло.

Листата с стреловидни, светлозелени и със съвсем леко забележимо напетняване.

"Green Goddes" - зелената богиня. Цветът на тази кала прелива от бял в основата до зелен в края на фунията. Има аромат и е любимка на флористите.

В букет

Изтънченият силует на едроцветната кала я прави едно от най-подходящите цветя за булченски букети и аранжировки.

Цветът е издръжлив във ваза. Запазва свежестта си повече от седмица, особено ако в началото фунията не е много отворена. Дебелата дръжка на калата съдържа много вода, затова във вазата се налива малко.

Кали се поднасят и при тъжни поводи. Във Франция е прието, че кали се поднасят само при погребения. Въпреки тази дилема, калата си остава едно красиво цвете, което би радвало всеки независимо дали е в букет или в саксия.