Гергана Младенова

Периодът на покой свършва

Цикламата е едно от онези растения, които често остават неразбрани. Красива и претенциозна, тя радва повечето си притежатели известно време - най- често докато цъфти или докато има листна маса. След това следват вопли Дцикламата ми умряУ или Думорих яУ .

Търговската мрежа е залята с различни цветове и размери циклама от септември до март, но много хора отказват да я купуват, защото вече са ДубилиУ няколко растения. Единици са онези, които са потърсили информация за цветето, разбрали са, че има период на покой и са успели да го опазят няколко години. За тях - адмирации! За останалите са следващите редове.

Природни особености

Цветето може да живее до 20-25 години

Цикламите принадлежат към семейството на игликите. Те са членове на отделен род в него и наброяват 23 вида. Различните видове циклама проявяват студо- и мразоустойчивост от около 8-10 градуса до минус 24-30. Най-издръжливи са Cyclamen purpurascens, C. hederifolium, C. coum и C. cilicium.

Цикламата, която се продава в магазините у нас е от вида Cyclamen persicum и понася кратки застудявания около 10 градуса, но не е добре да се подлага на такива. У нас в диво състояние се среща Cyclamen hederifolium. Това е бръшлянолистната циклама, или така нареченото есенно ботурче. То е разпространено до 600 м надморска височина и може да се види разцъфтяло от август до октомври. Грудката на ботурчето се използва за лечение, но трябва и много да се внимава, защото цялото растение е отровно.

В природата цикламите следват точно определен цикъл на развитие. Събуждат се за новата вегетация, когато температурите паднат около и под 15-20рС, а влагата в почвата се задържи. Първо се появяват листенца, а скоро след това и цветове. Цветето цъфти през есента и зимата според вида и района, в който расте. А когато започне да се затопля трайно, преминава в период на покой. И така до следващата есен. Една циклама може да живее до 20-25 години без никакъв проблем.

Защо е капризна

Има нужда от къс ден и по-хладно помещение

Цветето има доста по-различни изисквания от повечето познати стайни цветя. Именно тук е проблемът в успешното отглеждане. Свикнали сме, че щом е стайно растение, трябва да го държим на топло и да поливаме редовно. Цикламата обаче не иска това. За да бъде свежа и да цъфти много, тя има нужда от по-къс ден. Тоест осветяването трябва да е по-малко от 12 часа в денонощието.

Най-подходящото място за цикламата е на източен или северен прозорец, за да не я огрява слънце, но все пак да е на светло. Температурата в помещението не бива да надхвърля 15-18°С, защото цветето преминава към покой. В помещение с по-високи темеператури, вместо цикламата да цъфти и да доразвие вече оформените пъпки, те абортират и опадват. После листата пожълтяват и униват. Постепенно грудката спира да ги храни и те окапват.

Ето този е и моментът, в който повечето хора си казват Даз я убихУ. Не не сте! Грудката е жива и ще се събуди отново, когато се създадът подходящи условия. Ако забележите един от горепосочените признаци просто преместете цветето в по-хладно помещение. Особено в началните фази процесът може да се спре и дори да се обърне - цикламата да възстанови цветовете и листата си и да цъфти до края на април и началото на май. Тогава вече е време за почивка.

Преполиването е пагубно

Сухият въздух също ѝ пречи

Цикламата не понася преовлажняване на почвения субстрат или задържане на вода в листната розетка и по грудката.

Поливките трябва да се извършват вимателно по ръба на саксията или тя да се накисва за няколко минути, но да не попада вода между листните и цветните дръжки. Поливайте само тогава, когато сте сигурни, че има нужда, но все пак не допускайте цветето да клюмневане от липса на вода.

Преполиването е пагубно! Първите симптоми са омекване на дръжките на листата и цветовете. Те увисват по ръба на саксията и при опит за отстраняването им се лепят като мармалад по пръстите.

Процесът в повечето случаи е необратим, достига до грудката и растението загива. Ако се хване в начална фаза, загнилите участъци може да се третират с канела. Тя засушава тъканите и има известно фунгицидно действие.

Много е важно поливната вода да е със стайна температура. Престоялата има по-ниско съдържание на хлор.

Влажността на въздуха също има значение. През зимните месеци отоплителните уреди намаляват влажността в помещението под 50%, а това се отразява зле на цикламата. Появяват се некротични петна по крайщата на листата, а цветовете й прецъфтяват значително по-бързо

За поддържане на оптимална влажност около растението се препоръчва поставянето на съд с вода наблизо. Много красив вариант е поставянето на цветни камъчета в подложката на саксията и наливането на вода в нея. Дъното на саксията не бива да има допир с водата.

Болести и неприятели

Гниенето и акарите са най-честите

Сивото гниене се причинява от фитопатогена Botrytis. Започва от основата и бързо обхваща листата и цветовете. Причина за заболяването е задържане на вода в основата на розетката и лоша циркулация на въздуха.

Друго гниене се причинява от бактерия от род Erwinia. Тя поразява грудката на цикламата и причинява мокро гниене. Първите симптоми са пожълтяване на листната маса, омекване на дръжките и опадане на листа и цветове като покосени. Последният стадий е омекване на грудката. Причината за заболяването най- често е свързана с дълбочината на засаждане на грудката, а почвеният субстрат задържа прекалено много вода. Високите дози тор също спомагат развитието на заболяването.

Цикламите се нападат най-вече от акари. Те атакуват в условия на ниска въздушна влажност и висока температура. Обикновеният акар се забелязва с просто око или поне мрежата му от долната страна на листата. Но по-опасен е цикламовият. Той е много мъничък и не се вижда. Нанася големи поражения по листата. Симптомите са накъдряне, пожълтяване и деформация.

Борбата с акарите е трудна и е по-лесно да се избегне появата им, отколкото да се унищожат, особено ако нападението е голямо. Поддържането на по-висока въздушна влажност и по-ниски температури е предпазната мярка, а третирането с инсектициди е опитът за борба.

Трипсът също може да нанесе щети. В негово присъствие листата и цветовете на цикламата, а и не само на нея се обезцветяват.

Кога да пресаждаме

През периода на покой най-подходящото място за грудката е на плътна сянка навън. Почивката за цикламата трябва да започне май-юни и да продължи 2-3 месеца през лятото. Високите летни температури ще поддържат спящото състояние на растението. Когато температурите паднат и влажността на въздуха се повиши(септемри-октомври) грудката сама ще започне да образува листенца. Това е моментът, в които трябва да пресадим грудката в нова почва и да започнем да поливаме.

Грудката се поставя в почвата, така, че поне една трета от нея да е над почвената повърхност. Поливките се извършват внимателно с малки количества вода и без да се мокри самата грудка. В процеса на развитие поливките постепенно се увеличават, както и торовите норми. За да се избегнат стресови ситуации цветето трябва да се внесе вътре, когато температурите навън започнат да падат около и под 10 градуса през нощта.

Подхранвайте с двойно разредена доза тор

Когато си избирате циклама, следете да има повече пъпчици

Цикламата вкъщи може да цъфти много и дълго, но за целта трябва да се храни. Подходящи са торовете с намалено съдържание на азот и завишено на фосфор и калии.

Торовата норма, изписана на етикета, може да се дава по предписанието или да се раздели на няколко порции с по-ниска концентрация. Вторият вариант е по-подходящ, защото няма как да се стигне до предозиране. Двойно разредена доза тор може да се внася по-често през активния период на цъфтеж.

Когато купите ново цвете, първото подхранване след покупката трябва да е поне 2 седмици по-късно. Това е предпазна мярка срещу прекаляване с хранителните вещества. Когато избирате циклама, следете листата да са лъскави и без деформации, а розетката - гъста. Погледнете под листата, там трябва да има множество малки пъпчици и листенца. Ако няма, растението няма да цъфти дълго и ще премине в покой.