* За да се осигури нормално хранене, растеж и добри декоративни качества, трябва да се добавят хранителни вещества под формата на органични и минерални торове

Необходимо е съдържащите се в тях химични елементи да се прилагат в оптимални количества и съотношения, които подобряват растежа и повишават декоративните качества на цветните видове. Напоследък на пазара се предлага богато разнообразие от комбинирани торове, които съдържат макро- и микроелементи за листно или кореново торене. Когато си купувате от тях, е необходима консултация със специалист, за да се избере най-подходящият за цветето тор.

Отделните видове различно усвояват хранителните вещества. Някои се нуждаят от азот в началните фази от своето развитие, а други - значително по-късно. Едни видове усвояват азота от ранна пролет до късна есен, а за оранжерийните цветя периодът на хранене продължава 18-24 месеца.

Цветята са чувствителни към концентрацията на хранителните вещества в почвата или субстрата. В млада възраст, особено при недобре развита коренова система, те не понасят високите концентрации. Подхранването с азот и други хранителни елементи трябва да започне при добре вкоренени растения.

Чрез умело торене може да се регулира скоростта на вегетативното и генеративното развитие в зависимост от целта - цвят или вегетативна маса.

Луковични и клубенолуковични

* Те имат кратък вегетационен период (60-70 дни) и кратък период на интензивно постъпване на хранителните вещества (45-50 дни.

За тях се използват невисоки норми за торене, азотното задължително се съчетава с обилно фосфорно и калиево торене за едри и красиви цветове и качествени луковици.

За лалетата и нарцисите, зюмбюлите, които се отгелждат на богати, високохумусни почви, подхожда торене с азот е 8 - 9 кг N/дка. С високи норми - 12-16 кг N/дка може да се торят по-бедни, с лек механичен състав почви и при едри луковици. Ако луковиците са дребни, нормата е 9-12 кг N/дка. Съотношението N:P:К трябва да бъде 1:1:1 или 1:2:2. За предпочитане е фосфорният и основна част от калиевия тор да се внесат преди засаждането, а през пролетта да се подхранят азот и останалата част калий.

Преди засаждането е целесъобразно употребата на азот при слабоплодородни, бедни почви и ако не се внася оборски тор, като дозата е 3 - 6 кг N/дка (300-600 г/100 м2).

През пролетта се извършват едно или две подхранвания. Първото - рано през пролетта, след стопяване на снега, с доза 3 - 6 кг N/дка. Към високата доза се прибягва, ако през есента не е внасян азот. Второто подхранване се прави, когато започне да се образува цветоносното стъбло. Тогава се получава по-висококачествен посадъчен материал. При второто подхранване трябва да има добро овлажняване.

Особени случаи:

* Лилиумът има високи изисквания към хранителния режим. Като сравнително нова култура торенето му не е добре проучено. Изискванията се променят в зависимост от фазите на развитие и от възрастта му. През първата и втората година е най-взискателен към азота, през третата - към калия. При торене с добре угнил оборски тор в норма 9-10 т/дка преди засаждането, през първата година са достатъчни 4-6 кг N/дка, а през следващите - по 8-10 кг N/дка. Подхранва се в началото на растежа през фаза бутонизация.

* Далиите (гергините) имат слабо развита коренова система, която трудно осигурява с хранителни вещества голямата вегетативна маса. Те формират репродуктивните органи от началото на вегетацията, което изисква богата почва и подходящо торене.

Нормите за торене с азот на далиите са в зависимост от предназначението им. Ако се отглеждат за получаване на едри цветове, ранен цъфтеж, за красива и голяма вегетативна маса, са необходими високи норми - 16-18 кг N/дка, като 1/3 до половината се внася преди засаждането, а с останалата част се подхранва на два пъти с амониева селитра през пъпкообразуването и в началото на цъфтежа. Ако далиите се отглеждат предимно за получаване на клубени, нормата е по-малка - до 12 кг N/дка. Ако при подготовката на почвата е внасян добре разложен оборски тор - 10-12 т/дка, нормите се намаляват с 3-4 кг.

* Гладиолите усвояват значителни количества хранителни вещества. Добре виреят на плодородни почви. Имат продължителен период за усвояване на хранителните вещества - от поникването до края на вегетацията. Те са чувствителни на хармонично торене с азот, фосфор и калий. При оптимално съчетание през различните фази се увеличава дължината и здравината на цветоносната дръжка, броят на цветовете и качеството и количеството на клубенолуковиците. Едностранчивото торене с P и K скъсява периода на цъфтеж, комбинираното N, P, K торене го удължава. Затова торенето трябва да се извършва диференцирано, по фази на развитие. В началото предимство има азотът, а след фаза 5-6-ти лист нуждата от N, P и K силно нараства.

Схемата на торене най-общо може да се изрази така: с предпосадъчната подготовка (основната обработка на почвата) се внася 8-10 т/дка полуразложен или добре разложен оборски тор. Преди засаждането се внася по 10-15 кг/дка P2O5 и K2O като суперфосфат и калиев сулфат в зависимост от запасеността на почвата и количеството на оборския тор. Първото подхранване в началото на вегетацията се извършва с амониева селитра при дози 3-6 кг N/дка в зависимост от плодородието на почвата и торенето с оборски тор. Второто подхранване се препоръчва във фаза 5-6-ти лист с N и K в съотношение 1:1,5 или 1:2 в зависимост от запасеността на почвата, като се внася 3-4 кг N/дка. При третото подхранване се добавя фосфор - съотношението N:P:K е 1:1:2.

Едногодишните цветя

Минералното хранене съвпада с продължителността на вегетационния период.

Те имат повишени изисквания към азота, особено в началните фази на развитие. През по-късните фази нарастват нуждите от фосфор и калий, а азотното хранене се понижава. Основната схема на торене при тях се изразява в предсеитбено торене с азот, фосфор и калий в съотношение 1:1:1 и едно-две подхранвания в началото на вегетацията след образуване на 5-6-ти чифт истински листа и когато започнат да образуват пъпки - с по 3-4 кг N/дка.

В началото на цъфтежа може да се направи подхранване с Р и К или N, Р, К в съотношение 1:2:2. Трябва да се избягват много високите норми азот, за да се предотвратят поражения в съцветията.

Многогодишните растения

Имат продължителен период на хранене и престояват на едно място 5-6 и повече години.

Това поставя високи изисквания към плодородието на почвата и внасянето на минерални торове. Многогодишните се отличават с по-голямо разнообразие от едногодишните цветя, а изискванията на хранителните вещества са специфични и се изменят с промяна на възрастта им.

Най-общо се приема, че през първите две години те се нуждаят предимно от азот. След третата година нарастват изискванията към фосфора и калия. Най-добър декоративен ефект се постига, ако в началната фаза на развитие се извършва подхранване с азот, в началото на пъпкообразуване с N, P и K, а през цъфтежа с P и K. След 3-4-тата година намалява участието на азота, а се увеличава това на калия. За всяко подхранване се използва 3 - 6 кг N/дка.

Саксийните имат ограничено пространство

Те се отличават с голямо видово и сортово разнообразие и изискванията им към храна, вода, въздух и светлина са изключително различни.

Ограниченото количество почва, в която расте и се развива саксийното цвете, бързо изчерпва хранителните вещества. За да се развива добре и да има добър декоративен вид, трябва да се добавят периодично хранителни вещества.

Трудно е да се даде точна рецепта за торене на всеки вид. Има някои общи правила, които могат да бъдат полезни за всеки цветар. Най-достъпното и ефикасно мероприятие за подобряване на хранителния режим на саксийните цветя е смяната на почвата или субстрата, в който се отглеждат.

Подхранването на саксийните цветя започва през пролетта и продължава през лятото и спира през есента, за да се подготвят растенията за зимния покой. За торене може да се използват различните марки течни и твърди комбинирани торове, предлагани на пазара. Подходящи са и продължителнодействащите торове. Всеки любител може да си приготви сам торови разтвори като използва традиционните торове - амониева селитра, суперфосфат, калиев сулфат. Те се разтварят във вода и се използва 0,1-0,4% разтвор (10-40 г в 10 л вода).

При листно-декоративните съотношението N:P:K трябва да бъде 2:1:1 до 3:1:2. При цъфтящите видове, при които целта са красивите цветове с продължителен период на цъфтеж, се увеличава фосфорът и калият. Много видове предпочитат нитратната форма на азота и затова вместо амониева селитра трябва да се използва калиева или калциева селитра (циклама, каланхое). Подхранването трябва да се извършва около 1 час след като цветята са поляти. Извършва се през 8-10 дни.