Транспортната болест при преживните животни засяга крави и овце и смъртността достига 50-70%, ако не се приложи навременна и адекватна лекарствена терапия, напомнят ветеринарните специалисти.

Транспортната болест (Morbus viatorius) е известна във ветеринарномедицинската практика като

транспортна тетания и транспортен стрес

Развоят на заболяването е акутен (остър) и се появява предимно при крави и овце в напреднала бременност при транспортирането им на далечни разстояния с различни превозни средства (влак, параход, товарни камиони или специализирани за целта коли), когато то продължава от 18-24 часа. Също така

може да възникне и 2-3 дни след края на пътуването

което се среща по-често. Боледуват също и скоро отелени крави, добре охранени юници, подготвени за изложби, телета и агнета, предназначени за разплод и угояване, превозвани в специализирани ферми. Транспортна болест се наблюдава, когато не са спазени ветеринарно-профилактичните изисквания при подготовката преди и по време на транспортирането, съгласно ветеринарномедицинското законодателство у нас.
Икономическото значение на транспортната тетания се състои в това, че засяга ценни животни и смъртността достига 50-70%, ако не се приложи навременна и адекватна лекарствена терапия. Причините за появата на транспортната болест не са напълно изяснени. Понастоящем е известно, че заболяването възниква в резултат на

съвкупното въздействие на стресови фактори от външната среда

върху животните по време на превозването им. Те са от етологично, физично, биологично и психологично естество, а именно:
0 рязка промяна в поведението на животните преди прегрупирането и подготовката при настаняването им в превозното средство;
0 безпокойство, страх и нервна възбудимост;
0 изморяване при продължително стоене на едно място, при което се получава видимо мускулно пренапрежение;
0 тетанични спазми (болезнени гърчове на мускулатурата);
0 недостатъчно проветряване на вагоните и закритите камиони;
0 атмосферните промени на времето;
0 друсане и люлеене по време на пътуването;
0 появяване на хранителен стрес в резултат на промени в състава и количеството на фуражната дажба (гладуване или прехранване) на животните.
По време на транспортирането

високите температури рязко увеличават броя на заболелите едри преживни животните

в различна възраст. Причината е в специфичната особеност в терморегулаторния механизъм на говедата - тяхната способност добре да понасят ниските температури. Тогава кравите и юниците в напреднала бременност стават неспокойни, намаляват апетита и консумират значително по-малко фураж. Увеличават жаждата и възниква голяма потребност от питейна вода (от 30 до 40 литра в денонощие за едно животно).
Разновидността и комплексното негативно въздействие на горепосочените стрес фактори по време на дълготраен транспорт на преживни бременни крави и овце могат да проведат продължителна обсада и да нанесат няколко удара върху

адаптационния синдром - съвкупност на защитните реакции на животните

При тази разновидност на стресорите, обаче, адаптационният синдром не издържа. Той не може да преодолее вече разрушителното им действие, тъй като водят до:
0 нарушаване метаболитните процеси (обмяна на веществата);
0 смущения в нервно-вегетативното хормонално равновесие на организма.;
0 настъпват видими смущения в сърдечно-съдовата, дихателната и храносмилателната система и особено жлезите с вътрешна секрация.
Не се изключва и

опасността от появата на някои заразни заболявания

при транспортираните животните, причинени от условно патогенни микроорганизми (вируси, бактерии и др.) няколко дни след края на транспортирането им. Тогава животните са със силно зажена резистентност и имунобиологична реактивност в резултат на продължителното и тежко пътуване.

Клинични признаци

Те се наблюдават най-често при пристигането на животните, но могат да се появят и по време на транспортирането. В началото при заболелите животни се наблюдават:
0 некоординирани движения;
0 възбудимост;
0 безпокойство;
0 силни контракции на мускулатурата на задните крайници;
0 олюляваща походка;
0 по-късно се появява залежаване.
Животните показват признаци както при следродилна кома, кетоза и пасищна тетания. Пулсът е ускорен (тахикардичен) - достига до 100-120 удара в минута, дишането е учестено (40-60 в минута), появява се слюноотделяне, скърцане със зъби, ректалната температура е слабо завишена и се движи от 38.5 до 39.6 градуса по Целзий. Животното изпитва силна жажда и загуба на апетит, потиснати са моториката на предстомашията и дефекацията. Чрез ректалното изследване се откриват спечени, сухи фекалии и препълнен пикочен мехур. По-късно се явяват гърчове, животните падат на земята, движат крайниците си и започва фазата на депресията. Животните, които не се възстановяват, постепенно изпадат в кома (тежко патологично състояние на организма, характеризиращо се с пълна загуба на съзнание и умират за 3-4 дни). Изследователите установяват, при извършването на диагностичните изследвания на кръвния серум появата на хипокалцемия, хипофосфатемия и хипомагнезиемия съответно намаление спрямо физиологичната норма стойностите на калций, фосфор и магнезий. Това намаление довежда до рязко повишение на нервната възбудимост и появата на конвулсии. В урината се откриват кето тела и белтъчини.

Ако по време на болестта животните абортират или родят

могат в продължение от 6 до 8 часа да се излекуват. Понякога след подходящо лекуване оздравяват за 4 до 8 часа или след 1-2 дни. Най-често обаче болестта завършва с летален край.

Прогнозата е неблагоприятна

при онези животни, които лежат и са в коматозно състояние. Понякога обаче и след случаи, добре повлияли се от лекуването, се явяват рецидиви и такива животни трябва веднага да се заколят. Благоприятна прогноза за изхода на болестта може да настъпи само при навременното прилагане на съчетанието на симптоматичната с каузалната терапия.

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата и клиничните симптоми, изследването на кръвта и на фуражната дажба. При диференциалната диагностика се изключват отравянията, топлинният удар, както и някои остри заразни болести като шап, антракс и други.

Лекуването се състои в моментално прекъсване на транспортирането

На заболелите животни се прилага венозно или мускулно разтвор на магнезиеви или калциеви соли, както при тревната тетания. Добър лечебен ефект се получава чрез парентерално внасяне в организма на глюкозо-електролитни разтвори като калциум бороглюконикум 25% от 250 до 500 мл за крави и 100 мл интравенозно или интраперитонеално за овце. Също такъв лечебен резултат се получава при комбинацията на интравенозно инжектиране на калциум бороглюконикум в комбинация с магнезиев сулфат. При тежките случаи на заболяване да се прилагат седативни (успокоителни) средства. Прегретите животни могат да се поливат със студена вода.

Профилактика

Спазват се задължителните предписания, залегнали във ветеринарномедицинското законодателство, за превозване на животни. 4-5 дни преди началото на дълготрайния транспорт животните от пасището преминават на оборно отглеждане. И още: намалява се до минимум дажбата на зелените фуражи. Те се заменят със сено и концентриран фураж.

Изисквания по време на пътуването: достатъчно вентилация в транспортните средства; не се допуска пренаселеност в тях; елиминира се прегряването на животните; осигурява се снабдяване на вода в достатъчно количество.

Добре е по време на товаренето и разтоварването на животните да се дават транквиланти и 2-3 дни след транспортирането животните да се оставят да почиват.
През летните месеци юли и август и до края на септември не се препоръчва да се превозват животните в напреднала бременност.