Репортаж от складовите халета на един от доайените в българското картофопроизводство АТАНАС БИРНИКОВ

“Нас инспекторите на БАБХ не спират да ни проверяват по време на целия производствен процес, а вносът се приема на доверие и в резултат плъзват зарази”, споделя той

Екип на в."Български фермер" Велинград - София

Всеки българин смята, че знае как и е готов да сади картофи. Вземаш ги, слагаш ги в земята и чакаш. При това за целта понякога се използват покълнали, фуражни или неизядени през зимата картофи. След време все нещо ще поникне и в крайна сметка човекът е доволен. А всъщност не е получил нищо за усилията си. Така е, мнозина от нашите стопани не са свикнали да ценят труда си и карат както си знаят...

Все пак, ако оставим тази нерадостна констатация на страна, хората за които производството на картофи е поминък, т.е. като инвестират един лев трябва да получат два, знаят че нещата са безкомпромисни. Без качествено семе няма добър резултат. Ако се обърнем към официалната статистика ще видим, че добивите в България са 4 пъти по-ниски от световните

Но пък и вносните семена са едва 7 до 10% от положените в земята.

Както е известно, български сорт картофи практически няма. Производителите внасят елитни семена главно от Холандия и един два пъти ги размножават. Това са семената за българските полета. Както във всеки един занаят и в този има майстори. Всепризнат доайен сред тях е Атанас Бирников от Велинград. Той е агроном по професия, а професионалният му път тръгва от местното АПК до просперираща днес частна фирма. Той е добре познат сред производителите, качеството на неговата продукция се е доказало през годините. Затова не се учудваме, когато в студения декемврийски ден в стопанския му двор виждаме десетки хора, които сортират продукция, а други пълнят няколко микробуса със семена. Не след дълго дойде и един ТИР за стоковата борса в Първенец.

През тази година Бирников е отгледал 800 дка с картофи и е доволен от получените добиви. Той произвежда основно семена първо размножение от холандски сортове като Агата, Аринда, Агрия, и др. Предлага и червени картофи от Германия, също с доказани много добри качества. Заложеният потенциал на произвежданите от него семена, собствено производство, е от 5 до 7 т от дка. Естествено освен технологията на отглеждане много зависи и от такъв фактор като климата. Не случайно в района на Ихтиман и Самоков се постигат в добива европейски резултати.

Разликата между нас и тях, казва Бирников, е в това, че те правят по-малко разходи, тъй като климатичните условия при тях са по-добри. Налага им се по-малко да поливат, а имат и по-малко разходи в борбата с неприятели и болести. За да опазим нашите насаждения, се налага да третираме между 8 и 12 пъти, изтъква той.

В същото време не е тайна, че понякога вносът на картофи за консумация от съседни държави за нашия пазар не се наблюдава стриктно и се използва и като посадъчен материал. Каква е гаранцията, питаме велинградския картофопроизводител, че при един нерегламентиран и неконтролиран внос по нашите каротофени ниви няма да плъзнат опасни зарази? Няма гаранция, каза Бирников и обяснява, че преди време в Полша е имало карантина върху картофи от някои техни райони. Нашите специализирани органи са били предупредени, че български търговци купуват по-евтино продукция от тези райони. Обаче е останало само с предупреждението, мерки не са били взети и в семето, внесено оттам, сигурно е имало зарази.

Същото се е случило и с картофи от Гърция. И оттам български търговци са събирали това, което е отпадък при сортирането, без санитарен контрол. Купените картофи и семе продавали по-евтино. Безотговорни стопани го купували, садели и различни зарази са проникнали по наши картофени насаждения.

Ясно е, че това е проблем за България, отблязва Бирников. Често не се осъществява необходимият растително-защитен контрол. Нас инспекторите на БАБХ не спират да ни проверяват по време на целия производствен процес, а вносните картофи се приемат на доверие. В резултат се заразяват площите с картофи, разбира се, и стоковата продукция, споделя тревогата си той.

А трябва строг контрол, защото сега движението е голямо и няма гаранция, че от някъде няма да дойде зараза. Идват картофи от цяла Европа, идват и от Египет, и другаде и трудно се постига някаква по-значителна сигурност. Има производители, които нехаят и в интерес на печалбата нарушават писани и неписани правила, категоричен е Атанас Бирников.

Според нашия домакин, последната година големите производители от Софийска област, Кюстендил, Пазарджишко и другаде увеличават производството Стабилно произвеждат и такива райони като Варна, Добрич и Русе. Но при всички случаи това производство трябва да бъде субсидирано, за да е икономически изгодно. Съществен тласък в неговото развитие би дало едно активно сдружаване на картофопроизводителите.

Нешият събеседник сподели, че проблем в това отношение е механизмът, по който трябва да се създават организации на производителите. Сега има асоциации на производители в отделните отрасли, но те са с нестопанска цел. Организации на картофопроизводители, които да реализират продукцията на своите членове според приноса им аз поне не знам да са създадени в България. А в Европа има достатъчно примери за това, казва Бирников

“В същото време, у нас досега няма направен анализ защо не могат да се създадат такива сдружения. В Европа подобни кооперации могат да бъдат и от 2-3 души и техният брой бързо расте, може да достигне и до стотина членове. Именно от такива сдружения аз и мнозина мои колеги внасяме гарантирано семе. Така при тях реализацията на продукцията става чрез сдружението, което има и модерна производствена техника, и модерни бази за съхранение на продукцията.

В Германия, Холандия, Франция сме виждали как е решен този въпрос. Там общините предоставят терени, предоставят база на сдруженията. Мисля, че при нас, за да стане същото, трябва да има някакви административни мерки и създаването на сдружения от този тип да стане задължително. Хората трябва и да се мотивират, за да го направят. А не да се казва само, че са нужни сдружения, че картофопроизводителите трябва да са конкурентни, без да се прави нищо на практика. Няма анализ, няма яснота, няма резултати", приключва в миньорен тон своите разсъждения Атанас Бирников.