Ваня Велинска наш спец. пратеник в Добрич

Ще се решат ли фермерите у нас да се върнат към позабравените бобови култури? Логичният отговор е да, въпреки че остава и лека нотка на съмнение. От една страна изискването в новия програмен период за 5% угар или за засяване на азотфиксиращи или протеинови култури, предопределя това да се направи. От друга - фермерите се притесняват не само за отглеждането на културите, но и за реализацията им.

Това, към което се ориентират земеделските стопани за отделните райони на страната е различно, но като че ли повечето от тях се насочват към соята.

Соята, която от началото на прехода почти спря да се отглежда у нас, не е култура, която трябва да се пренебрегва. Не случайно някога е създаден Институт по соята в Павликени, който наскоро се преименува в Опитна станция по соята. Това е показателно, че културата е присъствала не само в листата на растениевъдните култури, но била сред водещите за страната ни.

С новите европейски изисквания определено се дава възможност соята да върне позициите си

Затова и фирмите, производители и вносители на семена, реагираха веднага и на пазара вече има родни и чужди сортове.

Сред тях е фирма Пиргус, която предлага семена на сръбския институт Нови Сад и вече проведе няколко срещи в страната, за да запознае фермерите с особеностите при отглеждането на културата.

За първа година ще внасяме семена от соя, каза Димитър Милев, управител на Пиргус. Интересът ни към културата е продиктуван съвсем естествено от новите европейски изисквания. За съжаление, на този етап може да споделим с производителите само опита на съседите ни. Виждаме обаче, че интерес има и фермерите са отворени и готови да опитат да отглеждат соя.

Само за информация ще споменем, че по неофициални данни у нас през миналата година площите със соя са били около 20 хил., при 1 млн. и 800 хил. за съседна Сърбия.

През този сезон от фирмата смятат да засея десетина сорта в 20-25 демополета които да са в различни райони на страната, и в които да се видят особеностите на сортовете и кои са най-подходящите за всеки един от тях.

Затова и препоръката на специалистите от фирмата е през първата година фермерите да направят по-малко площи, както и да заложат на 2-3 сорта, които са от различни групи. Така при евентуален проблем с единия, другият да компенсира, и да се получат добри резултати. Това, което съвсем естествено притеснява фермерите, са най-вече климатичните условия. Затова соята не може да се отглежда безпроблемно във всички райони на страната, тъй като високата температура пречи на развитието й. По принцип е желателно културата да се напоява, но има райони, където това може и да не се прави, при положение, че се изберат подходящи сортове.

Добиви от 350 декара са съвсем възможни и реални за страната, категоричен е Димитър Милев. При гравитачно напояване обаче може да се реколтират още 100, а и повече килограма отгоре, т.е. поне 450 кг/дка.

Пазарът, разбира се, също е проблем, смятат производителите. Притесненията са съвсем основателни, тъй като именно липсата на реализация, е един от препъникамъните, които доведоха до драстично намаление на площите у нас за последните 25 години.

От фирма Пиргус обаче са категорични, че вече няма такъв проблем, и пазар има. Водени са разговори с преработвателни предприятия у нас, които са дали уверения, че ще изкупват продукцията, а фирмата се ангажира да посредничи между производители и преработватели.

Със сигурност през първата година при отглеждането на соята съществува риск. От една страна новата култура изисква повече внимание а от друга - не се знае какви ще се климатичните особености, които могат да благоприятстват развитието й, но също така и да го провалят. Освен това е важно фермерите да имат предвид, че за да получат добри добиви, наистина трябва да спазват препоръките на добрите практики по отглеждането на културата. Сред най-честите грешки, които се допускат, са, че соята се засява в неподходящи месторастения, допуска се силно заплевеляване на посева, не се организира правилно прибиране й, и т.н.

Към отглеждането на соя обаче ще се насочат сериозни фермери, е категоричното становище на Димитър Милев. Производители, които не искат да оставят земите си в угар, а искат да имат висока доходност, т.е. да печелят и от тях.

А който успее да произведе добра реколта, ще е уцелил в десетката. Защото от нивата, на която се отглежда соя, ще има тройна полза - субсидии за площ, допълнителни средства за азотфиксираща култура, а също и обогатяване на почвата с азот, т.е. по-малък разход за торене в следващи години.

ФЕРМЕРИ СПОДЕЛЯТ

Защо стимулирането на семената преди сеитба е важно

През последните години много от фермери въведоха практика преди сеитба да третират семената с растежни регулатори. Това може да се прави при всички зърнено-житни и маслодайни култури. Но и не само при тях.

Споделяме опита на Димитър Панайотов, фермер от гр. Тервел, който ни изпрати снимка на проведен от него опит. Тази година той ще отглежда соя във връзка с новите изисквания. Като всеки предвидлив стопанин, Димитър е решил да си направи собствен опит, като третира малко семена с българския продукт лактисем за бобови култури и с друг сходен растежен регулатор.

Разликата е очевидна, пише земеделският стопанин. Покълването на семената с лактисем беше 24 часа преди другите две проби. Вижда се и здравия корен на тези растения, докато при другите коренчетата бяха крехки и нежни и буквално се откъснаха при ваденето от почвата.

Димитър Панайотов е категоричен, че ще обработи всичките семена преди сеитбата с растежен регулатор. Прилагането на стимулатора за растеж може да се напарви 2-3 дни преди сеитбата или при самата сеитба, заедно с азот-фиксиращите бактерии.

Съставът лактисем за бобови култури е изцяло съобразен с нуждите на бобовите култури и най-вече със завишената им необходимост от молибден, уточняват производителите на продукта.