Направата на чай комбуча изисква пет съставки: чай, захар, вода, начална култура от гъбата комбуча и малко количество оцет или чай от комбуча. Чаят трябва да бъде запарен за по-дълго от нормалното и задължително да бъде охладен до стайна температура, преди да бъде изсипан при гъбата. Процесът на ферментация на чая трае около осем дни. За да се възползвате от оптималните свойства на чая е важно да се следи за нивото на киселинността в началото, докато културата не почне да си произвежда собствени киселини. В началото трябва да имате ниво на pH не повече от 4.6, а преди консумацията - между 2.5 и 4.0.


Вода

Макар че може да се направи и с чешмяна вода, препоръчва се да използвате филтрирана, за да не застрашавате състоянието на културата със завишени концентрации на хлор и флуор.

Чай

Направата на комбуча изисква истински чай (Camellia sinensis) заради главно заради съдържанието на азот и минерали. Могат да бъдат използвани черен, зелен, бял, оолонг, Дарджилинг и други. Изборът ви на чай има отношение към здравето на културата и към вкуса на крайния продукт. Черният чай традиционно се използва за направата на комбуча и й осигурява най-добри условия за развитие. Вкусът на комбуча, направена в черен чай, обикновено се описва като напомнящ ябълков сайдер. Важно: не бива да се използват Ърл грей, ароматизиран цейлонски и други чайове, съдържащи масла (те могат да гранясат по време на процеса или да навредят на гъбата). Оолонг придава по-мек вкус, описван като плодово-тревист, и приятен кехлибарен цвят. Зеленият чай е добре да се смесва с черен, но може и самостоятелно. Чаят става готов много по-бързо, отколкото с черния. Много вкусно става със зелен чай с жасмин. Може да се ползва и ройбос, но смесен с 25% черен чай. Белият чай дава много деликатен вкус; трябва да му се добавя малко черен, зелен или оолонг. Билковите чайове се ползват както ройбоса: с 25% черен. Важно: и тук трябва да внимавате с билките, съдържащи масла, като лайка, мента, джинджифил.

Захар

Захарта се преобразува от гъбата по време на процеса във витамини, ензими, минерали, киселини и въглероден диоксид (от което чаят се газира), тоест това е нейната храна. Важно е да се спазват точните количества, за да не остане гъбата "недохранена", което може да навреди на безопасността на крайния продукт. Бялата захар е най-лесна за "храносмилане" от гъбата. Медът има собствен бактериологичен профил, който не е съвсем съвместим с този на гъбата, така че може да привлече плесен. Подсладители по никакъв начин не могат да заместят захарта.

Начална култура

Най-добрият начин да се сдобиете с гъба е да потърсите някой, който я отглежда. Традиционно тя се раздава, така че избягвайте търговците. Сравнително бързо гъбата "дава бебета" (долният й слой се отлепя и от него може да се започне нова култура). Размерът няма значение, защото културата заема формата на съда, в който се отглежда. Нормално гъбата има белезникав бял до телесен цвят, понякога с кафяви образувания по долната страна. Не използвайте гъба, която има следи от плесен.

Не употребявайте чай, който изглежда и мирише зле, или е неприятен на вкус.