Грижете се за почвата чрез прилагане на по-малко и по-щадящи обработки и балансирано подхранване

Растителните остатъци от предшествениците не се унищожават, а се оползотворяват като източник на органично вещество за образуване на хумус

Обработката на почвата е добра практика, която е част от отглеждането на полските култури. У нас все още масово се практикува основна дълбока оран с лемежен плуг и допълнителни плитки обработки, които включват дисковане, култивиране, брануване. Всички тези обработки изискват голям разход на време и средства, енергия и труд. Наред с положителните си страни, като създаване на мощен обработваем слой, унищожаване на някои видове плевели, мобилизиране на хранителни вещества и т. н, те оказват и негативни ефекти - разрушаване на почвената структура, дехумификация, уплътняване на почвата, усилване на ерозионните процеси, повишена загуба на почвена влага, замърсяване на атмосферата и увеличаване на парниковите газове.

Новите технологии за отглеждане на културните растения, които целят не само намаляване на разходите, но и практики, които щадят почвата и като цяло околната среда, налагат прилагане на минимални обработки.

Какво препоръчват специалистите:

0 Да се извършват едновременно няколко дейности - обработка на почвата, сеитба, торене.

0 Намаляване броя на дълбоките обработки, като тя да се извършва периодично през 4-5 години.

0 Основна обработка с чизелов плуг вместо с обръщателен, т. е. дълбока оран без обръщане на орния слой. Често се практикува оставяне на растителните остатъци върху повърхността на почвата (мулчиране).
0 Предсеитбена обработка само на част от почвената повърхност (на ивици).

0 Директна сеитба без обработка на почвата, съчетана с използване на хербициди.

Когато се предприема промяна, която цели да се усъвършенства системата на почвена обработка, трябва да се вземат под внимание редица фактори и условия: почвена характеристика, хранителен режим и торене, налична техника за сеитба и др.

Характеристика на почвата

0 Мощността на почвата и конкретно на хумусния хоризонт определят дълбочината на основната обработка и възможността от продълбочаване на орницата.

0 Механичният състав определя възможността за почвена обработка при различно ниво на влажност. Тежките глинести почви, за разлика от леките песъчливи, изискват спазването на определен тесен интервал на оптимална влажност.

0 Почвената ерозия (водна и ветрова) е основен фактор за разрушаване на почвите. Ерозионният потенциал зависи главно от релефа - величината и дължината на наклона. Полетата с голяма опасност за ерозия изискват редуциране на обработките, за да се минимализира почвената ерозия и поддържа почвеното плодородие. От друга страна, равните полета с нисък ерозионен потенциал са подложени на по-голяма опасност от повърхностно и дълбочинно уплътняване на почвата.

0 Слабо дренираните почви обикновено са по-хладни и мокри по време на сеитбата. Те се затоплят по-бавно и изискват повече обработка, което забавя поникването и често намалява гъстотата на посева.

0 Обработката на почвата е силно зависима от възможността за уплътняване на почвата. Последното може да бъде повърхностно (образуване на почвена кора) и дълбоко. В зависимост от произхода последното може да е генетично (резултат от почвообразуването) и придобито (следствие на неправилна обработка).

При обработка на почва с влажност над оптималната се получава непълно обръщане на орния слой във вид на уплътнени кални ленти, който се втвърдяват след изсъхване. Сеитбата е некачествена, поникването е неравномерно и развитието на растенията забавено. При системна обработка на еднаква дълбочина, особено при повишена влажност, почвата в дъното на браздата се уплътнява като т. нар. плужна пета, която ограничава развитието на кореновата система на растенията.

Хранителен режим

Оптимизирането на хранителния режим чрез торене е решаващо за добива и качеството на земеделските култури. Същевременно, оптималният хранителен режим е предпоставка за приложението на консервационни и минимални почвени обработки. За всички почви и култури е важно торенето с основните хранителни елементи - азот, фосфор и калий. При специфични почви и култури решаващо може да бъде и храненето с микроелементи.

Азотът е най-важният хранителен елемент за културните растения. Факт е обаче, че почти всички почви са природно бедни на азот. Оптимизиране на азотното торене е решаващо за получаване на висок и качествен добив. Голямата подвижност на азота в почвата обуславя възможността от различни по механизъм загуби, а именно:

0 Измиване на нитрати основно през зимния и ранния пролетен период.

0 Амонячни загуби при повърхностно торене главно с карбамид в периоди с повишени температури.

0 Денитрификация с излитане на азот при условия на преовлажняване в съчетание с повишени температури рано напролет.

0 Временно биологично фиксиране на минерален азот при разлагане на растителни остатъци.

Фосфорът е вторият по значение дефицитен хранителен елемент в почти всички почви. Характерно за фосфорните торове е слабата подвижност в почвата и ниския коефициент на усвояване в годината на торене (10-20%), резултат от поглъщането на фосфатите от почвата (означавано като фиксация).

Фосфорните торове не са подложени на загуби чрез измиване или излитане и системното торене води до обогатяване на почвата с усвоими или достъпни за растенията фосфати. Торовите норми трябва да бъдат диференцирани в зависимост от степента на почвено обогатяване с достъпни фосфати, предполага периодичен контрол чрез почвен анализ.

При приложение на консервационните системи (директна сеитба и мулчиране с чизелова обработка) фосфорният тор по необходимост се внася повърхностно, което крие рискове за намалена достъпност в годината на торене. Желателно е полетата да са доведени до умерено или оптимално съдържание на достъпен фосфор (10-15 мг Р₂О₅). В противен случай е необходимо торене с повишени норми фосфор за сметка на следващата година.

Подобна е ситуацията и с калиевото торене, с разликата, че нашите почви са общо взето с много по-добър режим на калиево хранене. Калиевото торене трябва да бъде съобразено с данните от агрохимически анализ (добра запасеност е 25-30 мг К₂О/100 г почва).

Инкорпорирането на оборския тор, органични компости и зеленото торене в почвата трябва да става с основната обработка с отметателни плугове през есента преди окопните пролетни култури (царевица и слънчоглед).

Следжътвени остатъци

В съвременните консервационни обработки растителните остатъци от предшествениците не се унищожават, а се оползотворяват като източник на органично вещество за образуване на хумус и подобрение на почвената структура. При обръщателната оран те се заорават, а при чизелната - се разстилат и оставят на почвената повърхност. И в двата случаи е необходима техника за надробяване и равномерно разстилане върху почвената повърхността (мулчиране). При сеитба мулчирана повърхност се използва техника за разчистване на почвата по редовете.

Сеитбена техника

Много от по-новите видове сеялки могат да работят при по-високо ниво на растителни остатъци. Те са снабдени с работни органи за почистване на реда, обработка на почвата, внасяне на семената на определена дълбочина в зависимост от културата, покриване и уплътняване на почвата. Съвременните сеялки за директна сеитба са проектирани за прецизна сеитба и за култури с най-дребни семена - люцерна, рапица.

В последните години стават предпочитани по-тесните междуредия при окопните култури, с цел осигуряване по-равномерно разпределение на растенията и евентуално повишение на гъстотата на посева.

Независимо от технологията на отглеждане на полските култури, трябва да се върви към оптимизиране на обработките. Така не само се опазва почвата, но и се реализират икономии.

Директна сеитба на пшеница след ожъната царевица Снимка: Архив