Производителите на банани по света са изправени пред все по-големи предизвикателства, свързани с изменението на климата, което поражда необходимостта от по-устойчиви култури. Обаче,тъй като бананите не произвеждат семена, конвенционалните методи за размножаване на растения не могат да се използват за подобряване на тяхната генетика. В отговор на това изследователски екип от Католическия университет в Льовен, Белгия е разработил нова техника за редактиране на гени, която модифицира ДНК на бананите, без да добавя чужд материал - отговаряща на строгите стандарти на европейското законодателство.

Бананите са най-важната плодова култура в световен мащаб и основен хранителен продукт за над 400 милиона души в глобалния Юг. Тъй като се размножават чрез резници или „издънки", всички растения в една плантация са генетично идентични. Това осигурява еднаквост на външния вид и вкуса, но също така прави културите по-уязвими към болести и екстремни климатични условия. Изменението на климата засилва тези рискове.

Според професор Ерве Вандершурен, експерт по биотехника на културите в Католическия университет в Льовен, традиционните методи за селекция, използвани при животните и семепроизводните растения, като например селекция за полезни генетични мутации, не се прилагат при бананите. „Трябва да разработим нови и иновативни начини за защита на банановите култури от предизвикателствата на днешния и утрешния ден", казва той.

За да отговори на тази нужда, Лабораторията за подобряване на тропическите култури на Унивреситета създава метод, основан на технологията за редактиране на гени CRISPR. Тази техника модифицира една-единствена буква в генетичния код на банана, без да вкарва чужда ДНК. „Мутацията би могла да възникне по естествен път, точно както в случая с белгийското синьо говедо", обяснява Вандершурен. Този подход е в съответствие с основния критерий в разпоредбите на ЕС, които забраняват пускането на пазара на генетично модифицирани организми, които съдържат чужда ДНК.

Въпреки че няколко редактирани с CRISPR култури като царевица, картофи и домати са близо до комерсиализация извън Европа, Европейският парламент гласува в подкрепа на CRISPR за подобряване на културите едва през 2024 г. Решението сега е на Европейския съвет, който преглежда дали технологията може да се използва за хранителни култури в рамките на ЕС.

Екипът на Католическия университет в Льовен също така използва обширната си колекция от банани - в която има над 1700 сорта - за идентифициране на генетични характеристики, които биха могли да подобрят устойчивостта, като например устойчивост на болести. „Ще сравним генетичните им кодове, за да идентифицираме мутации, които могат да осигурят определени желани характеристики", казва Вандершурен.

Този пробив предлага безопасен, прецизен и съобразен с нормативната уредба метод за повишаване на устойчивостта на отглеждането на банани, като същевременно може да създаде прецедент за други стерилни тропически култури като маниока и картофи.