Предложението на Европейската комисия за налагане на допълнителни мита върху вноса на руски торове предизвиква безпокойство в селскостопанския сектор на ЕС, тъй като вносът от Русия представлява 25 % от общия.

Най-новото предизвикателство пред ЕС в спора му с Русия е да се опита да балансира между целевото облагане на руския внос на торове и избягването на сериозни негативни последици за европейското селско стопанство.

В средата на март държавите - членки на ЕС, приеха предложение на Европейската комисия за налагане на допълнителни мита върху вноса на селскостопански продукти от Русия и Беларус.

Комисията твърди, че при сегашното положение държавите членки биха били в уязвимо положение, ако Москва въведе принудителни мерки срещу тях. С други думи, европейската продоволствена сигурност е застрашена.

Предупреждение от

земеделските производители

Мярката обаче тревожи земеделската общност в ЕС. Copa-Cogeca, организацията, която представлява интересите на сектора в Брюксел, посочва, че отрасълът е силно зависим от руските торове.

„Още днес внасяме от други трети страни, но увеличеното търсене ще породи по-голям натиск по отношение на логистиката, а оттам и по-високи разходи. Тези увеличения на разходите ще генерират инфлация в селското стопанство, което ще има последици по отношение на по-ниските доходи на селскостопанските производители и намалената конкурентоспособност", настоява Доминик Дежонкхир, съветник по енергийната политика в Copa-Cogeca.

Руските торове съставляват около 25% от вноса в ЕС. Според Комисията допълнителните мита за тон тор могат постепенно да нараснат от 40 или 45 евро на 315 или 430 евро за три години.

Copa-Cogeca изтъква, че покупките на торове „представляват средно 10 % от променливите разходи на стопанствата. Но в някои сектори, особено при полските култури, зърнените и маслодайните култури, разходите за торове представляват около 30 % от променливите разходи", обяснява Дежонкхир.

Постигане на баланс

В Европейския парламент докладчикът по текста, евродепутатът Инес Вайдере (ЕНП), признава, че всички страни ще трябва да направят крачка една към друга.

„Бих казала, че това е едно балансирано предложение. Винаги има много интереси, които са заложени на карта. И ако направите законодателно предложение или дори законодателен акт, не можете да кажете, че всички заинтересовани ще бъдат 100% удовлетворени. Това не е така", казва латвийският евродепутат.

Но тя смята, че Европа трябва да действа и да мисли стратегически. „Русия успява да произвежда торове от евтин руски газ и да ги продава на европейския пазар на много ниски цени. Това означава, че ако купуваме тези руски торове, ние продължаваме да захранваме руската военна машина. Приемливо ли е това? Не, не е приемливо."

„Така че личното ми мнение е, че това предложение можеше или трябваше да бъде представено преди три години", добавя тя.

Укрепване на европейската

промишленост и диверсификация

Комисията смята, че нейното предложение ще увеличи вътрешното производство на торове и ще укрепи промишлеността чрез тези допълнителни данъци.

Секторът пострада от енергийната криза и санкциите срещу Русия, тъй като за производството на азотни торове е необходим природен газ за производството на амоняк, който да се използва в торовете.

„Да, в Европа все още има достатъчен производствен капацитет. Но проблемът за нас не е толкова в наличността, колкото в цената. Нуждаем се от торове на достъпни цени, а по този въпрос нямаме никакви гаранции от страна на индустрията. Проблемът на индустрията е, че разходите за енергия са твърде високи", казва Дежонкхир.

За да се осигури по-голяма прозрачност и да се гарантират достъпни цени, Комисията предлага диверсификация на доставките от различни други държави.

„В случай на недостиг имаме партньори по целия свят и това също е средство за доставка. И не мисля, че това трябва да се отрази сериозно на производството на селскостопански продукти", казва Инес Вайдере.

Държавите - членки на ЕС, са съгласни по принцип, с изключение на Унгария, и желаят да продължат напред. Те обаче изразяват съжаление, че липсва проучване на въздействието и затова ще искат редовно наблюдение на ситуацията.
Европейският парламент ще разгледа официално въпроса в началото на следващия месец. След като приемат позицията си, членовете на ЕП ще трябва да постигнат съгласие с държавите членки по общ текст.

Снимка: 16-2