Експерти настояват да се регламентира продажбата на старите български сортове

Те трябва да бъдат описани в каталог, защото са материално културно богатство на България, смята д-р Светла Николова

България няма каталог на старите местни сортове културни растения. Няма и подпомагане за отглеждането на тези сортове, които са част от материалното културно наследство на страната. В същото време, според учени, интересът на хората е голям и държавата в лицето на Министерство на земеделието и храните трябва да обърне внимание на това, какво искат хората.

„Опазването на старите български сортове семена трябва да бъде отговорност на Министерство на земеделието и храните. Необходимо е да бъде създаден каталог на старите български сортове културни растения, който да бъде достъпен на сайта на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС)", казва д-р Светла Николова от сдружение „Агролинк", което се застъпва за опазване на старите сортове в България.

Тя допълни: „Говорила съм със заместник-министри и експерти. Има принципно съгласие за необходимостта от опазване на тези сортове, но не се разбира тяхната роля. На първо място, необходимо е допълване на съществуващата нормативна уредба, с което да бъде регламентирано създаването на каталог на старите български сортове. Трябва да бъде уредена дейността на семепроизводителите, които се занимават с опазване на разнообразието от семена в България.

Нехибридните сортове културни

растения в България изчезват

80% от сортовете семена, които се отглеждат на територията на страната ни в момента, са чужди. Ние имаме нехибридни сортове лимец, леща и нахут, които са били отглеждани по българските земи от хилядолетия. Качествата на растенията са били подобрявани всяка година чрез селекция на най-добрите семена. Тези семена имат така наречената нееднородна хетерогенност, те не са създавани с цел комбайните да могат лесно да ги ожънат. Те са сортове, които са добре адаптирани към местните климатични условия и не изискват големи количества химикали, за да издържат на предизвикателствата на климата.

Не може да се пренебрегват добрите стари семена, които са адаптирани към местните климатични условия. Когато се създава една наредба и се дават субсидии за отглеждане на сортове, които се справят с различни климатични условия без да изискват употребата на големи количества химикали, то старите сортова са именно такива."

Д-р Николова дава пример от своята работа със стопани, които обработват полета с лимец: „При силен дъжд, който причинява полягване на културите, лимецът например, се изправя значително по-бързо в сравнение с хибридните сортове пшеница и при него няма толкова голяма загуба на реколта. Когато ние работим за поддържането на старите сортове, ние работим за тяхната адаптация към сегашните климатични условия. Лимецът днес в никакъв случай не е същият какъвто е бил преди 100 или 200 години - лека полека той се адаптира към местните почвени условия и характеристики. Ето защо е необходимо да има жива семенна банка, т.е. да бъде разрешена продажбата на стари български сортове, която в момента е забранена. Генните банки са добри, но те поддържат семена в условията на минусови температури в хладилници и фризери. Постоянното адаптиране се осъществява на открито поле в градини и по този начин ние ще запазим и разпространим старите сортове.

Засега от страна на институциите

срещаме разбиране само на думи,

но не може да се дава картбланш за разпространение на едни семена и да се забранява разпространението на други. Аз не виждам никаква обосновка за включването на хибридните сортове в Наредба 10 за условията и реда за прилагане на дейностите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните. Хибридите се създават с определени характеристики. Има сортове, които са устойчиви на засушаване или на определени болести, но старите сортове са се адаптирали към най-различни условия, а не към една единствена болест или към определено климатично условие, а към различни климатични прояви. Затова в тази наредба трябва да бъдат включени старите сортове, вместо да бъдат пренебрегвани.

Усилията, които са необходими за опазване на старите сортове, не са големи - те просто трябва да бъдат описани в каталог и да се посочи, че е разрешена тяхната продажба. Старите сортове никога няма да бъдат отглеждани в големи количества, а от отделни производители, които отдадено работят за опазване на тези сортове в градини.

В наредба 10 МЗХ се предвижда опазване

на застрашените сортове култури

Моят въпрос е, кои са застрашените сортове – тези, които са създадени преди година чрез селекция или наистина старите, застрашени от изчезване сортове?! Над 40 000 души подписаха петицията срещу забраната на старите сортове в Европейския съюз. Всеки, който желае, може да участва в петицията през интернет страницата на „Агролинк".

Всеки чужденец, който дойде в България, иска да опита автентичната местна храна и търси българска праскова, а не ябълки от Полша!

Поставяли сме въпроса по време на няколко срещи с представители на Министерство на земеделието и храните, но засега има сериозно изчакване. Заедно с моите колеги от „Агролинк" ще настояваме за нова среща, за да обясним, че няма да има никаква административна тежест, а каталогът можем да направим заедно с Института в Садово, който има стари сортове, които ние ползваме. Ние бихме подпомогнали ИАСАС да състави каталог на старите сортове и той да бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, както и да бъдат допълнени текстовете в нормативната уредба, които да дадат възможност за продажба на стари сортове семена. Представили сме много документи, от които става ясно как е уреден въпросът в други държави от Европейския съюз. Трябва да започнем да правим това, което те вече са направили.

По две интервенции от Стратегическия план

за развитието на селските райони се подпомага отглеждането на стари сортове, но наредба 10 е разписана така, че субсидиите да отидат за отглеждане на хибриди, на чужди, а не на български селекционери. Има подкрепа от Европейския съюз, която при нас в България не отива по предназначение. В други държави има различни мерки за опазване на старите сортове. Добра практика е, например, доброволци да отглеждат стари местни сортове, които са надлежно описани в каталог.

При плодовете има повече запазени стари сортове в сравнение със зеленчуците. В момента никой не знае къде в България какви сортове има, затова те трябва да бъдат класифицирани.

Старите български сортове ябълки са сред най-многобройните, например Кантарка в Еленския Балкан, Куртовка в района на Куртово Конаре, Демирка в Троянско, Айвания може по-често да се намери. Вкусът на един плод е пряко свързан с качеството на това растение. При промяната на гените на новите хибриди тази характеристика се губи. Промяната на естествените подредби на генома води до загуба на вкуса. При всяка селекция могат да бъдат променени само една, максимум до две характеристики и селекционерите нямат възможност да запазят вкуса. Старите сортове са с изключителен вкус, който е по-добър от биологично отглежданите плодове и зеленчуци.

Притеснителен намирам факта, че част от генбанката на Института в Садово е изнесена в Норвегия. Това не е начинът тези сортове да бъдат опазени, необходимо е те да бъдат оглеждани в градините и полетата на хората. Не бива да забравяме, че храната е в основата на човешкия живот и войните, които се водят открай време, са също за генните банки. Когато започна войната в Сирия, генната банка на страната също беше изнесена в Свалбард. Семената, които се намират там, могат да бъдат използвани за създаване на генномодифицирани култури. ГМО не може да се прави без старите сортове."

С

Всеки чужденец, който дойде в България, иска да опита автентичната местна храна и търси български праскови и череши, а не ябълки от Полша.