Те трябва да бъдат описани, защото са материално културно богатство на България и да се регламентира ясно продажбата на семена, казва д-р Светла Николова от „Агролинк"

Лилия АЛЕКСАНДРОВА

България няма каталог на старите местни сортове културни растения. Няма и подпомагане за отглеждането им, а те са част от материалното културно наследство на страната.

„Опазването на старите български сортове семена трябва да бъде отговорност на Министерство на земеделието и храните. Необходимо е да бъде създаден каталог на старите български сортове културни растения, който да бъде достъпен на сайта на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС)", казва д-р Светла Николова от сдружение „Агролинк". То се застъпва за опазване на старите сортове в България.

Д-р Николова допълни: „Говорила съм със заместник-министри и експерти. Има принципно съгласие за необходимостта от опазване на тези сортове, но не се разбира тяхната роля. На първо място, необходимо е допълване на съществуващата нормативна уредба, с което да бъде регламентирано създаването на каталог на старите български сортове. Трябва да бъде уредена дейността на семепроизводителите, които се занимават с опазване на разнообразието от семена в България. Нехибридните сортове културни растения в България изчезват.

80% от сортовете семена, които се отглеждат на територията на страната ни в момента, са чужди. Ние имаме нехибридни сортове лимец, леща и нахут, които са били отглеждани по българските земи от хилядолетия. Качествата на растенията са били подобрявани всяка година чрез селекция на най-добрите семена. Тези семена имат т. нар. нееднородна хетерогенност, те не са създавани с цел комбайните да могат лесно да ги ожънат. Те са сортове, които са добре адаптирани към местните климатични условия и не изискват големи количества химикали, за да издържат на предизвикателствата на климата."

Д-р Николова дава пример от своята работа със стопани, които обработват полета с лимец: „При силен дъжд, който причинява полягване на културите, лимецът например, се изправя значително по-бързо в сравнение с хибридните сортове пшеница и при него няма толкова голяма загуба на реколта. Когато ние работим за поддържането на старите сортове, ние работим за тяхната адаптация към сегашните климатични условия. Лимецът днес в никакъв случай не е същият какъвто е бил преди 100 или 200 години - лека полека той се адаптира към местните почвени условия и характеристики. Ето защо е необходимо да има жива семенна банка, т.е. да бъде разрешена продажбата на стари български сортове, която в момента е забранена".

От „Агролинк" ще настояват за нова среща в МЗХ, за да обяснят, че няма да има никаква административна тежест, а каталогът може да направят заедно с Института в Садово, който има стари сортове.

Още за запазване на старите български сортове четете в новия брой на в. "Български фермер" от 24-30 март