Кръгла маса на тема: „Предизвикателства и перспективи пред преработвателния сектор в България" се проведе на 28 ноември 2024 г. в София. Срещата бе по инициатива на сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България. Освен, че отбелязаха 30 години от създаването на сдружението, домакините и гостите на форума маркираха актуалните проблеми и предизвикателства в сектора.

На събитието присъстваха: Веселина Минчева-заместник-министър на иновациите и растежа, Янислав Янчев-заместник-министър на земеделието и храните, Добри Митрев председател на УС на БСК, представители на организации и ведомства.

В началото на срещата, чрез пряка връзка, председателят на НАЗ - Илия Проданов, поздрави участниците по повод годишнината на сдружението и изрази надежда за обединение в усилията и  действията към преодоляване на икономическите негативи и възвръщане към плоскостта на нормалност.

Яни Янев – председател на Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България изложи проблемите в сектора. Янев акцентира на факта, че макар сдружението да обединява конкуренти, между членовете му цари толерантност, взаимно уважение и единни предложения за решаване на проблемите. Като ключови предизвикателствата, за които производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури сигнализират нееднократно, председателят посочи подобряване комуникацията с държавата  и липсата на суровини, за вътрешния и външен пазар, след тежката година с лоша реколта.

Яни Янев бе категоричен, че в нито един момент не е съществувала заплаха за България, продиктувана от вноса на слънчоглед от Украйна. Политиката на солидарност на България към исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е нелогична. Основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки преминават през тези страни, за което те получават такси за превоз и претоварни операции на тяхната територия, като от ЕС са инвестирани огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.

От сектора отбелязаха още, че  във връзка с продължаващите над 19 месеца затруднения при търговията със зърнени и маслодайни култури, продиктувани от защитните мерки и увеличаване на административната тежест, се забелязват загуби не само за бранша, но и за държавния бюджет.

По информация от МЗХ, през 2022 година са преработени  над 3,5 млн. тона слънчоглед от които 1,4 млн. тона от внос.  Изнесени са 910 012 слънчогледово олио, 660 346 тона белен слънчоглед и 931 961 тона слънчогледов шрот на обща стойност над 2,6 милиарда евро. Заедно с вътрешните продажби приходите от продажби надвишават 6 милиарда лева.  Тези резултати, които наредиха България на водещите места в света към момента са несъпоставими.

През 2023 г. по официална информация от МЗХ, вътрешното производство на слънчоглед е 1,620 млн. , а  вносът- от 492 хил. тона. Очакваната реколта за тази година ще бъде не повече от 1,4 млн. тона, количества, крайно недостатъчни за нуждите на преработвателите, които са над 4 млн. тона на годишна база. Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а гарантират преработката на повече от 10000 тона слънчоглед дневно. Липсата на суровини води и до преустановена преработката или  намален обема на преработка в редица български заводи.

Въпреки тези факти, участниците в кръглата маса категорично заявиха, че българските маслопреработватели не очакват шоково поскъпване цената на олиото. От сдружението отбелязаха, че са готови да предложат мерки и решения, които  да  спрат политиката на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, с устойчива до момента позиция на международния пазар. Участниците акцентираха към премахване административната тежест при вноса на суровини, като едно от възможните решения, както и подобрение диалога с държавата в това отношение.