Понякога от чепките може да имате и до зимата

Някои от стопаните, които са обрали доста десертно грозде тази есен се опитват да съхранят гроздове от него за максимално дълго време, за да имат свеж плод до зимата.

Не всички сортове, които сме отгледали са с големи възможности за това и могат да бъдат опазени от нас до късно, но има такива, които са подходящи за целта – като Болгар, Хамбургски мискет, Сензо, Димят и някои други от десертните, които имат здрава кожица.

Разбира се, нищо не пречи да опитаме да съхраним за по-дълго и други сортове, от които да заделим здрави чепки.

За целта има правила, с които трябва да се съобразим.

За да се запазят максимално дълго

и да стават за консумация, гледайте гроздовете, които заделяте да бъдат в почти идеално състояние. Тоест в тях не трябва да има наранени, недоузрели или заболели зърна. Ако ги има, те трябва да се почистят и премахнат.

На следващо място е много важно къде и какво ще бъде мястото, което ще определите за тяхното съхранение. Във въпросното помещение всичко трябва да е чисто и дезинфекцирано, защото някои от патогените по гроздето са способни да нападат и заразяват и по време на съхранението. Това например се отнася за болестта сиво гниене.

Кои са всички начини, които могат да се опитат, за да запазим за максимално дълго време свежи чепки до късна есен, че и до началото на зимата дори.

Най-често стопаните ползват избените помещения за целта.

Ако е така и при вас, първо дезинфекцирайте помещението

с варно мляко и го опушете със сяра

Така ще създадете почти идеалните условия за съхранението на гроздовете.

Да знаете, че се използват 3-4 г сяра за кубичен метър, не е нужно да е повече.

Гроздето можете да наредите или на стелажи, които са от дърво или в щайги.

При щайгите може да използвате и по-малко пространство, защото те позволяват да бъдат наредени във височина дори до десетина. Тях обаче също трябва да ги почистите и дезинфекцирате, и след това да ги подсушите, защото от дървенията бихте могли да си навлечете зарази, скрити в цепнатините.

Един съвет:

Няма да е излишно да поставите на пода в помещението

малко сяра на прах със сухи хартийки

– а преди да излезете, да я запалите – така съвсем ще сте завършили процеса на дезинфекцията.

Ако искате да сте изрядни, при всяко влизане запалвайте по-малко сяра на пода - така направо ще си създадете един вид защитена камера, в която гроздето може да се съхранява най-дълго време - чак до януари, ако сортът е подходящ за целта.

Още нещо интересно за хоби-лозарите е

методът на сухата чепка

Можете да използвате един стар начин за запазване, който и нашите баби и дядовци са прилагали, когато имат количества грозде и искат да го запазят по-дълго за внуците през зимата.

Тогава не се използват щайги, а се опъват телове или здрава връв в избата, на която чепките се окачват. Така гроздовете не се допират един до друг и още по-добре се проветряват.

Но, и при този начин пак е редно помещението предварително да се почисти и дезинфекцира.

И при двата начина не отпада необходимостта помещението да се проветрява от време навреме. Това се прави, за да се избегне всякакво загниване на някои от зърната. Проветряването трябва да става в сухите и хладни часове на деня.

Ако пък прецените, че избата или мазето е влажно, тогава излишната влага може да се премахне и с помощта на хигроскопични съединения. Такива са калциев хлорид, негасена вар, но има и други, които днес се предлагат по магазините.

Един съвет:

Влажността в помещението може да се проследява - това става с уред, наречен хигрометър или термо-хигрограф.

При малки количества грозде има още един екзотичен начин за съхранение.

Тогава се използват

чист сух пясък или трици,

или фини дървени стърготини, и чепките се скриват в тях, където за месеци се запазват свежи, защото изпарението се намалява.

Бихте могли да опитате като експеримент и езотика и метода

свежа чепка в стъклен буркан

В този случай гроздът се поставя вътре с част от пръчката. Методът е от тези, които се ползват във Франция – отрязват чепката с част от пръчката и потапят долния край в съд с вода – подобно на цвете. Водата сама се покачва нагоре и стига до зърната.

Гроздове на главината

Можете да изпробвате и този екзотичен прийом, който в някои райони е успешен – оставени чепки на самата лоза. Те ще издържат обаче до настъпването на студовете.

Любопитно ще е може би да кажем и това, че при лозарите в някои южни райони на Франция, Италия, Испания, където е топло, както и в района на Петрич и Сандански, до късно могат да се видят гроздове от местни сортове по главините и асмите.