Някои звучат като екзотика, но всъщност се вписват отлично при нашите условия

Обичайните дървета с ябълки, круши, сливи, както и с праскови или череши в градината едва ли ще предизвикат учудване у някого. Какво ще кажете за засаждането на необичайни овощни култури? Вариантите са много!

Предлагаме ви няколко вида, някои от тях са познати, други – не толкова, но всички те заслужават внимание. Прочетете защо.

1. Вишнап 

Овощният вид е хибрид между череша и вишна. Нарича се още сладковишна.
За разлика от черешата, вишнапът има по-добра устойчивост на ранно кафяво гниене. Освен това някои сортове почти не се нападат от черешовата муха. Тези му качества са едни от най-ценните.

Дървото прилича повече на вишна, по-компактно е. Плодовете наподобяват черешите – с нежно и сочно плодово месо, което е с лека киселинност, което ги доближава до вишните.

Видът е светлолюбив и доста устойчив на суша. Затова растението може да се засади на най-слънчевото и топло място в градината, където има ниско ниво на подпочвените води. Не понася силно кисели почви.

Дървото е толерантно на ниски температури, издържа по-големи студове от черешата.

Засаждането и грижите за вишнапа са по подобие на тези за черешите и вишните.

2. Пламкот 

Уникалното овощно растение е хибрид между кайсия и слива. Селекционерите безспорно са постигнали невероятен резултат: дърво с височина до 2,5 м, наследил жизнеността и издръжливостта на сливите и прекрасния ароматен вкус на кайсиевите плодове. Видът притежава 75% от характеристиките на кайсията и 25% на сливата.

Пламкотът започва да плододава рано. Плодовете му са едри, на външен вид приличат на кайсии, но кожата им не е кадифена, а гладка и лъскава, като на сливите. Плътното плодово месо съдържа по-малко сок от кайсиевите плодове. Вкусът съчетава нотки на слива и кайсия; а някои сортове имат портокалов послевкус.

Дървото може да се отглежда дори в много студени месторастения. Без проблеми понася температури до минус 35°C. Освен това има много добра устойчивост на болести и неприятели.

Пламкотът се нуждае от добро осветление. За засаждане изберете място, което е защитено от течения. Почвата трябва да е леко кисела или неутрална, с добра пропускливост за въздух и влага.

3. Шарафуга 

Това си е истински шедьовър – хибрид е между кайсия, слива и праскова.

Външно този интересен плод прилича на слива. Има лилаво оцветяване, но е с по-големи размери от тези на сливата, а по форма приличат повече на кайсия. Костилката е по-закръглена, лесно се отделя от пулпата и върху нея ясно се вижда шарката на прасковата. Плодовото месо е сладко и има вкус както на кайсия, така и на слива.

Растението понася добре студовете, има висока устойчивост на измръзване като сливите. Шарафугата издържа на студове до минус 25-30°C.

Видът не е претенциозен. Предпочита плодородни почви. Препоръчително е да се напоява. Като цяло грижите са същите като за сливата.

4. Мушмула 

Видът не е съвсем непознат за овощарите ни. Въпреки това не може да се каже, че е широко застъпен в любителските ни градини. Макар че расте основно в райони с мека зима, мушмулата може да се отглежда навсякъде у нас.

Като представител на семейство Розоцветни, мушмулата има много красиви цветове - бели и бледорозови, на външен вид наподобяват съцветия на дюлята. Плодовете са червеникаво-кафяви, с отворени чашелистчета в края. Узряват в края на есента.

Тъй като плодовете са с твърда консистенция и кисел вкус, те не се консумират веднага след събирането им. Мушмулите се съхраняват в подходящо помещение докато месото им стане меко, желеобразно и сладко-кисело. В същото време плодовете изсъхват малко - покриват се с бръчки и губят обем. Вкусът на готовите за консумация плодове напомня на печени ябълки.

Плодовете на мушмулата могат да се използват както сурови, така и за приготвяне на разнообразни сладкиши, конфитюри, сиропи, желета, мармалади и др.

Дървото е изключително непретенциозно. Може да се полее няколко пъти при много сухо и горещо лято, както и да се окопае почвата в околостъблената чаша. Почти не се напада от вредители.

5. Дрян 

Видът може да се формира и като дърво, и като храст. Има много ранен цъфтеж, клонките се покрива с множество яркожълти цветове. Цветът на плодовете най-често е аленочервен, но има сортове със златисти, розови и дори черни нюанси.

Заради ранния цъфтеж е възможно в някои по-студени райони дрянът да пострада от късни повратни мразове. В повечето случаи обаче има частично измръзване, така че растението се възстановява след това.

За да засадите дрян, изберете най-топлото място в градината, което е защитено от вятъра, но добре затоплено от слънцето. Понася обаче и лека сянка. Растението е невзискателно към почвата. Особено харесва глинести почви с достатъчно съдържание на варовик и добър почвен дренаж.

6. Наши 

Нарича се още азиатска или китайска круша. Дървото се отличават с висока зимна издръжливост, ранно плододаване (още на 2-та - 3-та година) и устойчивост на болести и неприятели. Освен това понася добре сушата.

Формата на плодовете наши е нещо средно между круша и ябълка. Те остават твърди дори след узряване и са лесни за транспортиране и съхранение. В същото време месото е сочно бяло (светлокремаво), хрупкаво и сладко.

Както всяка друга круша, и наши не е придирчива и не изисква специални грижи. Достатъчно е да осигурите на растението редовно поливане и навременно пръскане със средства за борба с вредителите.

7. Хинап 

Нарича се още китайска фурма и е малко дърво или храст. По ствола и клоните има шипове, листата са с къси дръжки, елипсовидна форма, а малките цветове са зеленикаво-бели на цвят.

Периодът на цъфтеж и плододаване на хинапа е от юни до октомври. Реколтата се прибира на етапи. Плодовете са дребни, гладки, кръгли или овални, отначало бледожълти, при узряване стават червеникавокафяви. Плодовото месо е сочно и сладко на вкус.

Тъй като принадлежи към субтропичните култури, не е препоръчително да се отглежда в много студени райони.

Хинапът се консумира пресен, използва се и за приготвяне на десерти, сладка, конфитюри, маринати и други, може и да се изсуши.

8. Черница 

Наричат черницата светлолюбива ориенталска красавица. В зависимост от сорта, плодовете могат да бъдат бели, розови, червени или много тъмни, почти черни.

Растението е устойчиво на измръзване и суша, непретенциозно към състава на почвата. Обича добре осветени, проветриви места. Освен това черницата е отлично медоносно растение.

Започва да дава плодове на 3-та - 5-та година. За плододаване е необходимо да се засаждат мъжки и женски растения едно до друго.

Плодът на бялата черница е с много сладък вкус и със силен аромат.


...
И още 2 декоративни вида с много вкусни плодове

Офика 

У нас офиката е позната предимно като декоративен вид. Отделни дървета се срещат в паркове и градини. Когато растенията са засадени в редица, с подходяща резитба може да се оформят като жив плет.

Офиката обаче е ценна не само с декоративните си качества, но и с полезните си свойства на плодовете. Освен сурови те могат да се използва за приготвяне на различни вина, тинктури и компоти.

Плодовете на офиката са ценени заради своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Тя е полезна за укрепване на имунната и дихателната системи, подобрява храносмилането и др. Плодовете имат високо съдържание на витамини А и С, както и други полезни вещества като пектин, ябълчна киселина, полифенолни съединения, флавоноли, антоцианини, включително рутин и кверцетин.

Освен това офиката е отлично медоносно растение.

Видът не е никак претенциозен. По-добре расте на лека и плодородна глинеста почва. Растението е влаголюбиво и се нуждае от редовно поливане, особено през първите години. Дървото има добра устойчивостта на измръзване, но е препоръчително в първите години от развитието му да се покрива в основаната на стъблото до почвената повърхност, за да се предпази от евентуални мразове.

При нужда може да се прави лека резитба, с която се цели проветряване на короната на дървото.

Ирга

Видът е по-популярен като декоративно, малко градинари знаят, че плодовете му може да се използват за храна.

Иргата е предпочитана за озеленяване на дворовете, тъй като растението е изключително непретенциозно. То издържа на студове, има устойчивост към много болести и неприятели. С много малко грижи растението ще ви се отблагодари с прекрасен външен вид и богата плодова реколта.

Иргата е не само радост за окото, но и приятел на пчелите - отлично медоносно растение е.

Плодовете са кръгли, имат отворени чашелистчета в края. В момента на образуване те са зелени, цветът им се променя от бледорозов до синьо-черен с лилав оттенък, който се появява поради восъчен налеп.
Плодовете съдържа витамини С, В2, бета-каротин, пектини, антоцианини и микроелементи. Плодовете са полезни при лечение на хипо- и авитаминози, за профилактика и лечение на атеросклероза, заболявания на стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система.