12° C, предимно облачно
Необходимо е, когато се установи, че някой елемент липсва
Микроторенето вече е доста популярно и търсено от много лозари и любители, защото е установено, че на практика е доказало своите големи ползи чрез прецизираното внасяне на определени съставки, които са необходими в определен момент.
Голям ефект има при лозите, когато някои от микроторове се внасят дори и през лятото, въпреки че си има по-добро време за това.
Доказано е от лозарската наука и практика, че
микроторовете могат да увеличат
добивите, дори с до 30%
Освен това, благодарение на тях и захарността на гроздето се повишава с 2%, а лозите започват да боледуват по-малко.
Разбира се, важно е да се знае и прецени какво трябва да бъде приложението и в кои моменти е най-необходимо.
Третирането зависи от степента на недостиг на даден елемент. Най-подходящо е тази липса да бъде установена чрез почвена проба, листна проби или категорични признаци на дефицит по растението. Хубаво е всеки производител да може поне веднъж на няколко години да направи такъв почвен или листен анализ, за да научи какви микроелементи липсват за лозите му.
При почви с рН над 8 трябва да се
прави редовно листно хранене с микроелементи
При отглеждането на грозде за свежа консумация и вино е много важно да се намери балансът между оптималният добив и високото качество. Добрата комбинация от качествено и балансирано торене с добра технология е ключът към успеха на всеки стопанин.
Трябва да се имат предвид и даденостите на почвите обаче. Лозята са чувствителни на засоляване, предпочитат слънчевите терени, изискват добре дренирана почва със средно съдържание на органично вещество и почти неутрална почва с рН 5,5-7,0.
При почви с рН над 8 трябва да се прави редовно листно хранене с микроелементи. Това трябва да се предприема и при киселите почви.
---
Азотът – по време на цъфтежа
Тук искаме да припомним кои елементи хранят лозите и гроздето и как лозите ги консумират. Както и по кое време са най-необходими.
Азотът, знаем, е един от основните хранителни елементи, управляващи добива. Износът на азот от лозите е 2-7 кг/дка. Той е ключов компонент на ензимите, витамините, хлорофила и други градивни елементи на клетката, незаменими за растежа, за развитието на лозата и формирането на гроздовете.
Той е необходим в най-големи количества
по време на цъфтежа на лозата и
формирането на гроздовете
При недостиг на азот по листата се появяват неправилни светложълти петна, които преминават през по-ярко жълто до кафяви некротични петна. Почвените и листните анализи са много важни за съставяне на правилната програма за торене с азот.
--
Фосфорът - при начало на прошарване
Този елемент е нужен на лозята в малки количества и минимални дози за неговото поддържане са достатъчни, но трябва да го има.
Той има директен ефект върху добива и качеството на гроздето.
По правило се усвоява в два пика – в началото до средата на цъфтежа, и веднага след началото на прошарването на гроздовете.
По-голямата част от фосфора се усвоява от резервите, които се намират в депа в почвата, защото лозята са много добри в усвояването на фосфор от почвата. Фосфорът е много мобилен и в лозите.
Износът на фосфор с гроздовете е 0,3-1,0 кг/дка.
При недостига му намалява общият растеж, листата стават тъмнозелени, често с бронзово до пурпурно-кафяво оцветени петна по листната петура.
Листата също стават твърди и деформирани.
Гроздето узрява преждевременно.
--
Калият – при наливане на гроздето
Калият е любимецът на лозата, и не случайно отвреме навреме го повтаряме.
Той е нужен в големи количества, често и в по-големи дози от азота, особено при грозде отглеждано за производство на вино.
Калият е особено важен при наливането на гроздето. Износът на калий с узряването на гроздето е 2,5-7,0 кг/дка.
Елементът е много важен, защото участва в храненето като се тръгне от листата и се стигне до плодовете. Има важна роля за качеството и големината на гроздето и добива.
Лозите дори имат по-големи нужди от калий, в сравнение с тези за азот. При ниски нива на калий в почвата и листата е подходящо листното му приложение във фазата начало на зреене на гроздето.
Калият има ефект и върху общата киселинност, подпомага неутрализирането на киселините в гроздовият сок.
Недостигът му се констатира осезателно в средата или края на лятото, като хлороза и/или преждевременно окапване на листата. Пожълтяването започва от краищата на листата и напредва към центъра.
При белите сортове хлорозата е жълта, а при черевните сортове хлорозата е червена или кафява.
При случаи на среден недостиг на калий тъканта около проводящите тъкани си остава зелена.
Силният недостиг на калий води до развитие на по-малко леторасли, забавен и намален растеж, залагане на по-малко плод и по-нисък добив. При липсата му гроздовете стават доста сбити и узряват неравномерно.
---
Калцият – за растежа на пръчките
и здрава кожица
Елементът е много важен за добива, но освен това е критичен за някои качествени показатели, като здравина на кожицата на зърното, устойчивост на болести, намаляване на гниенето на гроздовете.
Недостигът му в по-голяма степен води до преждевременно опадване на гроздове и зърна. Калцият е много важен за доброто качество на кожицата.
Износът на калций с грозда – 4,0-8,0 кг/дка.
В някои случаи той е по-важен или също толкова важен, колкото азота. Почти 40% от калция отива в листата и за растежа на лозовите пръчки.
Калцият се усвоява в най-големи количество от развитието на листните пъпки до залагането на плодовете.
Нужно е листно и почвено приложение, защото при недостиг на калций лозите стават много чувствителни на ниски температури и на болести.
Калцият е необходим на лозите в по-големи количества в определени етапи. Много е важен за осигуряване на еластичността на клетките, това намалява натиска от болести и намалява напукването на гроздето късно в сезона. Листното му приложение е много важно за общото качество на зърната.
Дефицитът му води до преждевременно узряване на гроздето и мека кожица. Пръскането с калций по време на началото на зреенето на гроздето ще намали и напукването.
Малко повече за рН на почвата
Подобно на много многогодишни дървесни растения, хранителните нужди на лозята се оценяват най-добре чрез комбинация от тестване на почвата, внимателно наблюдение и анализ на растителната тъкан.
Чрез тестване на почвата производителите могат да наблюдават рН, органичните вещества и нивата на хранителни вещества в лозето.
За да сте сигурни, че лозата приема достатъчно основни хранителни вещества, внимателно наблюдавайте листата за дефицит.
Някои по-големи и професионални лозари тестват и минералното съдържание на дръжките чрез анализ на растителна тъкан.
Каква почва е подходяща
За pH на почвата е хубаво да се знае, че за лозови насаждения трябва да се поддържа леко кисело pH между 5,5 и 6,5.
Стойности малко извън този диапазон не трябва да бъдат причина за безпокойство.
Изключително киселинните условия обаче (по-малко от 4,5) могат да доведат до дефицит на магнезий и калий.
Алкалните условия (по-високи от 7,0) могат да ограничат наличността на микронутриенти.
Важно е да се коригира pH на почвата още преди засаждането на лозите. Дълбоко вкоренената природа на лозята прави варуването или подкисляването след засаждане много по-малко ефективно.
----
Време е да се мисли и за есенна подготовка
В по-късна есен в лозовите насаждения е задължително да се проведат мероприятия, чието своевременно и правилно извършване предопределя в голяма степен количеството и качеството на добива на грозде през следващата година.
Обработката на почвата ще бъде най-важното нещо в близката есен. Лозарите и земеделските стопани си я наричат есенна дълбока оран.
Чрез нея се премахва уплътняването на почвата и се подобрява аерацията на коренообитаемия почвен слой.
Обработките през есента се извършват на дълбочина от 20-30 см, като пръстта трябва да се обръща към лозите.
Така ще се улесни по-късното загрибане на главините, което е задължително за районите с опасност от ниски зимни температури и измръзване.
Има време. Крайният срок за извършването на тази практика е чак до края на октомври или началото на ноември, но така че да се изпреварят по-големите студове.
Съвет за любители: При чашовидната формировка се зариват с пръст първите 2-3 видими пъпки. Ако главините са по-високи, тогава се заравят само най-ниско разположените плодни пръчки.
Коментари